Матю Амалрик, който в случая носи филмовото име Бертран, с

Матю Амалрик, който в тази ситуация носи филмовото име Бертран, с тип на печален кокер шпаньол и по халат, закусва мюсли, разбъркани с хапчета и мляко. Така стартира френският филм Le Grand Bain , преведен на български като „ Непотопяемите “.

Бертран е незает от много време и е в сериозна меланхолия. Съпругата му търпеливо чака той да откри себе си и да се върне към естествения живот, а децата му съвсем не му обръщат внимание. Единственото дребно наслаждение на Бертран е плуването и когато на таблото за разгласи в басейна прочита, че се търсят мъже за тима по синхронно плуване, той взема решение да опита.

Признавам си напълно почтено, че до преди този филм нямах ни най-малка визия, че съществува синхронно плуване за мъже. От друга страна, ми се стори напълно обикновено френските мъже да се лекуват от меланхолия със синхронно плуване – италианците в тази обстановка несъмнено шият обувки. За е знаем – те стават стриптийзьори.

Филмът „ Непотопяемите “ има много общо с „ Време за мъже “, само че макар не дребното си номинации и награди отстъпва по всички индикатори на английския си предходник. Историята е отново за хора, които по една или друга причина са в средата на тежка житейска рецесия и тимът по плуване е тяхното избавление. Тук имаме и упования богат противен предприемач – в тази ситуация ; и застаряващ похотливец – Беноа Пулворд; и добросърдечен и измъчен педераст – Филип Катерин; и неуспешен рок музикант – Жан Хю Англе. Треньорките на тима са несъмнено дами, като с цел да е цялостна картинката едната е алкохоличка, а другата е неработоспособен.

Макар и да е пресилен във всяко едно отношение, филмът е доста прелестен за гледане и премерено прочувствен до самия край. Актьорите до един са толкоз симпатични, че избавят нещата от прекомерно дразнеща неистинност и даже предстоящият хепи енд наподобява изцяло подобаващ.