4-членно семейство пътува от Франция до Палестина с магаре
Матилде е французойка, а брачният партньор й Юсуф палестинец. Запознават се, до момента в който тя снима филм за Близкия изток, а той работи като дърводелец. Заживяват в централна Франция, където им се раждат 4 деца.
" Когато се появиха децата, започнахме да мислим по какъв начин да ги отгледаме във допустимо най-естествена среда – отвън света, който познаваме – тъй като не ни харесва по какъв начин е организиран – една реалност, изпълнена с реклами и екрани ", описа Юсуф Наджмеддин.
Затова поемат към корените на Юсуф - Палестина. Но не със аероплан, рейс или кола, а с каруца, теглена от магаре. В нея обаче се возят единствено децата. Родителите вървят пеш.
" Това е една промяна на ритъма на живот. Да се приспособяваме и всякога да намираме решения. Да се сблъскаме с същинския живот и да опознаем манталитета на хората в другите страни ", показа Матилде Наджмеддин.
До крайната цел имат да прекосят 10 страни. Вече са минали 7.
" Вървим по 15 км. дневно, стигали сме и до 20-25 км. Всеки може да го направи, съгласно мен, стига да реши. Това постепенно напредване, крачка по крачка, ни оказва помощ на опознаем света. Научихме доста за човешката същина. През по-голямата част от времето бяхме одобрявани доста добре. Успяхме обаче да забележим и страха на хората и неодобрението на това, което вършим. Имаше такива, които споделяха: Махайте се, нямате право да живеете по този начин. А ние не желаеме нищо от никого. За тази независимост се борим ", сподели Матилде.
Най-осезаемо било чувството им за ограничавания, когато при започване на септември пробвали да преминат българо-турската граница край Малко Търново. Оказало се, че магарето нямало нужните документи, с цел да напусне Европейския съюз.
" Досега постоянно минавахме европейските граници без проблем. Всяка страна има разнообразни правила за влизането на животни, специфични точки, през които може да се мине ", изясни Юсуф.
Правилата край Малко Търново обаче се оказали непреодолими, тъй като това е граница на Европейския съюз. Наложило се фамилията да търси заслон и краткотраен дом.
" Един ден ми звъни телефонът и насреща приказва мъж, сподели - аз съм секретарят на посланика на Палестина в София. А, крещя, този човек нещо се е объркал, само че в действителност споделя едни хора от Франция с 4 деца пътуват към Турция, само че на границата имат проблем с магарето. И се връщат назад, може ли да отседнат във вашето село за месец-два ", сподели кметът на с. Стоилово Христо Янакиев.
Така благодарение на кмета, фамилията е настанено в къщата на един от жителите на селото.
" Много добре бяхме признати от всички. Позволиха ни да опознаем традициите, даже научихме за сурвакането. Научиха ни и на някои предписания ", описа Матилде.
" Правим огромни разходки до Бръшлян и до знамето ", разказа Нун.
" Те към този момент са част от нас. Включват се във всички мероприятия на селото, дори тук за зимните празници, сламата, която виждате за интериор я придвижиха с каруцата те ", изясни кметът на с. Стоилово.
Междувременно пламва спорът в Ивицата Газа и фамилията ще чака пролетта, с цел да продължи пътя си, само че с един член по-малко.
" Пред нас са Турция, Ирак и Йордания. Не познаваме законите там, по тази причина оставяме магарето тук и продължаваме с колела. Ще ни липсва доста, тъй като повече от 12 година сме дружно, само че тук в селото хората ще се грижат добре за него ", сподели Юсуф.
По традиция не споделят " довиждане ", а до " идващия път ", тъй като животът е непредсказуем и не знаят по кое време още веднъж ще ги събере с някого. И са избрали да го живеят по този начин - без граници.
Автор: Давид Сукнаров
" Когато се появиха децата, започнахме да мислим по какъв начин да ги отгледаме във допустимо най-естествена среда – отвън света, който познаваме – тъй като не ни харесва по какъв начин е организиран – една реалност, изпълнена с реклами и екрани ", описа Юсуф Наджмеддин.
Затова поемат към корените на Юсуф - Палестина. Но не със аероплан, рейс или кола, а с каруца, теглена от магаре. В нея обаче се возят единствено децата. Родителите вървят пеш.
" Това е една промяна на ритъма на живот. Да се приспособяваме и всякога да намираме решения. Да се сблъскаме с същинския живот и да опознаем манталитета на хората в другите страни ", показа Матилде Наджмеддин.
До крайната цел имат да прекосят 10 страни. Вече са минали 7.
" Вървим по 15 км. дневно, стигали сме и до 20-25 км. Всеки може да го направи, съгласно мен, стига да реши. Това постепенно напредване, крачка по крачка, ни оказва помощ на опознаем света. Научихме доста за човешката същина. През по-голямата част от времето бяхме одобрявани доста добре. Успяхме обаче да забележим и страха на хората и неодобрението на това, което вършим. Имаше такива, които споделяха: Махайте се, нямате право да живеете по този начин. А ние не желаеме нищо от никого. За тази независимост се борим ", сподели Матилде.
Най-осезаемо било чувството им за ограничавания, когато при започване на септември пробвали да преминат българо-турската граница край Малко Търново. Оказало се, че магарето нямало нужните документи, с цел да напусне Европейския съюз.
" Досега постоянно минавахме европейските граници без проблем. Всяка страна има разнообразни правила за влизането на животни, специфични точки, през които може да се мине ", изясни Юсуф.
Правилата край Малко Търново обаче се оказали непреодолими, тъй като това е граница на Европейския съюз. Наложило се фамилията да търси заслон и краткотраен дом.
" Един ден ми звъни телефонът и насреща приказва мъж, сподели - аз съм секретарят на посланика на Палестина в София. А, крещя, този човек нещо се е объркал, само че в действителност споделя едни хора от Франция с 4 деца пътуват към Турция, само че на границата имат проблем с магарето. И се връщат назад, може ли да отседнат във вашето село за месец-два ", сподели кметът на с. Стоилово Христо Янакиев.
Така благодарение на кмета, фамилията е настанено в къщата на един от жителите на селото.
" Много добре бяхме признати от всички. Позволиха ни да опознаем традициите, даже научихме за сурвакането. Научиха ни и на някои предписания ", описа Матилде.
" Правим огромни разходки до Бръшлян и до знамето ", разказа Нун.
" Те към този момент са част от нас. Включват се във всички мероприятия на селото, дори тук за зимните празници, сламата, която виждате за интериор я придвижиха с каруцата те ", изясни кметът на с. Стоилово.
Междувременно пламва спорът в Ивицата Газа и фамилията ще чака пролетта, с цел да продължи пътя си, само че с един член по-малко.
" Пред нас са Турция, Ирак и Йордания. Не познаваме законите там, по тази причина оставяме магарето тук и продължаваме с колела. Ще ни липсва доста, тъй като повече от 12 година сме дружно, само че тук в селото хората ще се грижат добре за него ", сподели Юсуф.
По традиция не споделят " довиждане ", а до " идващия път ", тъй като животът е непредсказуем и не знаят по кое време още веднъж ще ги събере с някого. И са избрали да го живеят по този начин - без граници.
Автор: Давид Сукнаров
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ