Масово българите нямат спестявания „за черни дни“
Mасово българите не разполагат със спестявания за така наречен „ черни дни “, сочи последното изследване на Евробарометър по отношение на финансовата просвета на жителите на Европейския съюз. В случай на загуба на главния приход, едвам 24% от хората в страната могат да поддържат сегашния си стандарт на живот към и над половин година.
23% от българите пък споделят, че нямат спестявания за изключителни случаи, 12% биха издържали единствено седмица при загуба на главния си приход, 19% – единствено месец, а 16% – към три месеца. С други думи: над две трети от българите не могат да останат без главния си източник на доходи за половин година.
Картината в страната много се разграничава от средноевропейската. На територията на Блока една трета от жителите могат да устоят към и над 6 месеца при загуба на главния приход. В по-богатите страни, като Люксембург, Нидерландия и Швеция, този дял допира 50%. По-зле от българите са само жителите на Гърция, Хърватия, Румъния, Унгария и Латвия.
Също по този начин приблизително за Европа единствено 16% нямат спестявания за изключителни мотиви.
Над две трети от българите не са уверени, че ще имат задоволително средства, когато излязат в пенсия, демонстрира още изследването. Средно за Европейския съюз неуверените в спокойните со старини са над половината хора.
Българите се подреждат и като едни от най-недоверчивите в пенсионната система в целия Европейски съюз.
Данните от изследването демонстрират още, че българите са наедно със междинния европеец по доверие в онлайн заплащанията и потреблението на онлайн и мобилно банкиране – приблизително към 75 – 77% се усещат „ удобно “ с потреблението им.
Проучването демонстрира още, че като финансови артикули българите, а и европейците, най-често употребяват застраховка за колата или жилището. В България се употребяват главно и потребителски заеми – близо една трета от тях, а приблизително в Европа делът е 14%.
Коренна разлика сред България и приблизително за Европейския съюз има при ипотеките, които са употребявани от 20% от европейците и едвам 9% от българите. Значителна разлика има и при потреблението на капиталови артикули, като фондове, акции и облигации. Едва 9% от българите са употребявали такива през последните две години, до момента в който приблизително в Блока този дял доближава 24%.
Изследването демонстрира, че има още доста какво да се желае във връзка с финансовата просветеност на българите. Резултатите демонстрират, че 18% от жителите на Европейския съюз демонстрират високо равнище на финансова просветеност, 64% – приблизително, а останалите 18% – ниско равнище. В България единствено 15% имат огромни финансови знания, а 20% имат по-скоро слаби знания за ръководството на парите.
23% от българите пък споделят, че нямат спестявания за изключителни случаи, 12% биха издържали единствено седмица при загуба на главния си приход, 19% – единствено месец, а 16% – към три месеца. С други думи: над две трети от българите не могат да останат без главния си източник на доходи за половин година.
Картината в страната много се разграничава от средноевропейската. На територията на Блока една трета от жителите могат да устоят към и над 6 месеца при загуба на главния приход. В по-богатите страни, като Люксембург, Нидерландия и Швеция, този дял допира 50%. По-зле от българите са само жителите на Гърция, Хърватия, Румъния, Унгария и Латвия.
Също по този начин приблизително за Европа единствено 16% нямат спестявания за изключителни мотиви.
Над две трети от българите не са уверени, че ще имат задоволително средства, когато излязат в пенсия, демонстрира още изследването. Средно за Европейския съюз неуверените в спокойните со старини са над половината хора.
Българите се подреждат и като едни от най-недоверчивите в пенсионната система в целия Европейски съюз.
Данните от изследването демонстрират още, че българите са наедно със междинния европеец по доверие в онлайн заплащанията и потреблението на онлайн и мобилно банкиране – приблизително към 75 – 77% се усещат „ удобно “ с потреблението им.
Проучването демонстрира още, че като финансови артикули българите, а и европейците, най-често употребяват застраховка за колата или жилището. В България се употребяват главно и потребителски заеми – близо една трета от тях, а приблизително в Европа делът е 14%.
Коренна разлика сред България и приблизително за Европейския съюз има при ипотеките, които са употребявани от 20% от европейците и едвам 9% от българите. Значителна разлика има и при потреблението на капиталови артикули, като фондове, акции и облигации. Едва 9% от българите са употребявали такива през последните две години, до момента в който приблизително в Блока този дял доближава 24%.
Изследването демонстрира, че има още доста какво да се желае във връзка с финансовата просветеност на българите. Резултатите демонстрират, че 18% от жителите на Европейския съюз демонстрират високо равнище на финансова просветеност, 64% – приблизително, а останалите 18% – ниско равнище. В България единствено 15% имат огромни финансови знания, а 20% имат по-скоро слаби знания за ръководството на парите.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ