Нов тип масивна експлозия би могла да обясни една мистерия на 13 млрд. години
Масивна детонация от незнаен до неотдавна източник – 10 пъти по-енергична от свръхнова – би могла да разплете една тайнственост в Млечния път на 13 милиарда години.
Астрономи, ръководени от Дейвид Йонг, Гари да Коста и Чиаки Кобаяши от австралийския център ASTRO 3D, част от Австралийския народен университет, откриха може би първото доказателство за заличаването на рухнала бързовъртяща се звезда – феномен, който те разказват като „ магнито-ротационна хипернова “.
Неизвестният до момента вид прелом, който се е случил едвам 1 милиард години след Големия гърмеж, евентуално би могъл да изясни съществуването на извънредно високите количества на избрани детайли, засечени в друга извънредно антична и „ примитивна “ звезда в Млечния път.
Звездата, известна като SMSS J200322.54-114203.3, съдържа доста по-големи количества метали, в това число цинк, уран, европий и евентуално злато, в сравнение с откриваме у други звезди на същата възраст.
Сливанията на неутронни звезди (най-често посочваните от астрономите източници на материала, нужен за сформирането им) не биха могли да обяснят тяхното съществуване.
Астрономи пресмятат, че само бурното срутване на една доста ранна звезда, ускорено от стремително въртене и съществуването на мощно магнитно поле, би могло да изясни наличието на нужните спомагателни неутрони.
Изследването е оповестено в Nature .
„ Съотношението на желязо и водород в звездата, която преглеждаме, е към 3000 пъти по-ниско от слънчевото, което значи, че сходно нещо е извънредно рядко: в тази ситуация става дума за извънредно наситена с метал звезда – споделя доктор Йонг. – Фактът обаче, че съдържа доста по-големи количества от някои по-тежки детайли, я прави даже още по-рядка – игла в купа сено. “
Първите звезди във Вселената са основани съвсем напълно от водород и хелий. След дълъг интервал от време те рухват и избухват – трансформират се в неутронни звезди или черни дупки и стартират да създават по-тежки детайли, които от своя страна стават част (в дребни количества) от идващото потомство звезди (най-старите, които към момента съществуват).
Смъртта на тези звезди е изключително добре изучена от астрономите, надлежно те доста добре знаят какви количества тежки детайли би следвало да съдържа сходен вид галактически обект. При SMSS J200322.54-114203.3 обаче сметките не излизат.
„ Тези спомагателни количества тежи детайли би трябвало да са пристигнали все от някъде – споделя проф. Чиаки Кобаяши. – Сега за първи път откриваме наблюдателни доказателства, които сочат, че друг вид хипернова е образувала едновременно всички постоянни детайли в периодическата таблица – детонация на рухналото ядро на бързо въртяща се и мощно магнетизирана солидна звезда. Това е единственото нещо, което би могло да изясни резултатите. “
Хиперновите са познати на науката още от края на 90-те години на предишния век. Това обаче е първата, която включва както бързо въртене, по този начин и мощен магнетизъм.
„ Смъртта за звездата е била в действителност избухлива – споделя доктор Янг. – Изчислихме, че преди 13 милиарда години J200322.54-114203.3 се е образувала от химическа чорба, съдържаща останките от тази хипернова. Никой до момента не откривал сходен феномен. “
J200322.54-114203.3 се намира на 7500 светлинни години от Слънцето и орбитира в халото на млечния път.
„ Изобилието на цинк е безапелационен маркер за хипернова – една изключително енергична свръхнова “, добавя съавторът и нобелов лауреат проф. Брайън Шмит.
„ Това е извънредно значимо изобретение, което разкрива нови пътища за образуването на тежки детайли в младата галактика “, добавя проф. Лиса Киулей, шеф на ASTRO 30.
Източник: Phys.org
