Старите кина станаха супермаркети и базари
Мария Влайкова резервира едноименния салон посредством наследството си Пред някогашния " Модерен спектакъл " от 20 година виси табела, че е в ремонт
Бях доброволец в Дома на киното по време на 27-мото издание на най-мащабното киносъбитие в България - " София филм фест ". Фестивалът се организира през втората половина на март, а малко по-късно шефът на киното - Стефан Китанов, разгласи, че на 30 май се отдръпва и няма да възобнови контракта сред Съюза на българските кино дейци и компанията му " Арт фест ", като прекъсне 30-годишно съдействие. Приятелските връзки сред досегашните сътрудници обаче щели да останат.
-->
Между Стефан Китанов и Дома на киното няма никакви дразги и те си остават в другарски връзки. За огромна наслада на всички фенове на особеното кино- това, което е надалеч от баналните холивудски филми, Домът няма да затвори! Съюзът на българските кино дейци избра Purple Rain на Борислав Чучков, Цанко Василев и Ради Георгиев, с цел да ръководят програмата и арт салона в идващите няколко месеца, до момента в който не се откри нов притежател.
Тази история ме предизвика да събера историите на софийските кина и да ревизира какво се е случило със старите киносалони в днешно време.
През годините, когато заниманията не са били чак толкоз доста, уютът на полутъмния салон, изключително през студените зимни вечери, е привличал столичани като магнит. Трудно са се намирали билети за ленти като " Джунглата на Тарзан " и първите елементи на " Междузвездни войни ". Билетът е коствал по-малко от 1 лев, против който прекарваш 2 вълшебни часа надалеч от сивото всекидневие. Децата са били най-облагодетелствани в кварталното кино и когато няма доста хора, са били пускани да гледат филми за без пари. За страдание от този дух от соца не е останало доста. От 36 кина в София по това време са останали единствено няколко работещи. Това са " Одеон " на " Попа ", " Влайкова " на ул. " Иван Асен ", " Дом на киното " против " Халите ", НДК и кино " Люмиер " в Малкото НДК. Останалите? Имотите са минали в ръцете на частни притежатели, които са решили, че в тях могат да се развиват надалеч по-печеливши действия от културата. Някои от тях са превърнати в борси и базари за парцали (кината " Македония ", " Москва ", " Красно село " ). Други са в руини и изоставени (кино " Капитол-Севастопол ", " Сердика " и други). Трети са разрушени напълно, като на тяхно място са издигнати нови здания (кино " Солун " на ул. " Солунска " ). Има и такива, на които фоайетата са превърнати в магазини, а салонът - в склад (кино " Екселсиор - Асен Златаров " на бул. " Христо Ботев " 85). А даже има и изравнени със земята и превърнати в паркинг (лятно кино " Мир " ).
Това сигурно е загуба на културно завещание. Но пък въпреки това старите технологии не могат да се сравнят с модерните кино салони. И все пак мнозина софиянци си спомнят с носталгия за атмосферата в киносалоните от предишното.
" Модерен спектакъл " - първото софийско кино.
To e основано от италианеца Карло Вакаро благодарение на архитекта Димитър Начев. Красивата двуетажна постройка на бул. " Мария Луиза " е преустроена, с цел да се трансформира в първото кино на столицата, а формалното разкриване е на 4 януари 1908 година " Модерен спектакъл " се разраства в интернационална верига със салони в Одрин, Букурещ, Цариград, Солун, Измир, Белград и Атина. През 1915 година там се завърта първият прожектиран български филм " Българан е гений ", основан по концепция на Васил Гендов.
През 1930 година в " Модерен спектакъл " пускат филми със тон, само че за това към този момент ги е изпреварило кино " Одеон ". След Втората международна война името " Модерен спектакъл " е сменено с " Цанко Церковски ", въпреки че поетът няма нищо общо със седмото изкуство. След 1990 година киното възстановява истинското си име и продължава да работи до 2003 година През идващите дванадесет години начело виси табела " Киното е в ремонт ".
" Култура " - обичано място на учениците
То се е намирало на площад " Славейков ", затворено е през 1990 година, а преди този момент там са прожектирали научнопопулярни филми, като човек е можел да влезе когато и да е и да догледа кино лентата, който сега дават, а след това да остане за идната прожекция. Това е било най-забавното място за любознателните възпитаници.
" Изток " стана супермаркет
Това е едно от четирите кина, които през 2004 година са приватизирани и закрити. Другите три са " Урвич ", " Сердика " и " Европа Палас ". Имало концепция салонът да бъде преустроен в зала за поп и рок музика, само че НФЦ се възпротивил против това решение на Министерство на културата. Залата обаче не била избавена и била продадена на верига супермаркети.
Някога там обичал да се разхожда Радой Ралин и да беседва с другари. Тези времена са увековечени с дребен паметник, подложен пред бившето кино.
" Дружба " - царството на старите филми
През 1961 година постройката, в която се обитава " Клуба на културните дейци " на ул. " Раковски " 108, се трансформира във филмотечно кино. 1967 e годината, в която Българската национална филмотека наема кино " Влайкова " и активността на филмотечното кино се реалокира, а концепцията е да го направи архивно. Имало е самодейност то да бъде преименувано като " Влайкова " в " Айзенщайн ", само че тя не трябва осъществена. През 1972 година се открива нов салон с наименованието " Витоша ", където бива разположено, само че остава там единствено година. Следващият адрес на филмотечното кино е на " Попа ", където е днешното " Одеон ". Тогава салонът се е казвал " Дружба ". Под това име остава до 1991 година, когато е преименувано. " Одеон ", както го знаем и до през днешния ден, е единственото филмотечно кино в този момент, където феновете на старите филми могат да видят още веднъж на огромен екран скъпите ленти от фонда на филмотеката в тематични цикли, обновявани всяка седмица. Но там се прожектират освен остарели филми, а и настоящи заглавия. Домакин е на столични фестивали, в това число и София Филм Фест.
" Влайкова " непокътнато с догово от 1926 година
Още едно непокътнато кино от " това време ", въпреки че превратностите на ориста не са го подминали. Създадено е през 1926 година от брачната половинка на поета Тодор Влайков- Мария. Тя ипотекира цялото си имущество, с цел да купи имот за читалище, което по-късно трансформира в кино. За страдание Мария Влайкова си отива от този свят в годината, в която киното отваря порти. Въпреки това тя го обезпечава посредством наследството си. В него написа, че подарява киното на Министерството на просвещението. Влайкова и Министерството подписват контракт преди тя да почине, че постройката в никакъв случай няма да бъде употребена за други цели, с изключение на за кино.
Така салонът на " Влайкова " и читалището " Антон Страшимиров " в същата постройка остават такива, каквито са основани и до през днешния ден с помощта на Мария Влайкова. Разликата сред това кино и " Одеон " е, че то връща всеки клиент 40 години обратно във времето. Това е и единственото кино, в което би трябвало да деянията самообладание в търсенето на касиера, от който да си купите билетите - би трябвало да го повикате със специфичен звънец. Но като го откриете, получавате промоция - двама влизат с един билет и филмът се прожектира даже и да няма други фенове.
" Дом на киното " - единствено за ценители
Дойде време и да ви опиша за киното, което ме накара да напиша този текст. " Домът на киното " е най-важният културен кино център от години. То е дом на същинските киномани освен от София, само че и от цяла България. В неговата просторна зала ще се насладите на най-хубавото от международното кино. Там се вършат ретроспективи, провеждат се седмици на непознати кинематографии, семинари, фестивали, оферират се просветителни и развлекателни тематични стратегии, изложения и презентации.
Киното е благосъстоятелност на Съюза на българските кино дейци от доста години. След измененията през 1989 година салонът отваря порти за своята аудитория. Домът на киното е част от мрежата на Europa Cinemas. Основоположник е на интернационалните фестивали в столицата като " София Филм Фест ", " Киномания ", " Фестивал на европейските копродукции ". Екипът осъществя и по-малки планове като събития и панорами, които да отговорят на характерния зрителски интерес. Филмите са подбрани по подобен метод, че да обзет най-стойностното от репертоара през годината. Целта е да се възпитава вкус към качественото, без значение кино. Всеки киноман може да се наслаждения както на типичен, по този начин и модерни филми за избраната възрастова публика. Това е педагогическият метод, по който обичайно вървят всички европейски страни. Прожекциите, към които има максимален интерес са тези, на които участват режисьорите, сценаристите, актьорите. Преди или след кино лентата киноманите могат да се срещнат с тях, а публицистите да вземат изявленията.
Бях доброволец в Дома на киното по време на 27-мото издание на най-мащабното киносъбитие в България - " София филм фест ". Фестивалът се организира през втората половина на март, а малко по-късно шефът на киното - Стефан Китанов, разгласи, че на 30 май се отдръпва и няма да възобнови контракта сред Съюза на българските кино дейци и компанията му " Арт фест ", като прекъсне 30-годишно съдействие. Приятелските връзки сред досегашните сътрудници обаче щели да останат.
-->
Между Стефан Китанов и Дома на киното няма никакви дразги и те си остават в другарски връзки. За огромна наслада на всички фенове на особеното кино- това, което е надалеч от баналните холивудски филми, Домът няма да затвори! Съюзът на българските кино дейци избра Purple Rain на Борислав Чучков, Цанко Василев и Ради Георгиев, с цел да ръководят програмата и арт салона в идващите няколко месеца, до момента в който не се откри нов притежател.
Тази история ме предизвика да събера историите на софийските кина и да ревизира какво се е случило със старите киносалони в днешно време.
През годините, когато заниманията не са били чак толкоз доста, уютът на полутъмния салон, изключително през студените зимни вечери, е привличал столичани като магнит. Трудно са се намирали билети за ленти като " Джунглата на Тарзан " и първите елементи на " Междузвездни войни ". Билетът е коствал по-малко от 1 лев, против който прекарваш 2 вълшебни часа надалеч от сивото всекидневие. Децата са били най-облагодетелствани в кварталното кино и когато няма доста хора, са били пускани да гледат филми за без пари. За страдание от този дух от соца не е останало доста. От 36 кина в София по това време са останали единствено няколко работещи. Това са " Одеон " на " Попа ", " Влайкова " на ул. " Иван Асен ", " Дом на киното " против " Халите ", НДК и кино " Люмиер " в Малкото НДК. Останалите? Имотите са минали в ръцете на частни притежатели, които са решили, че в тях могат да се развиват надалеч по-печеливши действия от културата. Някои от тях са превърнати в борси и базари за парцали (кината " Македония ", " Москва ", " Красно село " ). Други са в руини и изоставени (кино " Капитол-Севастопол ", " Сердика " и други). Трети са разрушени напълно, като на тяхно място са издигнати нови здания (кино " Солун " на ул. " Солунска " ). Има и такива, на които фоайетата са превърнати в магазини, а салонът - в склад (кино " Екселсиор - Асен Златаров " на бул. " Христо Ботев " 85). А даже има и изравнени със земята и превърнати в паркинг (лятно кино " Мир " ).
Това сигурно е загуба на културно завещание. Но пък въпреки това старите технологии не могат да се сравнят с модерните кино салони. И все пак мнозина софиянци си спомнят с носталгия за атмосферата в киносалоните от предишното.
" Модерен спектакъл " - първото софийско кино.
To e основано от италианеца Карло Вакаро благодарение на архитекта Димитър Начев. Красивата двуетажна постройка на бул. " Мария Луиза " е преустроена, с цел да се трансформира в първото кино на столицата, а формалното разкриване е на 4 януари 1908 година " Модерен спектакъл " се разраства в интернационална верига със салони в Одрин, Букурещ, Цариград, Солун, Измир, Белград и Атина. През 1915 година там се завърта първият прожектиран български филм " Българан е гений ", основан по концепция на Васил Гендов.
През 1930 година в " Модерен спектакъл " пускат филми със тон, само че за това към този момент ги е изпреварило кино " Одеон ". След Втората международна война името " Модерен спектакъл " е сменено с " Цанко Церковски ", въпреки че поетът няма нищо общо със седмото изкуство. След 1990 година киното възстановява истинското си име и продължава да работи до 2003 година През идващите дванадесет години начело виси табела " Киното е в ремонт ".
" Култура " - обичано място на учениците
То се е намирало на площад " Славейков ", затворено е през 1990 година, а преди този момент там са прожектирали научнопопулярни филми, като човек е можел да влезе когато и да е и да догледа кино лентата, който сега дават, а след това да остане за идната прожекция. Това е било най-забавното място за любознателните възпитаници.
" Изток " стана супермаркет
Това е едно от четирите кина, които през 2004 година са приватизирани и закрити. Другите три са " Урвич ", " Сердика " и " Европа Палас ". Имало концепция салонът да бъде преустроен в зала за поп и рок музика, само че НФЦ се възпротивил против това решение на Министерство на културата. Залата обаче не била избавена и била продадена на верига супермаркети.
Някога там обичал да се разхожда Радой Ралин и да беседва с другари. Тези времена са увековечени с дребен паметник, подложен пред бившето кино.
" Дружба " - царството на старите филми
През 1961 година постройката, в която се обитава " Клуба на културните дейци " на ул. " Раковски " 108, се трансформира във филмотечно кино. 1967 e годината, в която Българската национална филмотека наема кино " Влайкова " и активността на филмотечното кино се реалокира, а концепцията е да го направи архивно. Имало е самодейност то да бъде преименувано като " Влайкова " в " Айзенщайн ", само че тя не трябва осъществена. През 1972 година се открива нов салон с наименованието " Витоша ", където бива разположено, само че остава там единствено година. Следващият адрес на филмотечното кино е на " Попа ", където е днешното " Одеон ". Тогава салонът се е казвал " Дружба ". Под това име остава до 1991 година, когато е преименувано. " Одеон ", както го знаем и до през днешния ден, е единственото филмотечно кино в този момент, където феновете на старите филми могат да видят още веднъж на огромен екран скъпите ленти от фонда на филмотеката в тематични цикли, обновявани всяка седмица. Но там се прожектират освен остарели филми, а и настоящи заглавия. Домакин е на столични фестивали, в това число и София Филм Фест.
" Влайкова " непокътнато с догово от 1926 година
Още едно непокътнато кино от " това време ", въпреки че превратностите на ориста не са го подминали. Създадено е през 1926 година от брачната половинка на поета Тодор Влайков- Мария. Тя ипотекира цялото си имущество, с цел да купи имот за читалище, което по-късно трансформира в кино. За страдание Мария Влайкова си отива от този свят в годината, в която киното отваря порти. Въпреки това тя го обезпечава посредством наследството си. В него написа, че подарява киното на Министерството на просвещението. Влайкова и Министерството подписват контракт преди тя да почине, че постройката в никакъв случай няма да бъде употребена за други цели, с изключение на за кино.
Така салонът на " Влайкова " и читалището " Антон Страшимиров " в същата постройка остават такива, каквито са основани и до през днешния ден с помощта на Мария Влайкова. Разликата сред това кино и " Одеон " е, че то връща всеки клиент 40 години обратно във времето. Това е и единственото кино, в което би трябвало да деянията самообладание в търсенето на касиера, от който да си купите билетите - би трябвало да го повикате със специфичен звънец. Но като го откриете, получавате промоция - двама влизат с един билет и филмът се прожектира даже и да няма други фенове.
" Дом на киното " - единствено за ценители
Дойде време и да ви опиша за киното, което ме накара да напиша този текст. " Домът на киното " е най-важният културен кино център от години. То е дом на същинските киномани освен от София, само че и от цяла България. В неговата просторна зала ще се насладите на най-хубавото от международното кино. Там се вършат ретроспективи, провеждат се седмици на непознати кинематографии, семинари, фестивали, оферират се просветителни и развлекателни тематични стратегии, изложения и презентации.
Киното е благосъстоятелност на Съюза на българските кино дейци от доста години. След измененията през 1989 година салонът отваря порти за своята аудитория. Домът на киното е част от мрежата на Europa Cinemas. Основоположник е на интернационалните фестивали в столицата като " София Филм Фест ", " Киномания ", " Фестивал на европейските копродукции ". Екипът осъществя и по-малки планове като събития и панорами, които да отговорят на характерния зрителски интерес. Филмите са подбрани по подобен метод, че да обзет най-стойностното от репертоара през годината. Целта е да се възпитава вкус към качественото, без значение кино. Всеки киноман може да се наслаждения както на типичен, по този начин и модерни филми за избраната възрастова публика. Това е педагогическият метод, по който обичайно вървят всички европейски страни. Прожекциите, към които има максимален интерес са тези, на които участват режисьорите, сценаристите, актьорите. Преди или след кино лентата киноманите могат да се срещнат с тях, а публицистите да вземат изявленията.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ