Реформаторската педагогика на д-р Мария Монтесори
Мария Монтесори е може би най-известното женско име в педагогиката. Тя е създател на цяла школа в образованието и развиването на детето. Подходът, който тя ползва, трансформира вечно визията за детската душeвност, потребности и персона, въпреки даже през днешния ден той още да се счита за новаторски и революционен.
Д-р Монтесори (31 август 1870 – 6 май 1952) е забележителна жена с дълъг и потребен живот. През 1896 година става първата жена, квалифициран доктор в Италия. Като имаме поради каква е епохата, това единствено по себе си е знаменателно. Но нейната дейна натура не стопира до елементарна лекарска процедура. Тя стартира да чете лекции в Римския университет и да работи по доста планове, най-известният всред които е Casa di bambini в Рим, като част от държавен план за възстановяване на живота в бедняшките квартали. До този миг тя e почитан доктор, преподавател и учител на умствено изостанали деца. Именно от тях потегля концепцията да изследва по какъв начин средата въздейства на детското развиване и по какъв начин едното усъвършенства другото.
Когато открива фамозната си " Детска къща ", тя зарязва съвсем всичките си планове и се отдава на педагогичен способ, построен върху директно наблюдаване на децата.
“Аз изучавам децата, а те ме учат по какъв начин да ги образовам ”
Издава " Метод на научна педагогика като приложение към детското образование в детски домове ", който труд се смята за основоположен за Метода Монтесори. От тогава известността й пораства, тя пътува до множеството европейски страни, като в същото време бяга от режима на Мусолини, стига Съединени американски щати и Индия. Неуморимо чете лекции, открива детски центрове, образова и издава документи. Делото й е грандиозно. Три пъти е номинирана за Нобелова премия за мир и не съумява да я завоюва. Но това нито за момент не накърнява резултатите и престижа й в световен проект.
В какво се състои Методът Монтесори?
В доста връзки той е революционен, т.е. роден е, противоположен на статуквото в педагогиката, а точно: детето е обект на образованието, то е пасивна страна и възрастните постановат престижа си, като единствено те дефинират насоките в развиването му – игра, умения и привички за всекидневието, връзки с другите и морални полезности. Авторитетите управляват целия този развой. Според Мария Монтесори детето е в центъра и също е дейна страна на образованието, а възрастните се преценяват с неговата характерност, като посредством наблюдаване намират метод към образованието му. Методът Монтесори е прицелен в две възрастови групи 0-3 година и 3- 6 година, а задачите му са:
Самостоятелност при преодоляване на действителността.
Развиване на личността и характерността. Към всяко дете се подхожда като към обособен субект, а не част от група, под общ знаменател.
Придобиване на познание от „ първа ръка ” – в директна непосредственост с природата, всекидневието, с наблюдаване и насочващ разбор.
Ненамеса на възрастните в играта и образованието на децата – те единствено следят и насочват
Създаване на връзка на детето със личната му сетивност „ от улавяне към разбиране ” и то единствено да вникне в устройството на света.
Принципи на Метода Монтесори:
Достъпна околна среда, подвластна на детето – децата разполагат с играчки и мебели, които са пригодени към техните благоприятни условия. Играчките са елементарни, само че развиват детското мислене и схващане – слагане на предмети един в различен, подбиране по форми и цветове. Детето единствено избира с какво да се занимава и единствено разкрива взаимовръзките в играта.
Учене в и с придвижване. Теоретичните знания играят оскъдна роля в нейната методика. За явленията от действителността децата учат с ръчен труд и творчество, като материалите са от околната среда, а не основани особено с тази цел.
Грижа за другите. Децата в просветителните групи са с друга възраст, като задачата е дребните да се учат от огромните, а огромните да се учат благодарение на дребните на приемливост и схващане, да им оказват помощ в всекидневието и това също има учебен резултат.
Изследване на околната среда от персонален опит. Децата имат непогрешим инстинкт, който ги води в проучването на природата. Вместо да се приказва по какъв начин падат листата през есента, да се види с разходка на открито. Заложена е грижа за растенията и домашните животни.
Грижа за себе си и за другите, за заобикалящата реалност. Децата се обслужват сами – сипват си храна, почистват, вземат участие в приготвянето й. С всяко разсипване на супата то се приближава до умеенето да сипва без да цапа. По същата логичност на детето може да му се предложи и да прави домашен действия.
Ненатрапване на ученето. Детето се учи да познава буквите и цифрите, да счита и чете, когато се почувства единствено. Индивидуалният метод тук е доста значим. Тези фундаментални познания би трябвало да идват сами, и то осъзнато, а не принудително наложено.
Самодисциплина. Детето е оставено с минимална интервенция от страна на възрастните. Ако средата му е обезопасена и на негово разположение, действително не би трябвало да бъде в заплаха или да направи пакост, която да бъде наказвана. Възрастният единствено следи, търсейки път на схващане и насочва детето да мисли и работи независимо. Така дисциплинираност съвсем не се постанова да бъде провеждана. То единствено открива поправки в държанието си.
Индивидуален метод. Монтесори групите са дребни – 5-6 деца, като задачата е оптимално да се приложи самостоятелен метод. Възрастният ще има време да опознае децата и да им предложи занимания или да води разговор, по тематики, които го интересуват или откликват на темперамента му.
Методът Монтесори е доста необятно прилаган в целия свят. Най- безапелационно са залегнали концепциите й в Скандинавските страни, отличаващи се с демократична просветителна система и необятни възгледи. Но можем да открием различни детски градини, така наречен " къщи " и в множеството страни, освен в Европа. Колкото до България, някои от правилата й се ползват в държавните детски заведения, само че на фона на властническото обучение, това са оскъдни опити.
За благополучие, се откриват доста кооперативи, детски сдружения и всевъзможни други възможности на държавните заведения. Остава тези хрумвания да бъдат разпространявани, да се образова от ден на ден личен състав, с цел да не бъдат половинчато или погрешно прилагани. Можем да си пожелаем все по- виновни за образованието лица да поглеждат трудовете на Мария Монтесори, тъй като несъмнено има потребност от смяна.
Д-р Монтесори (31 август 1870 – 6 май 1952) е забележителна жена с дълъг и потребен живот. През 1896 година става първата жена, квалифициран доктор в Италия. Като имаме поради каква е епохата, това единствено по себе си е знаменателно. Но нейната дейна натура не стопира до елементарна лекарска процедура. Тя стартира да чете лекции в Римския университет и да работи по доста планове, най-известният всред които е Casa di bambini в Рим, като част от държавен план за възстановяване на живота в бедняшките квартали. До този миг тя e почитан доктор, преподавател и учител на умствено изостанали деца. Именно от тях потегля концепцията да изследва по какъв начин средата въздейства на детското развиване и по какъв начин едното усъвършенства другото.
Когато открива фамозната си " Детска къща ", тя зарязва съвсем всичките си планове и се отдава на педагогичен способ, построен върху директно наблюдаване на децата.
“Аз изучавам децата, а те ме учат по какъв начин да ги образовам ” Издава " Метод на научна педагогика като приложение към детското образование в детски домове ", който труд се смята за основоположен за Метода Монтесори. От тогава известността й пораства, тя пътува до множеството европейски страни, като в същото време бяга от режима на Мусолини, стига Съединени американски щати и Индия. Неуморимо чете лекции, открива детски центрове, образова и издава документи. Делото й е грандиозно. Три пъти е номинирана за Нобелова премия за мир и не съумява да я завоюва. Но това нито за момент не накърнява резултатите и престижа й в световен проект.
В какво се състои Методът Монтесори?
В доста връзки той е революционен, т.е. роден е, противоположен на статуквото в педагогиката, а точно: детето е обект на образованието, то е пасивна страна и възрастните постановат престижа си, като единствено те дефинират насоките в развиването му – игра, умения и привички за всекидневието, връзки с другите и морални полезности. Авторитетите управляват целия този развой. Според Мария Монтесори детето е в центъра и също е дейна страна на образованието, а възрастните се преценяват с неговата характерност, като посредством наблюдаване намират метод към образованието му. Методът Монтесори е прицелен в две възрастови групи 0-3 година и 3- 6 година, а задачите му са:
Самостоятелност при преодоляване на действителността. Развиване на личността и характерността. Към всяко дете се подхожда като към обособен субект, а не част от група, под общ знаменател. Придобиване на познание от „ първа ръка ” – в директна непосредственост с природата, всекидневието, с наблюдаване и насочващ разбор. Ненамеса на възрастните в играта и образованието на децата – те единствено следят и насочват Създаване на връзка на детето със личната му сетивност „ от улавяне към разбиране ” и то единствено да вникне в устройството на света.Принципи на Метода Монтесори:
Достъпна околна среда, подвластна на детето – децата разполагат с играчки и мебели, които са пригодени към техните благоприятни условия. Играчките са елементарни, само че развиват детското мислене и схващане – слагане на предмети един в различен, подбиране по форми и цветове. Детето единствено избира с какво да се занимава и единствено разкрива взаимовръзките в играта.
Учене в и с придвижване. Теоретичните знания играят оскъдна роля в нейната методика. За явленията от действителността децата учат с ръчен труд и творчество, като материалите са от околната среда, а не основани особено с тази цел.
Грижа за другите. Децата в просветителните групи са с друга възраст, като задачата е дребните да се учат от огромните, а огромните да се учат благодарение на дребните на приемливост и схващане, да им оказват помощ в всекидневието и това също има учебен резултат.
Изследване на околната среда от персонален опит. Децата имат непогрешим инстинкт, който ги води в проучването на природата. Вместо да се приказва по какъв начин падат листата през есента, да се види с разходка на открито. Заложена е грижа за растенията и домашните животни.
Грижа за себе си и за другите, за заобикалящата реалност. Децата се обслужват сами – сипват си храна, почистват, вземат участие в приготвянето й. С всяко разсипване на супата то се приближава до умеенето да сипва без да цапа. По същата логичност на детето може да му се предложи и да прави домашен действия.
Ненатрапване на ученето. Детето се учи да познава буквите и цифрите, да счита и чете, когато се почувства единствено. Индивидуалният метод тук е доста значим. Тези фундаментални познания би трябвало да идват сами, и то осъзнато, а не принудително наложено.
Самодисциплина. Детето е оставено с минимална интервенция от страна на възрастните. Ако средата му е обезопасена и на негово разположение, действително не би трябвало да бъде в заплаха или да направи пакост, която да бъде наказвана. Възрастният единствено следи, търсейки път на схващане и насочва детето да мисли и работи независимо. Така дисциплинираност съвсем не се постанова да бъде провеждана. То единствено открива поправки в държанието си.
Индивидуален метод. Монтесори групите са дребни – 5-6 деца, като задачата е оптимално да се приложи самостоятелен метод. Възрастният ще има време да опознае децата и да им предложи занимания или да води разговор, по тематики, които го интересуват или откликват на темперамента му.
Методът Монтесори е доста необятно прилаган в целия свят. Най- безапелационно са залегнали концепциите й в Скандинавските страни, отличаващи се с демократична просветителна система и необятни възгледи. Но можем да открием различни детски градини, така наречен " къщи " и в множеството страни, освен в Европа. Колкото до България, някои от правилата й се ползват в държавните детски заведения, само че на фона на властническото обучение, това са оскъдни опити.
За благополучие, се откриват доста кооперативи, детски сдружения и всевъзможни други възможности на държавните заведения. Остава тези хрумвания да бъдат разпространявани, да се образова от ден на ден личен състав, с цел да не бъдат половинчато или погрешно прилагани. Можем да си пожелаем все по- виновни за образованието лица да поглеждат трудовете на Мария Монтесори, тъй като несъмнено има потребност от смяна.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ