Ave, Maria. Американската мечта и цената на успеха
Мария Бакалова завоюва номинация " Оскар ". Спечели първата актьорска номинация за България в 93-годишната история на премиите. За този съвсем век единствено още един наш съотечественик се е докосвал до това най-престижно отличие в американското кино - Теодор Ушев през 2017-а. Той бе номиниран за най-хубава късометражна анимация със " Сляпата Вайша " - филм по описа на българския писател Георги Господинов, само че продукция на Канада. Точно както " Борат: Последващият кинофилм " е продукция на Англия и Съединени американски щати. Има още да изчакаме българското кино със лични сили да стигне до тази висока премия - както го направиха македонският " Медена земя " предходната година, или тази - румънският " Колектив " и босненският " Кво вадис, Аида "... (Досега най-близкото ни достижение е попадането на " Светът е огромен и избавление дебне отвред " в така наречен шортлист - първаначална селекция от 10 кино лентата, измежду които се избират петте номинирани).
Не, не е същото като с Димитър Маринов - " единственият българин, държал в ръката си " Оскар ". Той изигра петминутна роля в наградения с Академична премия през 2019 г. " Зелената книга ", само че не получи особено внимание или отразяване в Америка и по света - тъй като не блесна с актьорско наличие и постижение; овациите си бяха за титулярите Виго Мортенсен, Махершала Али и основателите на кино лентата. Неговата симпатична патриотична каскада - да излезе с трикольорче в бутониерата и да се снима с " Оскара ", обаче беше задоволителна да му осигури петнайсет минути популярност в родината и кариерната възможност да имитира Кичка Бодурова в " Като две капки вода ".
В конкуренцията на ветеранката Глен Клоуз, номинирана 7 пъти и неспечелила " Оскар " нито един път, или на Оливия Колман, 24-годишната Мария от Бургас надали има огромни шансове за премията. Но
самото номиниране е към този момент премия
(дотук за ролята си тя има към този момент нещо като двайсет статуетки и 40 номинации от разнообразни професионални и критически гилдии в Съединени американски щати и Англия). И в този момент представяте ли си, в случай че на 25 април прочетат нейното име и Бакалова излезе на сцената, с цел да каже " Благодаря на моя преподавател по актьорско майсторство Иван Добчев... "
Преди обаче да разчетем този невиждан триумф посредством реакциите към него у нас, дано оценим какво значи той отвън личния ни недодялан мироглед. В киното Мария Бакалова идва от село, само че сега е първа в Рим. Интересни са в този подтекст мненията " Оскарите " не са това, което бяха ", опитващи се да изкарат достижението й по-незначително, отколкото в случай че беше записано (например) през 1942-а, в " златната епоха " на Холивуд. Защо тъкмо 1942-ра ли? Защото тогава излиза филмът " Казабланка ", един от класическите черно-бели шедьоври на фабриката за фантазии, и най-известното българско наличие в американското кино - до през днешния ден - е в него. В бара на Рик Блейн се мотае българската бежанка от войната Анина Брандел (в ролята е американо-еврейка, доведена щерка на продуцента Джак Уорнър - същият, дето " Уорнър брос " носи неговата фамилия). И Хъмфри Богарт й споделя: " Искаш ли съвет? Върни се в България. "
Ето това можеха да кажат и на Мария Бакалова, момичето от дива и странна страна, която не е тъкмо Казахстан, ала в визията на междинния фен на Amazon Prime не е и нещо крайно различно. Но е 2021-а и може би пандемията, която мощно ограничи кинопроизводството и кинопоказа (и даде опция да се изявят продуцентите на стрийминг наличие и филми за дребния, какъвто е и " Борат 2 " ) или пък Тръмп (който за един мандат се трансформира в изобилен източник на вдъхновение за демократичния Холивуд), са допринесли косвено за този триумф. Но достижението на Мария не се дължи на шанса. Дължи се на нейната храброст, смелост, целенасоченост, актьорска органичност и всички други неща, с които е впечатлила Саша Барон Коен на кастинга с 600 актриси от целия свят.
Източноевропейското кино може да наподобява добре показано
в номинациите от последните години, само че Америка е консервативна и рядко приема филми със надписи отвън категорията " задграничен филм " (до предходната година се споделяше " чуждоезичен " ), а още по-рядко обръща взор към тази част на света. Нека да забележим по кое време за финален път актриса от нашия регион от континента е била номинирана за актьорски " Оскар ". Това е станало в далечната 1966 година, когато полската актриса Ида Каминска се състезава с Елизабет Тейлър, Ванеса Редгрейв, Лин Редгрейв и Анук Еме със своето участие в чехословашкия филм " Магазинът на основната улица ". Тя играе основна роля, а за поддържаща би трябвало да се върнем още две години обратно, когато рускинята (но с френски паспорт) Лила Кедрова печели " Оскара " за ролята на мадам Хортенз в " Алексис Зорбас ". Оттогава на Академичните награди е имало шведки, италианки, испанки, мексиканки, французойки и тъй наречените, само че актриса от Източна Европа не е стъпвала. Мария Бакалова ще бъде първата.
Хайде да погледнем и нейната нежна възраст. В България тя има две основни функции - в " Трансгресия " и " Като за последно ", няколко епизодични - в " Бащата ", " XIIА ", в късометражни филми и така нататък Мария Бакалова е на 24. Знаете ли какъв брой актриси под тази възраст са печелили статуетката за съвсем 100 години " Оскари "? Едва седем - и то в случай че броим дружно категориите за основна и поддържаща роля. Тоест тя не разполага
освен с преимуществото на произхода, само че и с преимуществото на опита
Дали е ясно към този момент за какво постижение приказваме?
А, да. " Борат 2 " бил политическо изказване. Политически ангажираното кино в никакъв случай не е било непознато на Холивуд, пък и да не е единствено там? То е познато и добре развито още от времената на Ленин ( " от всички изкуства за нас най-важно е киното " ) и Лени (Рифенщал). " Оскарът " бил пробит (цитатът е от изявление на Копринка Червенкова, някогашен дълготраен основен редактор на в. " Култура ", отстъпник от Клуба за публичност и преустрояване и участник в демократичната закуска с Митеран). Да, несъмнено, премия от Кан или Венеция е прелестно и високо отличие. Отнасящите се надменно към всеки триумф може би са пропуснали, че - въпреки и страхливо, въпреки и надалеч от достиженията на румънските или сръбските съседи - българското кино стартира да отбелязва някои точки на огромните европейски фестивали. Тези триумфи, а и тези филми, обаче имат ценност главно измежду просветената аудитория. За всеобщата публика киното е равно на Холивуд. Може би някой ден няма да е по този начин - комбинацията от ковид, заявяването на Китай като максимален кино пазар в света и изобретателните клопки, залагани от конюнктурата за расово и етническо разнообразие, са способни да саботират едновековното му културно владичество. Но към този момент е по този начин. Вълнението, в позитивен и негативен смисъл, с което се приема тази номинация, е показателно.
Големи баталии се развихриха в обществените медии, а и в обичайните такива, на тема изкуство ли е " Борат " и заслужава ли Мария Бакалова похвали, че е играла в него, и освен, че е играла, ами и че е спечелила невиждани аплодисменти. Тон за ария дадоха две изявленията на нейния курсов началник в НАТФИЗ проф. Иван Добчев - в уеб страницата " Площад Славейков " и във в. " Марица ". Той се изрече неособено ласкаво за нея, ненапълно сексистки; а пък и извънредно пренебрежително към известните жанрове в изкуството. Проф. Добчев е оставил ярка диря в българския спектакъл, нищо че няма да " слезе толкоз ниско, че да има игрища с аудитория " (то и публиката няма да иде на тоя стадион). Когато той открива " Сфумато " с " Апокриф " през 1997-а, в остарялата порутена постройка на " Цар Освободител ", Мария Бакалова е била бебе. Тя, която стига до огромния триумф три пъти по-бързо, не сподели неприятна дума за учителите си - в противен случай. От висотата на опита си, на белите си коси, дето се вика - той го направи, и то не в най-благовъзпитан дискурс. Това отприщи бурни реакции на въпросната всеобща аудитория, която никак не обича престижи - а като дори не са изгледали до дъно филм, който осъждат ( " я не читал, само че оссуждаю " ), няма и за какво да ги слуша мнението им.
Дебатът се реалокира на повърхност " високо/ниско ",
намесиха се и други професори, философи, социолози. Да, " Борат " е известна ирония, не е висока просвета. Но къде остана високото в реплики като " тя по-добре да иде да се съблече за някое списание, в сравнение с да взе участие в тази мръсотия "? Почитателите на сатирата на Саша Коен и актьорското преобразяване на Мария също не бяха пощадени. За тях се сподели, че изпадат в патриотично замайване, че копнеят се валидират посредством впечатляване на чужденците и изобщо, " българи-юнаци " и " България на три океана ". Да не приказваме, че усетът им безгрижно бе приравняван с чалга. Изстрелите от отсрещния лагер също не закъсняха - с една дума, доста звук за един " Борат ", който повечето даже няма и да гледат. Спретнахме си двупосочен cancel culture от български порядък. Може би просто не умеем да се радваме на триумфа. А че Бакалова реализира категоричен триумф и сега живее американската си фантазия - това е ясно като бял ден.
Като човек, гледал и други нейни функции, мога да кажа, че Добчев ненапълно е прав. Тя реализира номинацията " Оскар " не толкоз с това, на което са я научили в НАТФИЗ. А по-скоро с това, което е имала в себе си отпреди - и което академичното образование не е могло да изтрие. Бакалова има лъчение на почтено дете, което някак съумява да се забърка с по-стари мъже (не е единствено Руди Джулиани, същия разказ срещаме и в българските " Трансгресия " и " Като за последно " ), има някаква актьорска органика оттатък заученото майсторство по Станиславски, има и един неунищожим оптимизъм, който доста би й оказал помощ в свирепо конкурентен свят като холивудската киноиндустрия. Само от нея зависи дали ще яхне вълната, или ще падне зад борда; дали ще успее да се еманципира като облик и да направи запаметяващи се функции и без присъединяване на остарели бели мъже. Ние отсам можем да и стискаме палци единствено.
Не, не е същото като с Димитър Маринов - " единственият българин, държал в ръката си " Оскар ". Той изигра петминутна роля в наградения с Академична премия през 2019 г. " Зелената книга ", само че не получи особено внимание или отразяване в Америка и по света - тъй като не блесна с актьорско наличие и постижение; овациите си бяха за титулярите Виго Мортенсен, Махершала Али и основателите на кино лентата. Неговата симпатична патриотична каскада - да излезе с трикольорче в бутониерата и да се снима с " Оскара ", обаче беше задоволителна да му осигури петнайсет минути популярност в родината и кариерната възможност да имитира Кичка Бодурова в " Като две капки вода ".
В конкуренцията на ветеранката Глен Клоуз, номинирана 7 пъти и неспечелила " Оскар " нито един път, или на Оливия Колман, 24-годишната Мария от Бургас надали има огромни шансове за премията. Но
самото номиниране е към този момент премия
(дотук за ролята си тя има към този момент нещо като двайсет статуетки и 40 номинации от разнообразни професионални и критически гилдии в Съединени американски щати и Англия). И в този момент представяте ли си, в случай че на 25 април прочетат нейното име и Бакалова излезе на сцената, с цел да каже " Благодаря на моя преподавател по актьорско майсторство Иван Добчев... "
Преди обаче да разчетем този невиждан триумф посредством реакциите към него у нас, дано оценим какво значи той отвън личния ни недодялан мироглед. В киното Мария Бакалова идва от село, само че сега е първа в Рим. Интересни са в този подтекст мненията " Оскарите " не са това, което бяха ", опитващи се да изкарат достижението й по-незначително, отколкото в случай че беше записано (например) през 1942-а, в " златната епоха " на Холивуд. Защо тъкмо 1942-ра ли? Защото тогава излиза филмът " Казабланка ", един от класическите черно-бели шедьоври на фабриката за фантазии, и най-известното българско наличие в американското кино - до през днешния ден - е в него. В бара на Рик Блейн се мотае българската бежанка от войната Анина Брандел (в ролята е американо-еврейка, доведена щерка на продуцента Джак Уорнър - същият, дето " Уорнър брос " носи неговата фамилия). И Хъмфри Богарт й споделя: " Искаш ли съвет? Върни се в България. "
Ето това можеха да кажат и на Мария Бакалова, момичето от дива и странна страна, която не е тъкмо Казахстан, ала в визията на междинния фен на Amazon Prime не е и нещо крайно различно. Но е 2021-а и може би пандемията, която мощно ограничи кинопроизводството и кинопоказа (и даде опция да се изявят продуцентите на стрийминг наличие и филми за дребния, какъвто е и " Борат 2 " ) или пък Тръмп (който за един мандат се трансформира в изобилен източник на вдъхновение за демократичния Холивуд), са допринесли косвено за този триумф. Но достижението на Мария не се дължи на шанса. Дължи се на нейната храброст, смелост, целенасоченост, актьорска органичност и всички други неща, с които е впечатлила Саша Барон Коен на кастинга с 600 актриси от целия свят.
Източноевропейското кино може да наподобява добре показано
в номинациите от последните години, само че Америка е консервативна и рядко приема филми със надписи отвън категорията " задграничен филм " (до предходната година се споделяше " чуждоезичен " ), а още по-рядко обръща взор към тази част на света. Нека да забележим по кое време за финален път актриса от нашия регион от континента е била номинирана за актьорски " Оскар ". Това е станало в далечната 1966 година, когато полската актриса Ида Каминска се състезава с Елизабет Тейлър, Ванеса Редгрейв, Лин Редгрейв и Анук Еме със своето участие в чехословашкия филм " Магазинът на основната улица ". Тя играе основна роля, а за поддържаща би трябвало да се върнем още две години обратно, когато рускинята (но с френски паспорт) Лила Кедрова печели " Оскара " за ролята на мадам Хортенз в " Алексис Зорбас ". Оттогава на Академичните награди е имало шведки, италианки, испанки, мексиканки, французойки и тъй наречените, само че актриса от Източна Европа не е стъпвала. Мария Бакалова ще бъде първата.
Хайде да погледнем и нейната нежна възраст. В България тя има две основни функции - в " Трансгресия " и " Като за последно ", няколко епизодични - в " Бащата ", " XIIА ", в късометражни филми и така нататък Мария Бакалова е на 24. Знаете ли какъв брой актриси под тази възраст са печелили статуетката за съвсем 100 години " Оскари "? Едва седем - и то в случай че броим дружно категориите за основна и поддържаща роля. Тоест тя не разполага
освен с преимуществото на произхода, само че и с преимуществото на опита
Дали е ясно към този момент за какво постижение приказваме?
А, да. " Борат 2 " бил политическо изказване. Политически ангажираното кино в никакъв случай не е било непознато на Холивуд, пък и да не е единствено там? То е познато и добре развито още от времената на Ленин ( " от всички изкуства за нас най-важно е киното " ) и Лени (Рифенщал). " Оскарът " бил пробит (цитатът е от изявление на Копринка Червенкова, някогашен дълготраен основен редактор на в. " Култура ", отстъпник от Клуба за публичност и преустрояване и участник в демократичната закуска с Митеран). Да, несъмнено, премия от Кан или Венеция е прелестно и високо отличие. Отнасящите се надменно към всеки триумф може би са пропуснали, че - въпреки и страхливо, въпреки и надалеч от достиженията на румънските или сръбските съседи - българското кино стартира да отбелязва някои точки на огромните европейски фестивали. Тези триумфи, а и тези филми, обаче имат ценност главно измежду просветената аудитория. За всеобщата публика киното е равно на Холивуд. Може би някой ден няма да е по този начин - комбинацията от ковид, заявяването на Китай като максимален кино пазар в света и изобретателните клопки, залагани от конюнктурата за расово и етническо разнообразие, са способни да саботират едновековното му културно владичество. Но към този момент е по този начин. Вълнението, в позитивен и негативен смисъл, с което се приема тази номинация, е показателно.
Големи баталии се развихриха в обществените медии, а и в обичайните такива, на тема изкуство ли е " Борат " и заслужава ли Мария Бакалова похвали, че е играла в него, и освен, че е играла, ами и че е спечелила невиждани аплодисменти. Тон за ария дадоха две изявленията на нейния курсов началник в НАТФИЗ проф. Иван Добчев - в уеб страницата " Площад Славейков " и във в. " Марица ". Той се изрече неособено ласкаво за нея, ненапълно сексистки; а пък и извънредно пренебрежително към известните жанрове в изкуството. Проф. Добчев е оставил ярка диря в българския спектакъл, нищо че няма да " слезе толкоз ниско, че да има игрища с аудитория " (то и публиката няма да иде на тоя стадион). Когато той открива " Сфумато " с " Апокриф " през 1997-а, в остарялата порутена постройка на " Цар Освободител ", Мария Бакалова е била бебе. Тя, която стига до огромния триумф три пъти по-бързо, не сподели неприятна дума за учителите си - в противен случай. От висотата на опита си, на белите си коси, дето се вика - той го направи, и то не в най-благовъзпитан дискурс. Това отприщи бурни реакции на въпросната всеобща аудитория, която никак не обича престижи - а като дори не са изгледали до дъно филм, който осъждат ( " я не читал, само че оссуждаю " ), няма и за какво да ги слуша мнението им.
Дебатът се реалокира на повърхност " високо/ниско ",
намесиха се и други професори, философи, социолози. Да, " Борат " е известна ирония, не е висока просвета. Но къде остана високото в реплики като " тя по-добре да иде да се съблече за някое списание, в сравнение с да взе участие в тази мръсотия "? Почитателите на сатирата на Саша Коен и актьорското преобразяване на Мария също не бяха пощадени. За тях се сподели, че изпадат в патриотично замайване, че копнеят се валидират посредством впечатляване на чужденците и изобщо, " българи-юнаци " и " България на три океана ". Да не приказваме, че усетът им безгрижно бе приравняван с чалга. Изстрелите от отсрещния лагер също не закъсняха - с една дума, доста звук за един " Борат ", който повечето даже няма и да гледат. Спретнахме си двупосочен cancel culture от български порядък. Може би просто не умеем да се радваме на триумфа. А че Бакалова реализира категоричен триумф и сега живее американската си фантазия - това е ясно като бял ден.
Като човек, гледал и други нейни функции, мога да кажа, че Добчев ненапълно е прав. Тя реализира номинацията " Оскар " не толкоз с това, на което са я научили в НАТФИЗ. А по-скоро с това, което е имала в себе си отпреди - и което академичното образование не е могло да изтрие. Бакалова има лъчение на почтено дете, което някак съумява да се забърка с по-стари мъже (не е единствено Руди Джулиани, същия разказ срещаме и в българските " Трансгресия " и " Като за последно " ), има някаква актьорска органика оттатък заученото майсторство по Станиславски, има и един неунищожим оптимизъм, който доста би й оказал помощ в свирепо конкурентен свят като холивудската киноиндустрия. Само от нея зависи дали ще яхне вълната, или ще падне зад борда; дали ще успее да се еманципира като облик и да направи запаметяващи се функции и без присъединяване на остарели бели мъже. Ние отсам можем да и стискаме палци единствено.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ