Мариус Куркински е във вихъра на почти денонощен маратон покрай

Мариус Куркински е във вихъра на съвсем денонощен маратон около две нови знакови събития в блестящата си кариера. На 14 ноември за старта на Киномания гледаме дебютния му филм „ Засукан свят “ по едноименния роман на Николай Хайтов.  „ Никога не съм познавал писателя, само че той ме заземи - посредством творбите му открих най-прекия път до публиката. В неговите герои разпознах най-близките си хора “, показа известният актьор пред „ Стандарт “. Мариус е съсценарист и режисьор на драмата, играе и Милю – човек космос, в чиито живот се оглежда българският модел. Куркински влиза в кожата му за интервал от 40 години – от 28 до 68. Те са изпълнени с горест, сълзи, подигравка, мъдрост, неспособност да избягаш от себе си... „ Посипваме си главите с пепел и продължаваме да бъркаме “, обобщава Мариус с прецизна акуратност един от най-големите ни грехове. С него пред камерите в „ Засукан свят “ са Камен Донев, Ани Пападопулу, Велислав Павлов, Димитър Николов... Със сигурност можем да чакаме мощна драма, разтърсваща с вселенските въпроси, които, естествено, ще останат без отговор. Не по-малко вдигащо адреналина представление приготвя Мариус за 4 декември, точно на Света Варвара. Тогава в Двореца на културата и спорта във Варна той ще показа сборен  моноспектакъл от всичките си солови акции досега  – от „ Дон Жуан “ до „ Черното пиле “ по Хайтов.  „ Отдавна го възнамерявам, а и публиката го желае. Ако е рекъл Господ, би трябвало да се получи “, надява се Куркински. „ Целият август бях при татко ми във Варна. Беше доста прелестно. Благодарен съм за това. През ноември отново отивам “, разкрива Марус, който в множеството от плановете си работи с продуцента Кирил Кирилов.

Скоро ще би трябвало да избере и заглавие за идната си режисура в Народния спектакъл. Може би гравитира към Лермонтов, само че към момента не е решил финално. За страдание на феновете, Мариус към този момент не играе в хитовите „ Хамлет “ на Явор Гърдев и в своя „ Ревизор “ на академична сцена. Всичките му режисьорски  представления обаче се въртят със страховит триумф из нашенския „ Бродуей “. „ Може би първоначално не чаках, че „ Рибарят и неговата душа “ на Оскар Уайлд ще продължи да се играе толкоз сезони в „ 199 “. Той е висок текст, в него няма нито една хумореска. „ С любовта смешка не трябва “ в Народния е романс, чиста лирика - споделих на актьорите да не се преценяват с публиката, тя да ги догонва. „ Балкански синдром “ в „ Зад канала “, „ Отворена брачна двойка “ - всички те са доказателство, че лудостта и крайното отдаване не са били напразни. Въпреки че като виждам „ Дамата с кученцето “ и по-старите си моноспектакли, си мисля: „ Боже мой, това е безумство “, прям е Куркински. Но не крие, че да е самичък на сцената, за него е равно на цялостна независимост. Вярно е, че в моноспектаклите прозира и известна доза нарцисизъм, само че Мариус го пояснява като естествена човешка и актьорска уязвимост.  Въпреки че има и друга формулировка за тях – каторга на възприятията.  „ Знаех, че ще стана актьор от напълно дребен. Просто чаках детството да свърши, учебното заведение да свърши, с цел да стъпя на сцената. Исках по-бързо да пристигна същинското актьорстване. Това е позив, вик. Не ние избираме спектакъл, той избира нас. Той сочи хората, които да бъдат в него. Обладан съм и не си представям живота по различен метод “, в никакъв случай не е спирал да разголва арт душата си Куркински.   

Всъщност фанатизмът в името на изкуството е неговата запазена марка. „ През 2002-а трябваше да гостуваме на интернационалния сценичен фестивал в Санкт Петербург с „ Кралят елен “. Но Кръстю /Лафазанов/, доста го обичам, се разболя – популярност Богу, от дълго време няма и диря от казуса. Но тогава беше тежко и взех решение да анулира гастрола. Започнаха да ме навиват да вляза вместо него. А аз „ не “, та „ не, няма да играя “, а и по това време репетирах в Пловдив „ Малки комедии “ на Чехов. Сашо Морфов, Василка Бумбарова, всички ме убеждаваха – поради театъра. Най-накрая се съгласих, Митко Рачков влезе вместо Филип Аврамов и излетяхме. Научих текста, само че напрежението беше голямо. Стана доста добре, сътрудниците бяха прелестни, започнах да скалъпвам. На другия ден никой не вярваше, че за първи път играя тази роля. И получих три награди – за артист, за режисьор, за най-хубаво зрелище. Тогава разбрах, че в действителност има дуенде – идва, хваща те, получава се. Но да не се фукам, единствено съм горделив. Струвало си е “, беше прям Мариус пред „ Стандарт “. И понеже  към този момент сме в обсега  на зодията му Везни, няма по какъв начин да не стане дума за 15 октомври, когато ще черпи за 50. „ Време за равносметки ли? По-скоро – не. А и те не са дадени на индивида – не той би трябвало да ги прави. На друго място излиза наяве дали си преборил демоните си или не “, уверен е Мариус. За злободневие не му се приказва. „ Българите са умни хора – изключително елементарните. Честните, които не са се забъркали в нещо, които не са тръгнали да се продават. Може би и измежду тези, които се бутат непрестанно в политиката и бизнеса има умни персони – само че не съм ги срещал. Интересни са ми тези, които и повторно да живеят, отново ще изберат това опазване в себе си. Хората усещат, че с дивотия, потрес и простотия просто не върви “, разяснява Куркински.