Марина Георгиева е носителка на няколко корони за красота –

Марина Георгиева е носителка на няколко корони за хубост – " Мис Родопи 2016 “, " Мис София 2018 “, " Мис Лято 2019 “. Заедно с това е дипломирана актриса и музикантка, а неотдавна е част от групата на Ловешкия трагичен спектакъл. Инструктор е по канго джъмпс, а любовта е разкрила в лицето на Михаил Рядков - сина на артиста Стефан Рядков. Ето какво сподели тя пред " България през днешния ден ".

- Марина, да стартираме от първата ви купа. Спечелихте състезанието " Мис Родопи 2016 “ и станахте Кралица на киселото мляко. Защо на млякото и какви мемоари пазите от конкуренцията?

- За пръв път през 2008 година представители на китайската компания Bright Dairy посещават село Момчиловци и съгласно експертите на компанията факторите, на които се дължат положителното здраве и дълголетието на родопчани, са потребните свойства на киселото мляко и естествените дадености на Родопа планина. Затова основават личен артикул с името " Момчиловци ". Спомените ми са свързани най-вече с тежки подготовки, вкусни родопски ястия и земните и добродушни родопчани. Конкуренцията беше огромна, имаше опитни моделки, с доста състезания зад тила си, а аз бях едно момиче, което обича Родопите и е пристигнало да си опитва шанса. Не чаках, че от един подобен конкурс ще имам шанса да отида два пъти до Китай и да фотографирам реклама там.

- След това спечелихте и купата " Мис София 2018 “. Как се реализира завладяването и на Родопите, и на столицата?

- Не ми е било фантазия да бъда мис. Следвах интуицията си за присъединяване и в двата състезанието и не скърбя. Беше забавен и друг опит. На самите състезания бях естествена, усмихната, леко обрана и затворена по отношение на другите участнички и не желаех да спечелвам непременно. Визията надалеч не е най-важното качество, с което се дефинирам или по което осъждам за хората.

-Дипломирана актриса сте. Разкажете ни за работата си за Драматичния спектакъл в Ловеч. В какви функции обичате да се превъплъщавате, в какви постановки участвате?

- Актьорското майсторство беше втората ми обич след музиката. Когато се дипломирах, се опасявах да отида в спектакъл, само че сцената доста ми липсваше и по този начин преди 6 месеца станах част от трупата на Драматичен спектакъл - Ловеч. Оказа се, че не е толкоз ужасно да излезеш от зоната си на комфорт. Това е огромна част от този поминък. Попаднах в хубав град измежду прелестен екип, който ме одобри с отворени прегръдки. След завършването си нямам сценичен опит, единствено пред камера, и на този стадий всяка роля ме учи на нещо и ми е скъп опит. Привличат ме дълбоките и комплицирани облици с доста пластове под повърхността. Харесвам психически спектакъл с герои и сюжети, които те хващат право за душичката и не те пускат до края на спектакъла, а и по-късно. Дебютната ми роля е Дона в спектакъла " Илинден " по текстове на Димитър Талев и Пейо Яворов. Режисьор е шефът на театъра Биляна Петрова. Преди да разгласят изключителното състояние, бяхме на седмица от премиерата на детски театър с маски " Кучето с цвят на небе " с реж. Дарко Ковачовски.

- Липсва ли ви театърът? Трябва ли залите и салоните за изкуство към този момент да се пълнят на оптимален потенциал?

- Разбира се, че ми липсва. Няма по какъв начин нещо, което ти носи наслада и правиш с обич, да не ти липсва. Иска ми се след тази дълга пауза залите още веднъж да са цялостни, само че по кое време ще се случи и кое е най-правилно в тази обстановка, можем единствено да гадаем. Знам, че желая да можем да работим, без да се тормозим от контакт и без публиката да се опасява. Интересна пиеса е този COVID-19, с неспокойствие очаквам да видя последното деяние.

- Как прекарахте времето на домашна самоизолация? Репетирахте ли функции? Направихте ли нещо новаторско?

- По време на изолацията съумях умерено да приема събитията, без да се нервирам или да изпадам в суматоха, и се концентрирах върху времето, което имам за себе си и околните си. Не репетирах функции, само че минавах текстове понякога. Поръчах и няколко книги с пиеси и дружно с приятеля ми си разпределяхме функциите и четяхме. Тренирах у дома. Основно почистих дома си, което с непрекъснатите пътувания София - Ловеч и турнетата с театъра не успявах. Прочетох книги, които съм отлагала. Гледах филми, за които не съм имала време. Започнах да сготвям, което беше нещо ново и необичайно за мен, само че мисля, че стартира да ми се получава. За разлика от множеството хора, не ми беше скучно, нито тежко.

- Завършили сте Националното музикално учебно заведение. Освен носителка на трофеи за хубост и актриса сте и с музикален гений. Три в едно! Разкажете ни за музиката и увлечението към нея.

- Пея от 7-годишна и това беше първото нещо, върху което ползата ми трайно се задържа като дете. Започнах във вокална групировка, след което ме одобриха с китара в музикалното учебно заведение във Варна. На 15 години посетих 5-седмичен курс по R&B пеене в колежа " Бъркли " в Бостън. Там открих, че мога и да пиша песни. Имам няколко мои части с клипове под псевдонима Mayrah. Смених специалността на поп и джаз пеене и приключих в София.

- Разкажете повече за себе си - къде живеете, какъв темперамент сте, какво е вашето семейство.

- Живея в София през множеството време. Когато имам подготовки или представления, съм в Ловеч или в който град гостуваме. Скорпион съм и имам мощен темперамент. Сбор от несъгласия. Амбициозна съм, прекомерно сензитивна, отдадена, откровена, положителна или пък прочувствена и трагична, постоянно в крайностите. Семейството ми е нещото, което ми дава опора и носи " виновност " да последвам фантазиите си и да се занимавам с всичко, което пожелая. От дете беседват с мен като с възрастен и са ме научили да имам мнение, да съм виновна и да взимам решения сама. Винаги ме поддържат за всичко и имат вяра в мен повече от мен самата.