Марин Киров е юрист, експерт по законодателство и съдебна реформа.

Марин Киров е правист, специалист по законодателство и правосъдна промяна. Работи като съветник при промените на конституцията от 2015 година в глава "Съдебна власт ". Участвал е в съвета по правосъдна промяна при изработването на измененията в Закона за правосъдната власт от 2016 година

Политици, които не са в Народното събрание, се пробват посредством улицата да пренапишат разпоредбите, разяснява юристът в изявление пред " Монитор ":

- Г-н Киров, Висш съдебен съвет излезе с публична позиция по отношение на обръщението на ръководителя на Върховен касационен съд Лозан Панов от преди няколко дни по делото „ Полфриймън “. Как ще коментирате и предстояща ли е тази реакция на Висш съдебен съвет?
- Интересно решение и неизвестен ход на Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет е тази публична позиция. Кадровиците до момента се опасяваха обществено да посочат гнилите ябълки в своята гилдия.

Явно са преминати всички граници от ръководителя на Върховен касационен съд Лозан Панов, щом сме очевидци на тази невиждана реакция. Още предходният състав на Висш съдебен съвет имаше учредения и за позиция, и за дейности по отношение на господин Панов, който от години употребява трибуната, марката Върховен касационен съд за обществени изяви, без да се интересува от същността на този съд.

Ясно е, че тази позиция против обръщението на Панов по делото „ Полфрийман “ е опит да се отбрани правото и справедливостта, да се отбрани магистратската общественост от развой на политизиране, който се следи към този момент четвърта година.

Скептичен съм дали господин Панов ще подаде оставката си, не съм забелязал да е сензитивен към терзанията на сътрудниците си от Висш съдебен съвет и гилдията на съдиите и магистратската общественост като цяло.

За него те не са аршин и хора, с които би се съобразил, всички ние сме такива в действителност – нямаме право на мнение и нямаме право да чакаме държание от него. Спомняте си и случая с „ Апартаментгейт “. Той се изяснява в защита компания, по този начин да се каже.

Сигурно има последователи на различен ход – с изключение на Висш съдебен съвет да излиза с позиция, да показват казуса, тъй като през днешния ден това направиха – споделиха „ няма да мълчим, има проблем и той се назовава Лозан Панов “, да предизвикват и процедура за неговото премахване, тъй като в обществената позиция са изтъкнати задоволително учредения за това. Не зная дали не е късно за сходна процедура, дали няма да се употребява за героизиране на Панов.

А и виждам, че за тези четири години отпред на Върховен касационен съд той самичък съумя да разбие ореола си, който бе изкуствено подложен от симпатизиращите му кръгове. Също по този начин в последно време се вижда и какъв брой тъкмо и какво могат по този начин да се каже безконечните борци за правосъдна промяна от неправителствения, партиен и бизнес бранш. Видяха се техните благоприятни условия за въздействие, някои обвързаности, цели и полезности.

Какво повече е належащо от това? Те сами се разкриха пред обществото. Щеше да е доста мъчно някой различен да приказва за тях, да изясни на хората какви са – тъй като те заглушават всеки инакомислещ.

Но ето, че последователно в годините с дейности се появи, че Христо Иванов не е избавител в правосъдната промяна, че и отвън кръга на Калпакчиев и Лозан Панов има доста почтени и свободни магистрати, че неправителственият и политическият бранш, приватизирал дебата за правосъдната промяна, не е кадърен на друго с изключение на махленски напън и разходки из центъра на София след работно време, че тези хора не оферират решения и губим скъпо време, тъй като България - въпреки и да реализира прогрес в мониторинговия механизъм по правосъдната промяна, има още доста какво да се направи, с цел да се усещат жителите сигурни и предпазени.

- Допустимо ли е ръководител на Върховен касационен съд да се намесва в работата на съда и да се употребява правосъдната институция като естрада за изложение на персонално мнение от началник на който и да е съд, както е посочено и в декларацията?
- Не, не е възможно. Но и ние не би трябвало да се вършим на сюрпризирани – от години всички добродушно следим Панов и неговата тактика и кариера.

Къде бяха будните жители, когато медийните кръгове, които в този момент му симпатизират, настойчиво твърдяха, че той е част от задкулисието.

Къде са години наред, когато Върховният административен съд е оплюван, само че нито един път не е посочван като проблематичен в отчетите на Европейска комисия, в противен случай, там се реализира експедитивност, успеваемост и правдивост?

Къде бяха Висш съдебен съвет през 2018 година, когато подалият оставка като заместител на Панов арбитър Красимир Влахов в претекстовете си написа:

"Срамувам се да съм част от екипа на човек, който няма съзнанието за високата отговорност, с която го задължава заеманата от него позиция на върха на правосъдната власт; който възприема Върховния касационен съд като естрада за отправяне на противоречиви обществени послания, без да демонстрира необикновен интерес нито към правораздавателната и тълкувателна активност на съда, нито към хората, които ги реализират (ще си разреша да изтъквам думите на мой извънредно почитан сътрудник - дълготраен висш арбитър:

"Човекът се интересува от марката Върховен касационен съд, а не от субстрата Върховен касационен съд "); който занимава обществото с персоналните си страхове, sms-и и елементи за коли, само че не е дефинирал нито едно свястно обръщение, което да консолидира съдийската общественост и да ни внуши горделивост от работата, която вършим.

Срамувам се пред моите сътрудници, на които не мога да обясня, че не съм в положение да слага интересуващите ни въпроси на вниманието на ръководителя на съда - основно заради характерното му схващане за работно време и работно място, само че също по този начин и тъй като целите му явно не са свързани с работата ".

Виждате по какъв начин историите при Панов, безконечният забъркан в кавги, се повтарят като фарс.

Неща, които сме говорили през годините, поради които сме били обиждани, посочвани като неправилни, причислявани към лагери, в този момент още веднъж са на дневен ред.

Но това, което имаме като ръководител на Върховен касационен съд, беше ясно през цялото време, някои не имаха вяра, в този момент виждат ден след ден по какъв начин той се отдалечи от задачата, за която бе определен.

- Трябва ли съгласно вас ръководителят на Върховен касационен съд да поеме своята отговорност?
- Да, съгласно мен е време господин Панов да подаде оставка, да изгледаме и този храбър сериал – тъй като бъдете сигурни, той може да стимулира оставката си с изкусна обосновка за зависимости, напън и прочие.

Всъщност освен може да приказва за тези неща, ние виждаме и по какъв начин ги ползва – тъй като неговата позиция по проблема „ Полфрийман “ е всичко това, против което се бори.

Той като преподавател по морал се обръща към съдии от неговия съд и им изяснява по какъв начин и по кое време да се реши делото. Но не, това не е напън, това е гражданска позиция.

Защото всяко негово политическо изявление и деяние, нарушаващо конституцията, в никакъв случай не бе разчетено като нарушаване или напън, а постоянно като гражданска позиция.

Още повече доста от съдиите, изявяващи се и с политически послания, в това време напуснаха системата и започнаха да работят като юристи, кандидатираха се като политици. Честно казано това е почтено държание. Другото е да държиш институцията като пленник на личните си упоритости.

Време е също по този начин и Висш съдебен съвет да спре да се опасява от натиска на улицата. Да, в случай че подхващат дейности против Панов, ще има митинги. Да, ще има опити и за заиграване с президентската институция. Но ще има и полемика, диалог за това което се случва и за изгубените години във Върховен касационен съд.

- Има ли различен случай съгласно вас, при който има предварително условно освобождение, само че съдът да не слага условия за това? Не е ли това в действителност форма за прикрита прошка?
- Случаят с убийството на студента Андрей Монов и последвалата сага се трансфораха в казус.

Няма сходен случай, в който ръководителят на Върховен касационен съд да се е намесил по подобен метод. Но пък е следващият случай, в който изборно са впрегнати сили и средства да се покаже кой е верен и погрешен в правосъдната система, следващият случай, в който неприятната прокуратура е порицана, по тази причина, че е поискала обновяване на дело.

- Смятате ли, че по някакъв метод всичко това е обвързано с избора на нов основен прокурор и митингите против номинацията на Иван Гешев?
- Има връзка сред държанието на Панов, на Калпакчиев, на случая с Полфрийман и изобщо на монополизирането на промяната и протичащото се в правосъдната система с избора на нов основен прокурор.

Предсрочното освобождение навръх този нарушител е синтез и есенцията на това, което съставляват тези "кръгове ", казвал съм го и различен път.

Всички те – партии, НПО-та, Български хелзинкски комитет, юристи, медии - всички те утвърждават личността на Полфрийман, работили са с него и за него. Беше включван в работни групи от Христо Иванов като министър за смяна в законодателството за отнемане от независимост, беше номиниран за "Човек на годината ", беше обслужван от медии и юристи и представян в положителна светлина години наред. Всички те тържествуват в този момент и се крият зад закона.

Но те не желаят просто да освободят предварително килъра Джок от Австралия, те желаят да ръководят правосъдната система от години. И тук е връзката с митингите против номинацията на Иван Гешев.

Протестът не е против Гешев, а против всеки, който не е от техния кръг и не изповядва техните полезности.

Това е борбата – борба, която се води от години против Висшия правосъден съвет, против прокуратура и съдии, които не членуват в Съюза на съдиите, борба против всички.

Спомняте си по какъв начин беше представян в общественото пространство Иван Гешев от избрани медии, представители и "кръгове " - като полицай, несъвършен магистрат, който за една нощ се е събудил претендент за основен прокурор.

Какво се оказа?

Че това е магистрат с поддръжка в гилдията, със стотици наказани по негови обвинителни актове, с експертиза и качества – за това свидетелстват отчетите на комисиите към Висш съдебен съвет.

Панов, който знаеше, че има отчет на комисията по атестиране, още веднъж повдигна въпроса за това какъв брой били наказаните и какви били актовете на Иван Гешев като прокурор – не тъй като не знае, те са ясно посочени, а с цел да се затвърди чувството, че има нещо неправилно в кариерата му като прокурор.

Човекът, чийто съд се трансформира в извор на спорна процедура и противоречащи си и странни тълкувателни решения, до момента в който той е отпред на Върховен касационен съд се загрижи за качеството на обвинителните актове на претендента за основен прокурор.

В началото малко на брой се осмеляваха да кажат, че митингите против номинацията на Иван Гешев слагат политически претенции – за смяна в процедурата, за номинация от неправителствен бранш и прочие.

Тоест, политици, които не са в Народното събрание, се пробват посредством улицата да пренапишат разпоредбите. Сега всички виждат един политически митинг, зад който са подредени съответни политически обединения и медийни "кръгове ".

Протестът, на всичкото от горната страна, не е напълно еднороден, с разнообразни претенции, с разнообразни настроения за политическа ескалация.

Протест, към който се причисли и престъпният контингент – беше въпрос на време престъпният контингент да припознае идея и политици, които се афишират против прокуратурата и против съответни магистрати. Протест, който до края ще се пробва да консолидира и поддръжка за локалните избори в София.

Вероятно задачата на митинга е кандидатурата на Гешев да бъде оттеглена или да не бъде гласувана във Висш съдебен съвет с болшинство, в това число да не бъде подписан декрет от президента.

Първото не е допустимо по разпоредбите – няма планувано отдръпване и всеки сходен ход би означавал груба политическа интервенция в една чиста до този миг процедура.

Аз споделям, че протестиращите тук залагат капан и желаят да заловен Борисов и други едри политици в него. Искат някой без да има право да се намеси, с цел да осуети избора, само че и с цел да потвърдят, че той се меси, където няма право.

А по отношение на гласуването – то следва, прокурорската гилдия е от 11 членове, за избор са нужни 17 гласа. Там са ориентирани другите старания на митинга – да посочат с пръст членовете на Висш съдебен съвет и да им обяснят, че нямат право да харесат концепцията на претендента, нямат право да го поддържат, тъй като в случай че го поддържат, ще са от неприятните.

Същото се отнася и за президента. Толкова е прозаична тази игра.

- Как въобще ще коментирате развоя по случая „ Полфриймън “?
- За мое голямо страдание, хора, като ръководителя на Върховен касационен съд, позволиха проблема от юридически да се трансформира в политически.

Защото от юридическа позиция той е явен – имате наказан за ликвидиране и опит за ликвидиране нарушител, който се е възползвал от законова корекция (за която има данни, че е взел участие в нейното прокарване) и си е подал молба да бъде освободен предварително, имал е право на тази молба.

Съдът е решил, че той се е поправил, превъзпитан е и дава отговор на всички условия, с цел да бъде предварително освободен. Има подозрения обаче, в детайли изложени от основния прокурор в искане до Върховен касационен съд за обновяване на делото, че съставът, който е постановил това определение за освобождение, е бил в спор на ползи, тъй като поддържа тесни контакти с Български хелзинкски комитет, също и че не е спазена формата на акта в това произвеждане.

Също по този начин не е зачетено и експертното мнение на администрацията на пандиза, съгласно което наказаният не дава отговор на изискванията и не би трябвало да бъде освобождаван.

И откакто никой от бранителите на Полфрийман не се тормози от метода, по който е освободен, за какво се тормозиха от тази опция делото да се възобнови, да се прегледа още веднъж от различен състав.

Защо се стигна до това политизиране? До този казус ръководителя на Върховен касационен съд да излиза и да приканва съдиите по какъв начин и по кое време да излязат с решение.

И още нещо, осъзнават ли магистратите, които са го освободили предварително, осъзнава ли и господин Панов, че станаха съучастници в един различен безсрамен развой, който върви редом – още веднъж се сложи въпросът за виновността на килъра, още веднъж се твърди, че той е почтен, че е жертва на скрит план и неприятната ни правосъдна система и още веднъж се поругава жертвата на едно тежко престъпно закононарушение и нейното семейство.

Затова затваряме ли си очите?

Че освобождението на Полфрийман още веднъж повдигна нездравия въпрос за влязлата му в действие присъда за ликвидиране.

Това дело и дейностите по него на забърканите магистрати и кръгове от медии и неправителствени организации за следващ път сложи разграничителна линия в обществото, измежду медиите, магистратите и юридическата колегия.

Едните са умни, красиви, в никакъв случай отговорни, постоянно всезнаещи и можещи, а другите сме ретроградни и подвластни.

Това са етикетите, които сложиха за следващ път. Само че обществото към този момент има инстикт и разпознава това държание, тези спекулации. И никой не им симпатизира – в случай че желаят да го кандидатират за изборна служба, това което ще реализиран е да преброят какъв брой е ядрото към тях и нищо повече.

Нямат социална поддръжка и сила.

- Загуби ли се салдото сред правата и справедливостта, както акцентираха някои ваши сътрудници?
- Всекидневно го губим, когато няма правдивост след правосъдни актове.

Губим го, когато се постанова да се порицава обществото, тъй като реагира на несправедливостта – виждате в този момент се пишат писма от съдии към обществото, обръщения към жителите, с които им се изяснява, че не са прави да са гневни от несправедливостта.

Губим го, когато юристите са се трансформирали в едни елементарни лобисти в отрицателен смисъл – оказват напън над депутатите за приемане на закони, а след това им изясняват какъв брой е ниско доверието в институциите.

Губим салдото и когато народните представители тичат след събитията и внасят закони на парче, с цел да отговорят на съответни настроения, без разбор, без предвидимост и поредност. Губим го, когато институциите се употребяват за почистване на сметки.

Но салдото се връща, когато има хора, които са подготвени да се лишат от личния си комфорт, с цел да проведат борба с проведената престъпност, с корупцията, с туморните за обществото проблеми.

Връща се, когато хората получават рефлекси сами да виждат кой е обективен и кой не, без някой медиен кръг или партия, да им оказват помощ да мислят.

Връща се, когато институциите следват Конституцията, законите и произлизащите от тях правила, макар натиска на заинтригувани страни и субекти.