Маргарита Петкова: Най-важното в любовта е отношението. Любовта трябва да се живее, не да се изживява. Любовта е работа. Постоянно.
Маргарита Петкова написа за обич. И освен. Има остро перо. Има необикновено възприятие за комизъм. Обича да назовава нещата такива, каквито са. А перото й реди невероятни рими. Съвсем като от живота. И в това време са по този начин същински красиви. Пак като живота. Буквално преди часове Маргарита Петкова показа новото издание на книгата "Абсурдни времена ", която е обща с поета Добромир Банев. Нецензурираната версия. Това бе мотивът да ѝ се обадим. А тематиката? Темата ни е любовта.
Къде ви намирам сега?
- У дома. След малко ходя на коафьор.
Кое е нещото, което ви кара да се чувствате жена през днешния ден?
- Мъжът до мен. Винаги дамата се познава по мъжа, а мъжа - по дамата. Така е основан светът.
Лесно ли е да си жена в днешното “социално” време”?
- Никак не е елементарно. Аз мисля, че по принцип в никакъв случай не е било елементарно да си жена. А в този момент още повече - поради така наречен равноправност, която ни е нагазила от години. Не съм обожател на концепцията дамата да стои до печката и да поддържа огъня, само че е доста хубаво, че тежестта за споразумяване на битието би трябвало да пада върху мъжа. Жената би трябвало да работи, да се осъществя, естествено, само че не и да тегли сама - без значение дали става въпрос за връзката или за фамилните финанси.
Със сина си
Всъщност май по този начин се получава, че ние от дълго време не сме слабият пол?
- Ние постоянно сме били мощния пол. Tака ни е обещано от природата - да сме по-държеливи. Няма елементарно. Но множеството мъже им е комфортно да легнат на тази кълка - че сме равноправни и по тази причина могат да си седят у дома и да си “пилят ноктите”.
В неуместни времена ли живеем?
- Винаги времената са неуместни. Знам, че вършиме отпратка с новото издание на нашата книга с Добромир Банев. Времената постоянно са абсурни и любовта постоянно е неуместна. Абсурден е фактът, че тези две кафези от мъжкото и женското тяло - с разнообразни хромозоми са се срещнали, и от тях се ражда неуместно нов човек. С всички прелестни неща, заложени в него.
Какво е било най-важно за вас в любовта през всички тези години, още повече, че вие пишете едни прелестни стихове, които подтикват и другите към обич?
- Най-важното в любовта е самата обич. Отношението. Няма повече и по-малко значимо. Любовта би трябвало да се живее, освен да се изживява. Любовта е работа. Постоянно. Nе можеш да се отпуснеш, да си кажеш - ей, по какъв начин се обичкаме с това момче… Обичкате се, само че в случай че не се изненадвате, в случай че не вършиме дружно всякакви неща, в случай че не се развивате в тази обич, няма по какъв начин да се получи. Трябва да бъде забавно.
Най-важното за мен в една обич е говоренето, шерването. Да говорите за всичко - за книги, за филми… В един мъж аз обичам най-вече мозъка. Обвивката не ме интересува. Да, наложително би трябвало да бъде прелестен, само че е значим мозъкът, и разговорите… Как ще си паснете “на втория етаж” - това е значимо. Ако един мъж няма добре обзаведен “тавански етаж”, няма по какъв начин да ни се получи. А доста хора натрупат на тавана всякакви вехтории, непотребни движимости.
През последните две-три години, не наблъскахме любовта на тавана? Статистиката приказва за доста раздели, проблеми, насилие… Явно не познаваме индивида до себе си толкоз добре?
- Защото времето ни е прекомерно динамично. Затваряйки ни в един хоум офис, хората се изнервят. Иначе отиват на работа, с други хора са… А в този момент - стават заран, всеки хваща компютъра си, децата са там, би трябвало да се контролират… И това изнервя. Винаги има проблеми. Изисква се доста мисловен багаж, с цел да не се изнервиш, да намериш салдото в едно такова наложително основано непрестанно общуване.
Да, порастват случаите на домашно принуждение. Фактът, че си затворен вкъщи, ти въздейства подсъзнателно. Не можеш да отидеш в кръчмата и да “олабиш напрежението” - нагледно казано. Не можеш. Кръчмите са затворени или пък нямаш сертификат… Вързан си. Това е най-страшното. Може въобще да не отидеш на ресторант, само че в случай че поискаш да отидеш - не можеш. Имаш възбрана върху твоята свободна воля. Да, тя може да е за твое положително. Но напрежението е огромно и то стартира да избива. Хората извадиха от себе си и най-неприятните неща, които носят. Мнозина обаче съумяха да се запазят и да продължат напред.
Страхът и напрежението не са добър консултант. Трябва да приемем протичащото се и да живеем с него. За страдание доста хора се оказаха неподготвени за такава обстановка. Мисленето се оказа мъчно упражнение - тежка атлетика…
В навечерието на два известни празника - Свети Валентин и Трифон Зарезан, какво бихте поискали на мъжете и дамите?
- Мъже, бъдете мъже. Жени, бъдете дами. Мъже и дами, правете хубави неща между тях. Пийте по една чаша вино… И нещата ще тръгнат. Любовта е доста мощно нещо, огромен мотор. На всеки един от нас и на човечеството като цяло. Но дано любовта ви да е интелигентна. Мислете! Съхранете това, което имате.
Всяка обич е същинска. Всяка обич е първа и последна. Най-единствена и най-голяма. Първия път ще сгрешите, втория път ще се разочаровате, петия път - ще махнете с ръка и най-после ще си пристигна вашата - първата! Няма рецепта. Но моето благопожелание е това - дамите да бъдат дами, а мъжете - мъже! Всяка жаба да си знае гьола. Но да се къпят в едно общо море от обич.
Къде ви намирам сега?
- У дома. След малко ходя на коафьор.
Кое е нещото, което ви кара да се чувствате жена през днешния ден?
- Мъжът до мен. Винаги дамата се познава по мъжа, а мъжа - по дамата. Така е основан светът.
Лесно ли е да си жена в днешното “социално” време”?
- Никак не е елементарно. Аз мисля, че по принцип в никакъв случай не е било елементарно да си жена. А в този момент още повече - поради така наречен равноправност, която ни е нагазила от години. Не съм обожател на концепцията дамата да стои до печката и да поддържа огъня, само че е доста хубаво, че тежестта за споразумяване на битието би трябвало да пада върху мъжа. Жената би трябвало да работи, да се осъществя, естествено, само че не и да тегли сама - без значение дали става въпрос за връзката или за фамилните финанси.
Със сина си
Всъщност май по този начин се получава, че ние от дълго време не сме слабият пол?
- Ние постоянно сме били мощния пол. Tака ни е обещано от природата - да сме по-държеливи. Няма елементарно. Но множеството мъже им е комфортно да легнат на тази кълка - че сме равноправни и по тази причина могат да си седят у дома и да си “пилят ноктите”.
В неуместни времена ли живеем?
- Винаги времената са неуместни. Знам, че вършиме отпратка с новото издание на нашата книга с Добромир Банев. Времената постоянно са абсурни и любовта постоянно е неуместна. Абсурден е фактът, че тези две кафези от мъжкото и женското тяло - с разнообразни хромозоми са се срещнали, и от тях се ражда неуместно нов човек. С всички прелестни неща, заложени в него.
Какво е било най-важно за вас в любовта през всички тези години, още повече, че вие пишете едни прелестни стихове, които подтикват и другите към обич?
- Най-важното в любовта е самата обич. Отношението. Няма повече и по-малко значимо. Любовта би трябвало да се живее, освен да се изживява. Любовта е работа. Постоянно. Nе можеш да се отпуснеш, да си кажеш - ей, по какъв начин се обичкаме с това момче… Обичкате се, само че в случай че не се изненадвате, в случай че не вършиме дружно всякакви неща, в случай че не се развивате в тази обич, няма по какъв начин да се получи. Трябва да бъде забавно.
Най-важното за мен в една обич е говоренето, шерването. Да говорите за всичко - за книги, за филми… В един мъж аз обичам най-вече мозъка. Обвивката не ме интересува. Да, наложително би трябвало да бъде прелестен, само че е значим мозъкът, и разговорите… Как ще си паснете “на втория етаж” - това е значимо. Ако един мъж няма добре обзаведен “тавански етаж”, няма по какъв начин да ни се получи. А доста хора натрупат на тавана всякакви вехтории, непотребни движимости.
През последните две-три години, не наблъскахме любовта на тавана? Статистиката приказва за доста раздели, проблеми, насилие… Явно не познаваме индивида до себе си толкоз добре?
- Защото времето ни е прекомерно динамично. Затваряйки ни в един хоум офис, хората се изнервят. Иначе отиват на работа, с други хора са… А в този момент - стават заран, всеки хваща компютъра си, децата са там, би трябвало да се контролират… И това изнервя. Винаги има проблеми. Изисква се доста мисловен багаж, с цел да не се изнервиш, да намериш салдото в едно такова наложително основано непрестанно общуване.
Да, порастват случаите на домашно принуждение. Фактът, че си затворен вкъщи, ти въздейства подсъзнателно. Не можеш да отидеш в кръчмата и да “олабиш напрежението” - нагледно казано. Не можеш. Кръчмите са затворени или пък нямаш сертификат… Вързан си. Това е най-страшното. Може въобще да не отидеш на ресторант, само че в случай че поискаш да отидеш - не можеш. Имаш възбрана върху твоята свободна воля. Да, тя може да е за твое положително. Но напрежението е огромно и то стартира да избива. Хората извадиха от себе си и най-неприятните неща, които носят. Мнозина обаче съумяха да се запазят и да продължат напред.
Страхът и напрежението не са добър консултант. Трябва да приемем протичащото се и да живеем с него. За страдание доста хора се оказаха неподготвени за такава обстановка. Мисленето се оказа мъчно упражнение - тежка атлетика…
В навечерието на два известни празника - Свети Валентин и Трифон Зарезан, какво бихте поискали на мъжете и дамите?
- Мъже, бъдете мъже. Жени, бъдете дами. Мъже и дами, правете хубави неща между тях. Пийте по една чаша вино… И нещата ще тръгнат. Любовта е доста мощно нещо, огромен мотор. На всеки един от нас и на човечеството като цяло. Но дано любовта ви да е интелигентна. Мислете! Съхранете това, което имате.
Всяка обич е същинска. Всяка обич е първа и последна. Най-единствена и най-голяма. Първия път ще сгрешите, втория път ще се разочаровате, петия път - ще махнете с ръка и най-после ще си пристигна вашата - първата! Няма рецепта. Но моето благопожелание е това - дамите да бъдат дами, а мъжете - мъже! Всяка жаба да си знае гьола. Но да се къпят в едно общо море от обич.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ