Марая Цветкова пред SafeNews: Не мога да чакам вятъра, за да имам ток
Марая Цветкова е политолог и коментатор, магистър по „ Европейска интеграция и дипломация на Европейския съюз. SafeNews беседва с нея по настоящите политически и стопански въпроси в страната ни.
Здравейте, госпожице Цветкова. Как протича акцията за идните локални избори през вашия взор?
Като цяло акцията се върна в руслото на локалните избори и това е поради съществуването на постоянно държавно управление. Опит за връщане на локалните избори в подтекста на недоволството от обединението бе несполучливият избор на съмнение. Няма особени изненади, с изключение на слабостта на другите партии по места, която ще препотвърди позициите на ГЕРБ в страната. Вероятността други обединения да завоюват огромните регионални градове се свежда до това дали Борисов се е съгласил да си играе на Дядо Коледа предизборно, с цел да подсигури персоналното си успокоение. Само до преди няколко месеца на жителите им беше втълпявано, че е допустимо хегемонията на ГЕРБ в локалната власт да завърши, само че това няма да се случи и на тези избори. Надявам се да има оценки и оставки по-късно, а не да бъдат упреквани още веднъж жителите. Ако не от почитание, то най-малко от кумова срама.
Защо досега претендентите от ГЕРБ Антон Хекимян и ПП/ДБ Васил Терзиев вземат участие в диспути само между тях?
Краткото пояснение е, че обединението се е схванала кметското място в София да остане в ръцете й. В това няма нищо неприятно, само че несъмнено нервира наглият метод по който бива обезпечен медиен комфорт на Терзиев и Хекимян посредством неналичието на останалите кандидати в диспути всъщност. Двете кандидатури шокираха ядрата на партиите и доближените до тях жители. Разликата е в това, че демократичната общественост имаше повече време да свикне с това.
Недоволството от натресената кандидатура на Хекимян в ГЕРБ също не би трябвало да се подминава с лека ръка. Тези две привнесени кандидатури без политически опит рискуват да бъдат помляни в един изострен ефирен спор от по този начин наречените “underdogs ”, тъй като каквото и да си приказваме те са по-автентични, с всичките им плюсове и минуси. Единственият триумф за спор с всички съществени кандидати към този момент бе този на Национален юношески конгрес и Студентски клуб на политолога, които дружно съумяха да провеждат подобен онлайн. Когато медиите не могат или не желаят, тогава идва на помощ студентската общественост.
В общественото пространство има гласове за сделки сред ръководещите обединения в ‘сглобката ”, в това число за локалния избор. Има ли действителни мотиви за сходни неща или ги виждате в областта на спекулациите?
Аз считам, че такива допускания са изцяло основателни. Не виждам нищо неприятно обединението да се е схванала да играе дружно и по места, само че не одобрявам това да излиза отвън рамките на разпоредбите и обществените поръчки. Най-малкото това е обидно за гласоподавателите, а в други случаи може непосредствено да опонира на законите.
Струват ли ви се притеснителни връзките на избрани претенденти с някогашната “червена ” номенклатура?
Единствено комунистите още считат подобен вид връзки за плюс и червен килим към властта, която в техните глави им се поставя по право. За останалите хора това е по-скоро минус, който според от персоналното схващане на всеки човек е реализуем или не. Голямо политическо двуличие е обаче, претенденти с такива мощни връзки като Васил Терзиев, да бъдат предлагани от името на обединенията, за чиито почитатели това значи тласкане към давност на родовата памет. Същият проблем щеше да се случи, в случай че алените бяха предложили претендент, чиито потомци са избивали партизани. Разбираемо е, че левите и десните либерали са насочили взор към бъдещето, само че това не би трябвало да става посредством неглижиране на предишното, а посредством опит за приемането му. Който е чел повечко знае, че родовата памет си остава незаобиколим фактор в определянето на политическите възгледи на всеки човек.
Седмици наред миньори и енергетици стачкуваха посредством обсада на пътни възли. Застрашена ли е съгласно вас енергийната сигурност на България и в случай че да, в какво се състои тя?
Темата за енергийната сигурност е една от най-сложните за пояснение. Аз не съм енергетик, само че въпреки всичко имам своето политологично мнение. През последните години на равнище Европейски Съюз бе подхваната една тактика, която целеше енергетиката да бъде доближена до зелените политики и отдалечена от сигурността.
Потърпевша от тази тактика е енергийната инфраструктура на доста страни. Дупката в този проект е неналичието на съответни средносрочни и дълготрайни ограничения, които институциите на Европейски Съюз и националните държавни управления да приложат. Оттук идва взаимното извиване на ръце от страна на работещите в бранша и политиците. Войната в Украйна потвърди, че въпреки всичко енергетиката би трябвало да върви ръка за ръка със сигурността и че Европейски Съюз би трябвало да се стреми към един резистентен, само че и сигурен обединен енергиен пазар, който да минимизира вредите от енергийните зависимости на държавите-членки. В пазарни условия една технология отстъпва чак когато има по-добра и налична друга такава, която да задоволи потреблението.
Това несъмнено ще се случи по натурален път, само че ми се коства, че още сме надалеч. Все отново не мога да очаквам вятъра, с цел да имам ток и да си пусна Грета Тунберг по тв приемника.
Властта постоянно поставя като приоритет влизането на България в еврозоната. Не беше позволен от Народното събрание референдум по въпроса. Като политолог виждате ли по-сериозен риск за България от влизането на страна в еврозоната при актуалните ниски равнища на конвергенция (икономическо доближаване?
От една страна България не е подписала експлицитна уговорка, в която да декларира, че не желае да одобри еврото за своя валута. От друга страна, няма времево ограничаване, което да постанова по кое време тъкмо да се случи замяната на лв. с еврото. От трета страна, има страни, които изобщо не желаят да го одобряват и това минава сред капките. В България от тези, които желаят да влезем в този момент в Еврозоната разбрах, че ще седнем на масата на решенията, само че не разбрах за какви решения ще се бори България и по какъв начин. Ще желаеме ли като страна ЕЦБ да спре да помпа инфлацията посредством печатането на пари или не? Например. От другите, които не желаят да приемем еврото в този момент или въобще, не разбрах по какъв начин ще покачат доверието за повече непознати вложения в България, щом еврото няма касателство към това. Най-вече ми липсва тактика от страна на страната и при двата случая, по тази причина има и риск и то освен от едната страна на барикадата.
АВТОР: ТОДОР БЕЛЕНСКИ
