Мариела Нордел: Още 3 топрецепти от трапезата на Живкови: Боршът на Мара Малеева очаровал Брежнев
Мара Малеева е първата Първа Дама на България. С Тодор Живков се срещат през 1936 година, когато тя е млада лекарка с комунистически убеждения и се грижи за бойците, които отпътуват в помощ на Испанската гражданска война. За разлика от правешкия си брачен партньор, Мара произлиза от високо умна, остаряла пловдивска фамилия, има богата обща просвета и висше обучение. Женят се по обич и до Девети септември живеят основно от докторската заплата на брачната половинка. Тя е тази, която подтиква някогашния Първи да учи и да приключи приблизително обучение, тя е тази, която го учи на маниери, по какъв начин да се храни с нож и вилица, по какъв начин да се държи в отбраното общество, предлага му книги за четене. След като стартира стремителната политическа кариера на Тодор Живков, Мара изоставя лекарската си специалност и напълно се посвещава на фамилията. Тя не е имала изискаността на западните си колежки, само че е била фина и човечна жена.
Дрехите й не са били стилни и елегантни, предпочитала е скромни костюми и елементарни рокли, само че е имала една пристрастеност, за която малко се знае – харесвала е златни и сребърни бижута, и е имала голяма сбирка красиви украшения. Широките й знания, високата й просвета, както и отличният й френски, са й разрешавали да води свободни диалози със международния дипломатически хайлайф, за разлика от брачна половинка си, който все се е въртял към Милко Балев.
Тя е била и, по този начин да се каже по днешному, най-хубавият ПР на Тодор Живков – дава скъпи препоръки, освен по отношение на държанието и обноските му във висшите кръгове, само че и се грижи за стотиците писма, които всекидневно е получавал от елементарните хора, станали жертва на несправедливост. Тя усърдно дава отговор на всеки и търси решения на проблемите. Помня една история от дядо, че Гошо Лудото – кварталният ненормалник, съумял по някакъв метод да се скрие в гюмовете за отпадък на семейство Живкови и по този начин бил вкаран незаконно в къщата им на „ Оборище “ - желал да се оплаче персонално на бай Тошо за някаква си негова злочестина.
Когато защитата го открива, Мара Малеева незабавно го защитила, заповядала да го изкъпят, пременят с нови облекла и го поканила на масата си да закуси с нея мекици, които сега пържела. После Гошо Лудото разправяше на цялата махала, че по-вкусни мекици не бил ял в живота си. Според доближения на семейството Дамян Дамянов, Живкови постоянно са били скромни на масата. Въпреки че са имали право да се употребяват с доста привилегии, като да бъдат зареждани с артикули от дипломатическия магазин, да им се кара храна от стола на Централен комитет в хотел „ Рила “ и са разполагали с персонален готвач, Мара Малеева съвсем в никакъв случай не се е употребила от тези благинки.
Не било необичайност да я срещнеш из софийските улици с пазарска мрежа в ръка да обикаля без защита и лимузини градските пазари и магазини. Често е приготвяла обичаната на бай Тошо Ботевградска баница, а боршът по нейна рецепта е впечатлил даже Леонид Брежнев. Готвачът на фамилията Йордан Стоичков си спомня за нея: „ Беше изключителна жена. Отнасяше се към всички с голямо почитание. Никога няма да не помни една вечеря на ул. „ Оборище” – роднинско събиране, на което донесохме приготвената храна и единствено я сервирахме. След десерта, когато гостите си бяха отишли и бяха останали единствено членовете на фамилията, доктор Мара Малеева извика целия личен състав и ни помоли да седнем на масата.
Нещо повече – накара Людмила Живкова да ни сервира и да ни благодари за напъните, които сме положили през този ден. Бяхме изумени. От дистанцията на времето си давам сметка, че е желала да научи децата си да ценят труда на всички хора “. Единственият проблем, с който се е сблъскал във семейството на Живкови, топ Шефът го е имал със снахата – надутата плевенска брачна половинка на дребния наследник Владимир. Маруся един път поискала за обяд да й се сервира фасул супа и ястието да бъде готово за половин час. С присъщия си за готвачите жлъч, бай Данчо й сервирал вода с плуващи вътре сурови бобени зърна.
На учудения взор на Маруся той дал отговор намръщено: „ Е, за половин час по какъв начин желаете бобът да уври?! “. „ Не се мина без разправии и пояснения, но човек, който знае цената си, не трябва да се оставя да го разиграват. А и какво друго можех да направя?”, спомня си корифеят на соц кулинарията.
_____________________________________________________________________________________________________________
Гозба но Леонид Илич
Продукти: Кило прясно зеле /за многообразие може да ползвате половин кг нормално и половин алено зеле/, половин кг картофи, четвърт кило моркови, 100 г глава целина, 100 г пащърнак и още толкоз гъби, 1-2 глави кромид лук, 100 г домати от консерва, 200 млл течна животинска сметана, малко олио за задушаване, а за овкусяване – връзка свеж копър, дафинови листа, няколко скилидки чесън.
Начин на подготвяне: Лукът, зелето, морковите, пащърнакът и целината се нарязват на жулиени и се сотират в малко лой. Поръсва се аленият пипер, скълцаният чесън, след което продуктите се разбъркват и заливат с 3 л врял зеленчуков или пилешки бульон, прибавят се и нарязаните на кубчета картофи, на по-едри части гъби, и вързана с конец половин връзка копър, както и останалите подправки. Щом зеленчуците се сварят, вътре се изсипват пасираните домати на пюре. След към 10 минути се маха от огъня и вързаният копър се изважда. Когато супата поохладнее, застройте с течната сметана. Останалият копър се нарязва на ситно и при сервиране всяка порция се поръсва с него и с лъжица заквасена сметана.
_____________________________________________________________________________________________________________
Мекиците на Мара
Разтворете 1/3 от кубче квас в половин ч.ч. топла вода с 1 щипка захар и оставете маята да шупне. Смесете в дълбока купа 6 с.л. кисело мляко с 300 млл вода и 1 с.л. сол. Прибавете и шупналата квас и започвайте да бъркате с дървена лъжица, като последователно прибавяте по малко авансово пресято брашно – ще ви отиде към половин кило. Трябва да получите меко тесто. Намаслете една купа и сипете тестото вътре, намаслете го от горната страна, покрийте и оставете в хладилника до сутринта.
Закуската ви за другия ден е подготвена, би трябвало единствено да загреете задоволително количество олио в тенджерка или бездънен тиган. Откъсвайте топки от тестото и с намаслени ръце издърпвайте топчицата, че да ви се получи плоска питка. Слагайте в горещото олио и пържете до златисто, след това с две вилици обърнете мекицата да се изпържи и от другата страна. Готовите поставяйте върху кухненска хартия, с цел да се отцеди непотребната лой. Сервирайте със сирене или конфитюр.
_____________________________________________________________________________________________________________
Ботевградска баница
Различното при нея е, че е „ къпана “ или както при лазанята, корите авансово се бланшират в гореща вода. Сложете да заврат 3 л вода с 2 с.л. сол и 1 ч.л. сода бикарбонат. Оставете водата да поизстине, че да е търпима на пипане, през това време разтопете едно пакетче краве масло на муден огън. Намаслете тавичката, потопете за малко едната кора за баница /от фините точени/, извадете, отцедете от непотребната вода и я постелете върху намаслената тавичка.
С четчица намажете кората с течното масло и върху нея поставете нова кора отново обработена по същия метод. Сложете от плънката – Разбийте половин кофичка кисело мляко /250 г/ с четвърт ч.л. сода бикарбонат, прибавете авансово разрушени 4 яйца. Натрошете вътре към половин кг сирене. Сложете още веднъж кора, намаслете я, друга кора, отново плънка и по този начин до края. Последната кора намажете хубаво с лой, набучете с вилица на няколко места баницата и я оставете да отпочине за половин час. През това време загрейте на 180 С фурната. Печете половин час. Готовата баница се поръсва леко с вода и се завива с кухненска забрадка да кавърдиса. Нарежете я на порции и поднесете акомпанирана от купичка кисело мляко.
Дрехите й не са били стилни и елегантни, предпочитала е скромни костюми и елементарни рокли, само че е имала една пристрастеност, за която малко се знае – харесвала е златни и сребърни бижута, и е имала голяма сбирка красиви украшения. Широките й знания, високата й просвета, както и отличният й френски, са й разрешавали да води свободни диалози със международния дипломатически хайлайф, за разлика от брачна половинка си, който все се е въртял към Милко Балев.
Тя е била и, по този начин да се каже по днешному, най-хубавият ПР на Тодор Живков – дава скъпи препоръки, освен по отношение на държанието и обноските му във висшите кръгове, само че и се грижи за стотиците писма, които всекидневно е получавал от елементарните хора, станали жертва на несправедливост. Тя усърдно дава отговор на всеки и търси решения на проблемите. Помня една история от дядо, че Гошо Лудото – кварталният ненормалник, съумял по някакъв метод да се скрие в гюмовете за отпадък на семейство Живкови и по този начин бил вкаран незаконно в къщата им на „ Оборище “ - желал да се оплаче персонално на бай Тошо за някаква си негова злочестина.
Когато защитата го открива, Мара Малеева незабавно го защитила, заповядала да го изкъпят, пременят с нови облекла и го поканила на масата си да закуси с нея мекици, които сега пържела. После Гошо Лудото разправяше на цялата махала, че по-вкусни мекици не бил ял в живота си. Според доближения на семейството Дамян Дамянов, Живкови постоянно са били скромни на масата. Въпреки че са имали право да се употребяват с доста привилегии, като да бъдат зареждани с артикули от дипломатическия магазин, да им се кара храна от стола на Централен комитет в хотел „ Рила “ и са разполагали с персонален готвач, Мара Малеева съвсем в никакъв случай не се е употребила от тези благинки.
Не било необичайност да я срещнеш из софийските улици с пазарска мрежа в ръка да обикаля без защита и лимузини градските пазари и магазини. Често е приготвяла обичаната на бай Тошо Ботевградска баница, а боршът по нейна рецепта е впечатлил даже Леонид Брежнев. Готвачът на фамилията Йордан Стоичков си спомня за нея: „ Беше изключителна жена. Отнасяше се към всички с голямо почитание. Никога няма да не помни една вечеря на ул. „ Оборище” – роднинско събиране, на което донесохме приготвената храна и единствено я сервирахме. След десерта, когато гостите си бяха отишли и бяха останали единствено членовете на фамилията, доктор Мара Малеева извика целия личен състав и ни помоли да седнем на масата.
Нещо повече – накара Людмила Живкова да ни сервира и да ни благодари за напъните, които сме положили през този ден. Бяхме изумени. От дистанцията на времето си давам сметка, че е желала да научи децата си да ценят труда на всички хора “. Единственият проблем, с който се е сблъскал във семейството на Живкови, топ Шефът го е имал със снахата – надутата плевенска брачна половинка на дребния наследник Владимир. Маруся един път поискала за обяд да й се сервира фасул супа и ястието да бъде готово за половин час. С присъщия си за готвачите жлъч, бай Данчо й сервирал вода с плуващи вътре сурови бобени зърна.
На учудения взор на Маруся той дал отговор намръщено: „ Е, за половин час по какъв начин желаете бобът да уври?! “. „ Не се мина без разправии и пояснения, но човек, който знае цената си, не трябва да се оставя да го разиграват. А и какво друго можех да направя?”, спомня си корифеят на соц кулинарията.
_____________________________________________________________________________________________________________
Гозба но Леонид Илич
Продукти: Кило прясно зеле /за многообразие може да ползвате половин кг нормално и половин алено зеле/, половин кг картофи, четвърт кило моркови, 100 г глава целина, 100 г пащърнак и още толкоз гъби, 1-2 глави кромид лук, 100 г домати от консерва, 200 млл течна животинска сметана, малко олио за задушаване, а за овкусяване – връзка свеж копър, дафинови листа, няколко скилидки чесън.
Начин на подготвяне: Лукът, зелето, морковите, пащърнакът и целината се нарязват на жулиени и се сотират в малко лой. Поръсва се аленият пипер, скълцаният чесън, след което продуктите се разбъркват и заливат с 3 л врял зеленчуков или пилешки бульон, прибавят се и нарязаните на кубчета картофи, на по-едри части гъби, и вързана с конец половин връзка копър, както и останалите подправки. Щом зеленчуците се сварят, вътре се изсипват пасираните домати на пюре. След към 10 минути се маха от огъня и вързаният копър се изважда. Когато супата поохладнее, застройте с течната сметана. Останалият копър се нарязва на ситно и при сервиране всяка порция се поръсва с него и с лъжица заквасена сметана.
_____________________________________________________________________________________________________________
Мекиците на Мара
Разтворете 1/3 от кубче квас в половин ч.ч. топла вода с 1 щипка захар и оставете маята да шупне. Смесете в дълбока купа 6 с.л. кисело мляко с 300 млл вода и 1 с.л. сол. Прибавете и шупналата квас и започвайте да бъркате с дървена лъжица, като последователно прибавяте по малко авансово пресято брашно – ще ви отиде към половин кило. Трябва да получите меко тесто. Намаслете една купа и сипете тестото вътре, намаслете го от горната страна, покрийте и оставете в хладилника до сутринта.
Закуската ви за другия ден е подготвена, би трябвало единствено да загреете задоволително количество олио в тенджерка или бездънен тиган. Откъсвайте топки от тестото и с намаслени ръце издърпвайте топчицата, че да ви се получи плоска питка. Слагайте в горещото олио и пържете до златисто, след това с две вилици обърнете мекицата да се изпържи и от другата страна. Готовите поставяйте върху кухненска хартия, с цел да се отцеди непотребната лой. Сервирайте със сирене или конфитюр.
_____________________________________________________________________________________________________________
Ботевградска баница
Различното при нея е, че е „ къпана “ или както при лазанята, корите авансово се бланшират в гореща вода. Сложете да заврат 3 л вода с 2 с.л. сол и 1 ч.л. сода бикарбонат. Оставете водата да поизстине, че да е търпима на пипане, през това време разтопете едно пакетче краве масло на муден огън. Намаслете тавичката, потопете за малко едната кора за баница /от фините точени/, извадете, отцедете от непотребната вода и я постелете върху намаслената тавичка.
С четчица намажете кората с течното масло и върху нея поставете нова кора отново обработена по същия метод. Сложете от плънката – Разбийте половин кофичка кисело мляко /250 г/ с четвърт ч.л. сода бикарбонат, прибавете авансово разрушени 4 яйца. Натрошете вътре към половин кг сирене. Сложете още веднъж кора, намаслете я, друга кора, отново плънка и по този начин до края. Последната кора намажете хубаво с лой, набучете с вилица на няколко места баницата и я оставете да отпочине за половин час. През това време загрейте на 180 С фурната. Печете половин час. Готовата баница се поръсва леко с вода и се завива с кухненска забрадка да кавърдиса. Нарежете я на порции и поднесете акомпанирана от купичка кисело мляко.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ