“Мамо, мамо, аз как съм се родил? А къде е

“Мамо, мамо, аз по какъв начин съм се родил? А къде е баща? Защо на Пепи от градината едното му краче е погрешно?... ” Детето е способно непрекъснато да ви засипва с въпроси и тъкмо когато сметнете, че сте дали всички вероятни отговори, се стоварва нова лавина питанки. Почти постоянно когато пита, детето към този момент знае нещо по въпроса и има хипотетични отговори по тематиката. Може да е говорило с приятелче, да е дочуло нещо инцидентно или пък да го е прихванало от диалог в фамилията. В подобен случай най положителният първичен отговор също е въпрос. Например - в случай че пита по какъв начин се е родил, контрирайте с – „ А ти по какъв начин мислиш? ” Така може да добиете визия в каква степен детето е осведомено с истината за процеса и до каква степен визиите му са плод на въображението или към момента част от баснословен свят.

Родителите постоянно се учудват от какви неща се интересува детето им. Наскоро получих въпрос от 6-годишния си племенник на какъв брой метра дълбочина се погребват мъртъвците. Шокира ме не толкоз въпросът, колкото цялостната посока, тематиката на мислите, породили сходно запитване. А в действителност няма нищо чак толкоз необичайно. Детето се интересува от безусловно всичко, обвързвано и с живота, и със гибелта. То желае да вникне в другите събития, които се случват към него, в някой по-дълбоко и в детайли, в други не толкоз.

Когато даваме отговори на въпросите, би трябвало да се съобразяваме с някои особености. Важно е оптимално да се придържаме към истината. Другото изискване е да не даваме повече информация, в сравнение с детето може да разбере за възрастта си. Интересът му също има своите граници, които родителите би трябвало да се опитат да усетят и да не минават. Дали ще отговорим на любознанието, или ще го подбудим още повече зависи и от нашата реакция, когато отговаряме. Ако се изплашим, можем да дадем комичен или по-лошото - доста замайващ за отговор.

Децата са доста добър лакмус за разстройствата на родителите си. Всяко проявено тяхно терзание прави интереса към въпроса още по-голям. Детето вижда, че има неща, които се крият от него и точно те му стават най-любопитни. Ако не получи отговор от родителите си обаче, то може да го откри на улицата или от непознати хора, а информацията от там може да е рискова, изопачена или неточна.

Да се дава отговор на въпроси, свързани със секса или любовта, би трябвало да става толкоз естествено, колкото на такива, свързани с времето или машините. Детето би се чувствало добре, в случай че му покажем, че да е откровено е нещо хубаво. Така се градят основите на почтени връзки родител-дете, в които няма място за неистини. А в тези връзки родителите не се сърдят поради заложени въпросите. Спокойствието на детето се дефинира и от това дали отговорите се дават с готовност, уверено, без потайности и увъртания. Бягайте допустимо най-далеч от отговора „ Ти още не разбираш ”. Самият въпрос алармира, че тази област на познанието към този момент не е непозната на детето.