На майка ми – ХРИСТО ФОТЕВ
Мамо.
И аз ще се завърна, както постоянно.
И както постоянно, най-неочаквано
прозореца ти ще извърша в тъмното –
не ставай ненадейно от стола си.
Не падай във ръцете ми –
погледай ме
и разреши ми да смъква палтото си.
Да насека дърва и във нозете ти
да падам на колене – да запаля печката.
Над куфара ми се склони усмихнато.
Над облеклата ми, книгите ми, мислите.
И докосни ги, апелирам те, накарай ме
още веднъж да обикна тежината им.
Не се опасявай – пристъпи в душата ми,
прозорцити й избърши, пред някого
гостоприемно разтвори вратити й –
върни на огледалото й блясъка.
И извърши и счупените съдове
със сребърната влага на очите си,
с цел да пребивавам – с цел да нося постоянно
във мислите си твоето наличие.
Мамо,
не остарявай, апелирам те, и в никакъв случай
не вярвай денем на огледалото.
В очите ми се гледай непрестанно,
Съпротивлявай се против тъгата си.
За здравето си се бори обезверено.
И защищавай, апелирам те, душата си
от бръчките, от пясъка на времето.
Не казвай, че е суетност – от време на време
си освожавай със червило устните…
И не умирай – повелявам ти! –
до края.
До края съществувай във живота ми!
Явявай се в най-страшните ми сънища
със бялата си рокля –
съзерцаваа ме
от погледите на дамите – тихите…
Да се обърна стреснато след някоя
и да те видя във дъжда –
в прозорците,
в балконите, в дърветата и в себе си.
Мамо. Не ме изоставай,
мамо.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм :
Вижте още: Щастливи са родените без истерични крясъци – ХРИСТО ФОТЕВ
