Суринам
Малцина знаят нещо за нея - някогашната холандска колония Суринам е освен най-малката страна в Южна Америка, само че и туристическа цел, която изцяло си заслужава да бъде забелязана.
Заклещена сред Гвиана, Бразилия, Френска Гвиана и Атлантика се намира най-малката страна в Южна Америка – Суринам. По територия тя е колкото половин Германия и е съвсем напълно покрита с тропически гори. В столицата Парамарибо , ситуирана на крайбрежията на река Суринам и Атлантическия океан, едно време са спирали холандските търговски кораби. В огромните светли вили в центъра на града са живеели колониалните владетели. От 2002 година насам Старият град е включен в листата на ЮНЕСКО за международното културно завещание .
ThinkStock/Getty Images
" Суринам е мултикултурна страна, в която живеят хора с индонезийски, индийски, китайски, африкански и европейски генезис. Всички те са суринамци, само че са запазили своите обичаи и вяра ", споделя Петер Дукер, чийто генезис е холандски. Той е гид на туристи в Парамарибо. И фактически – на близко разстояние една от друга се издигат католическа катедрала, джамия, която е най-голямата в Карибския район, и величествена синагога. Само на няколко улици по-нататък има и превъзходен будистки храм.
Когато се разхожда из центъра на града, човек усеща многообразието на екзотични миризми, разнообразни музикални стилове и езикови наречия. Официалният език на Суринам е нидерландският. Всички поданици на страната приказват също така локалния език Сранантонго, както и езика на страната, от която произлизат предците им. „ Всяка просвета в Суринам си има собствен народен празник. На тези празненства могат да участват и всички останали суринамци ", споделя Дукер, който счита, че това общуване на другите култури в Суринам би могло да послужи като образец за останалия свят.-->
ThinkStock/Getty Images
Тропически гори и първични материали
Половината от всички поданици на страната живеят в столицата Парамарибо, а другата половина – по крайбрежието и из тропическите гори. Из тези гори спорадично са разпръснати малки дървени колиби с покриви от палмови листа. Те са присъщи за селата на така наречен марони – това са наследници на избягали плебеи, най-вече африканци. Начинът на живот в тези селища е извънредно първичен – без ток и течаща вода, хората перат облеклата си и мият посудата си напряко в реката.
В джунглата обаче се следи и друга картина - на доста места се виждат следи от усилена човешка активност. Обширни региони с многовековни дървета са изсечени, виждат се камари от дървени трупи, има и доста рудници за добив на злато. Златото е експортният шлагер на Суринам, следван от дървения материал, алуминия и петрола. В страната няма ефикасен надзор над изсичането на горите и добива на естествени благосъстояния. Суринам е народна власт, само че президент е 72-годишният някогашен боен деспот Дезире Боутерсе. Неговото държавно управление е считано за корумпирано, а самият Боутерсе е търсен от Интерпол за търговия с опиати.
Суринам сега претърпява сериозна икономическа рецесия, която се дължи главно на ниските цени на суровините. Президентът Боутерсе залага на вложения от чужбина. Основни търговски сътрудници са Съединени американски щати, Обединените Арабски Емирства и Европа, а в последно време все по-силно и Китай. Китайските бизнесмени се възползват от рецесията в Суринам, както и в други латиноамерикански страни, с цел да си обезпечават благодарение на вложения достъп до естествените благосъстояния на съответната страна.
Износител на дървесина
" Печалбите сега наподобяват по-важни от отбраната на околната среда. Даже в естествения резерват се промива злато, а държавното управление си затваря очите за сходни нарушавания. Засега изсичането на горите към момента не е взело същите трагични размери, както да вземем за пример в Бразилия, само че и тук към този момент има потребност от незабавни ограничения за залесяване ", споделя Лизет ван Велсен.
32-годишната холандка от 10 години живее в Суринам и работи в туристическа организация, която се е специализирала в областта на устойчивия туризъм. Агенцията си сътрудничи най-вече с дребни, локални туристически компании, които развеждат чужденците из тропическите гори – с цел да им демонстрират красивата природа, само че и да ги срещат с традициите и културата на локалните поданици.
ThinkStock/Getty Images
„ Добре би било, в случай че идваха повече туристи. Техните пари основават нови работни места и благоприятни условия за развиване на хората в страната. Туризмът би могъл да избави стопанската система на Суринам, а и да ни помогне да опазим природата, тъй като тя е значима и за нас, и за непознатите гости, които се интересуват от нашата просвета ", споделя един от локалните хора.
И още:
Заклещена сред Гвиана, Бразилия, Френска Гвиана и Атлантика се намира най-малката страна в Южна Америка – Суринам. По територия тя е колкото половин Германия и е съвсем напълно покрита с тропически гори. В столицата Парамарибо , ситуирана на крайбрежията на река Суринам и Атлантическия океан, едно време са спирали холандските търговски кораби. В огромните светли вили в центъра на града са живеели колониалните владетели. От 2002 година насам Старият град е включен в листата на ЮНЕСКО за международното културно завещание .
ThinkStock/Getty Images " Суринам е мултикултурна страна, в която живеят хора с индонезийски, индийски, китайски, африкански и европейски генезис. Всички те са суринамци, само че са запазили своите обичаи и вяра ", споделя Петер Дукер, чийто генезис е холандски. Той е гид на туристи в Парамарибо. И фактически – на близко разстояние една от друга се издигат католическа катедрала, джамия, която е най-голямата в Карибския район, и величествена синагога. Само на няколко улици по-нататък има и превъзходен будистки храм.
Когато се разхожда из центъра на града, човек усеща многообразието на екзотични миризми, разнообразни музикални стилове и езикови наречия. Официалният език на Суринам е нидерландският. Всички поданици на страната приказват също така локалния език Сранантонго, както и езика на страната, от която произлизат предците им. „ Всяка просвета в Суринам си има собствен народен празник. На тези празненства могат да участват и всички останали суринамци ", споделя Дукер, който счита, че това общуване на другите култури в Суринам би могло да послужи като образец за останалия свят.-->
ThinkStock/Getty Images Тропически гори и първични материали
Половината от всички поданици на страната живеят в столицата Парамарибо, а другата половина – по крайбрежието и из тропическите гори. Из тези гори спорадично са разпръснати малки дървени колиби с покриви от палмови листа. Те са присъщи за селата на така наречен марони – това са наследници на избягали плебеи, най-вече африканци. Начинът на живот в тези селища е извънредно първичен – без ток и течаща вода, хората перат облеклата си и мият посудата си напряко в реката.
В джунглата обаче се следи и друга картина - на доста места се виждат следи от усилена човешка активност. Обширни региони с многовековни дървета са изсечени, виждат се камари от дървени трупи, има и доста рудници за добив на злато. Златото е експортният шлагер на Суринам, следван от дървения материал, алуминия и петрола. В страната няма ефикасен надзор над изсичането на горите и добива на естествени благосъстояния. Суринам е народна власт, само че президент е 72-годишният някогашен боен деспот Дезире Боутерсе. Неговото държавно управление е считано за корумпирано, а самият Боутерсе е търсен от Интерпол за търговия с опиати.
Суринам сега претърпява сериозна икономическа рецесия, която се дължи главно на ниските цени на суровините. Президентът Боутерсе залага на вложения от чужбина. Основни търговски сътрудници са Съединени американски щати, Обединените Арабски Емирства и Европа, а в последно време все по-силно и Китай. Китайските бизнесмени се възползват от рецесията в Суринам, както и в други латиноамерикански страни, с цел да си обезпечават благодарение на вложения достъп до естествените благосъстояния на съответната страна.
Износител на дървесина
" Печалбите сега наподобяват по-важни от отбраната на околната среда. Даже в естествения резерват се промива злато, а държавното управление си затваря очите за сходни нарушавания. Засега изсичането на горите към момента не е взело същите трагични размери, както да вземем за пример в Бразилия, само че и тук към този момент има потребност от незабавни ограничения за залесяване ", споделя Лизет ван Велсен.
32-годишната холандка от 10 години живее в Суринам и работи в туристическа организация, която се е специализирала в областта на устойчивия туризъм. Агенцията си сътрудничи най-вече с дребни, локални туристически компании, които развеждат чужденците из тропическите гори – с цел да им демонстрират красивата природа, само че и да ги срещат с традициите и културата на локалните поданици.
ThinkStock/Getty Images „ Добре би било, в случай че идваха повече туристи. Техните пари основават нови работни места и благоприятни условия за развиване на хората в страната. Туризмът би могъл да избави стопанската система на Суринам, а и да ни помогне да опазим природата, тъй като тя е значима и за нас, и за непознатите гости, които се интересуват от нашата просвета ", споделя един от локалните хора.
И още:
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ