Успешни примери от малкия бизнес по света по време на локдаун
Малцина са незасегнатите от коронакризата, обхванала целия свят. Наложи се милиони служащи по света да излязат в неплатен отпуск, а приходите на притежатели на дребен бизнес доста понижиха. В сходна неподходяща обстановка обаче някои въпреки всичко взеха решение вместо да чакат философски рецесията да премине, да погледнат на икономическия потрес, породен от Covid-19, като на опция да усъвършенстват бизнеса си или да стартират нов.
Във Англия първата обсада беше въведена в края на март предходната година. Тогава, като метод да се разсее от напрежението на повишаващия се брой болни, София Сътън Джоунс стартира да пече самун за свои съседи , затворени по домовете си. Година по-късно София и брачният партньор й Джеси отварят лична пекарна в Северен Лондон след сполучлива акция за набиране на средства през интернет:
„ Започнах предишния април, след началото на локдауна. Тогава чувствахме, че работата ни не ни удовлетворява и взехме решение да се захванем с нещо за наслаждение. Винаги съм пекла самун, това беше част от детството ми и е част от живота ми. И просто по този начин, изпекох един самун за наш комшия. И той ме предложил на други съседи и доста бързо, след няколко седмици, имаше опашка пред къщата ни за самун. ”
Успех на Крис Мийд носи концепцията му по време на блокадите да стартира доставки на авансово готови кутии, в които има всичко належащо, с цел да си направи човек самичък, в домашни условия, коктейл и както е мотото на компанията: да стане барман самичък на себе си:
„ Човек може да си поръча една кутия или да се абонира. Кутията се получава по пощата и в нея са всички съставки, които трябват, с цел да си приготвиш шест питиета от безвъзмездна брошура с предписания. Постарахме се да са тематични, с цел да бъде завладяващо, а не просто три питиета, които някой си избере. А да бъде нещо ново за човек, нови усети, нови комбинации, които не са опитвали преди или артикули, които не биха помислили, че могат да се употребяват в коктейл. Надеждата ми е да се трансформира не просто в пиво, а в събитие. Когато стартирах – през юни, си бях сложил за цел да продам шест кутии за месеца, а имах повече от 6 поръчки единствено за първата вечер, когато уеб сайтът беше деен в интернет. ”
Преди пандемията Оливър Ловдей е работил на свободна процедура в туристическата промишленост, само че остава без приход след въвеждането на строгите ограничаващи ограничения за пътуванията. Започва работа като водач за верига супермаркети, като точно тогава му хрумва да стартира бизнес с доставки на екологично чисти плодове и зеленчуци в кутии:
„ За седмица-две към този момент имах интерес от няколко десетки души. За първия месец всяка седмица поръчките ми се удвояваха. Търсенето беше в действителност огромно. Маркетинговата ми тактика беше „ от фермерския пазар до вратата ви ”. Проектът ми е задвижван от пристрастеност, не е просто ход от обезсърчение за облага на пари. ”
Майк Нътъл пък, които преди да бъдат затворени заведенията, е имал два винени бара, си слага за цел да усъвършенства сектора си и метода, по който обслужва клиентите си :
„ Приоритет номер едно: да оцелееш, приоритет номер две: да оцелееш с триумф. Почти незабавно въведохме продажби на дребно в интернет, което беше ново за нас. Осигурихме и помощ при онлайн извършването на покупки на виновност с концепцията да сме сомелиери в дома на всеки, който пожелае. Третото нещо, което въведохме, е услуга за съчетаване на верните храни и виновност, тъй като хората си остават вкъщи. Имаме и онлайн дегустация и на 13-ата седмица имахме 3000 консуматори, които се включиха, с цел да слушат по какъв начин приказвам за виновност от разнообразни елементи на света. По този метод сме отбелязвали кръщенета, сватби, годишнини, корпоративни събития. Бизнесът ни се промени радикално и мислим по какъв начин да обединим двете – бизнесът от предишното ни и бизнесът ни в този момент, за в бъдеще. ”
Неволята учи и за следващ път потвърждава, че е допустимо, макар всички компликации, които пандемията продължава да сервира, един бизнес да процъфтява.
Във Англия първата обсада беше въведена в края на март предходната година. Тогава, като метод да се разсее от напрежението на повишаващия се брой болни, София Сътън Джоунс стартира да пече самун за свои съседи , затворени по домовете си. Година по-късно София и брачният партньор й Джеси отварят лична пекарна в Северен Лондон след сполучлива акция за набиране на средства през интернет:
„ Започнах предишния април, след началото на локдауна. Тогава чувствахме, че работата ни не ни удовлетворява и взехме решение да се захванем с нещо за наслаждение. Винаги съм пекла самун, това беше част от детството ми и е част от живота ми. И просто по този начин, изпекох един самун за наш комшия. И той ме предложил на други съседи и доста бързо, след няколко седмици, имаше опашка пред къщата ни за самун. ”
Успех на Крис Мийд носи концепцията му по време на блокадите да стартира доставки на авансово готови кутии, в които има всичко належащо, с цел да си направи човек самичък, в домашни условия, коктейл и както е мотото на компанията: да стане барман самичък на себе си:
„ Човек може да си поръча една кутия или да се абонира. Кутията се получава по пощата и в нея са всички съставки, които трябват, с цел да си приготвиш шест питиета от безвъзмездна брошура с предписания. Постарахме се да са тематични, с цел да бъде завладяващо, а не просто три питиета, които някой си избере. А да бъде нещо ново за човек, нови усети, нови комбинации, които не са опитвали преди или артикули, които не биха помислили, че могат да се употребяват в коктейл. Надеждата ми е да се трансформира не просто в пиво, а в събитие. Когато стартирах – през юни, си бях сложил за цел да продам шест кутии за месеца, а имах повече от 6 поръчки единствено за първата вечер, когато уеб сайтът беше деен в интернет. ”
Преди пандемията Оливър Ловдей е работил на свободна процедура в туристическата промишленост, само че остава без приход след въвеждането на строгите ограничаващи ограничения за пътуванията. Започва работа като водач за верига супермаркети, като точно тогава му хрумва да стартира бизнес с доставки на екологично чисти плодове и зеленчуци в кутии:
„ За седмица-две към този момент имах интерес от няколко десетки души. За първия месец всяка седмица поръчките ми се удвояваха. Търсенето беше в действителност огромно. Маркетинговата ми тактика беше „ от фермерския пазар до вратата ви ”. Проектът ми е задвижван от пристрастеност, не е просто ход от обезсърчение за облага на пари. ”
Майк Нътъл пък, които преди да бъдат затворени заведенията, е имал два винени бара, си слага за цел да усъвършенства сектора си и метода, по който обслужва клиентите си :
„ Приоритет номер едно: да оцелееш, приоритет номер две: да оцелееш с триумф. Почти незабавно въведохме продажби на дребно в интернет, което беше ново за нас. Осигурихме и помощ при онлайн извършването на покупки на виновност с концепцията да сме сомелиери в дома на всеки, който пожелае. Третото нещо, което въведохме, е услуга за съчетаване на верните храни и виновност, тъй като хората си остават вкъщи. Имаме и онлайн дегустация и на 13-ата седмица имахме 3000 консуматори, които се включиха, с цел да слушат по какъв начин приказвам за виновност от разнообразни елементи на света. По този метод сме отбелязвали кръщенета, сватби, годишнини, корпоративни събития. Бизнесът ни се промени радикално и мислим по какъв начин да обединим двете – бизнесът от предишното ни и бизнесът ни в този момент, за в бъдеще. ”
Неволята учи и за следващ път потвърждава, че е допустимо, макар всички компликации, които пандемията продължава да сервира, един бизнес да процъфтява.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ