Бюджетите за 2026 г. и 2025 г. са уродливи близнаци
Малко са били проектобюджетите, които са получавали толкоз доста и толкоз остри отрицателни оценки още при самото си раждане, каквито получи проектобюджета за 2026 г.
По-скоро става дума за Консолидираната фискална стратегия, показана в Средносрочната бюджетна прогноза за интервала 2026 - 2028 г.
Дори оценките за миналогодишната стратегия, въпреки и негативни сякаш бяха по-щадящи от сегашните.
А в полза на истината би трябвало да кажем, че фискалната стратегия за 2026 г. в оферти от държавното управление тип е значително разследване от осъществяването на КФП през тази година. А то е повече от плачевно, тъй като приходите бяха планувани нереалистично огромни, не тъй като някой е вярвал, че ще се осъществен, а с цел да оправдаят на хартия растежа на разноските - най-много за пенсии и хонорари в обществения бранш.
Още тогава множеството здравомислещи икономисти и финансисти предупреждаваха, че това неизбежно ще докара до нарастване на данъчно осигурителната тежест и без значение от обещанията на сегашния финансов министър това се случи.
През 2026 г. пенсионноосигурителните вноски ще набъбнат с 2 процентни пункта, а налога върху дивидента с 5 процентни пункта. И това е единствено началото.
Доколкото тези и други ограничения за увеличение на приходите по проект би трябвало да усилят постъпленията в КФП с 3.15 милиарда евро, те няма да са задоволителни за покриване на заложения за 2026-а годишен растеж на приходите, помощите и даренията, който е в размер на над 6.7 милиарда евро.
Казано в резюме, проектобюджета за 2026 г. страда - и то в по-голяма степен - от същия недостатък, който видяхме в бюджета за 2025 година
А точно приходите са нагласени на хартия по този начин, че да покрият заложеното нарастване на разноските. Припомняме, че през 2026 г. разноските ще набъбнат със близо 7 милиарда евро - от 48.1 милиарда евро до 55.09 милиарда евро (48.5% от БВП) и с цел да бъдат те покрити със опазване на недостиг от 3% от Брутният вътрешен продукт е заложен растеж на приходите помощите и даренията с 6,73 милиарда евро - от 44.71 милиарда евро на 51.44 милиарда евро (42.8% от БВП).
Проблемът е че заложените за 2026-а проекти за приходите са доста мъчно реализируеми, да не кажем химерични. Оставяме настрани станалото непрестанно нарушаване на правилото в Закона за обществените финанси, че разноските КФП не трябва да надвишават 40% от Брутният вътрешен продукт.
Доколкото за това нарушаване няма правна глоба то ще продължи и отсега нататък и това ясно се вижда в средносрочната бюджетна прогноза. Забравяме за разноските, чийто растеж никой не желае да стопира, камо ли да понижава размера им. Въпреки че това е същинското решение за фискалната непоклатимост.
Изпълнението на бюджета за 2025-а е на границата на неуспеха
Дефицитът може да бъде удържан в плануваните рамки, само че на каква цена ще стане това
Съсредоточаваме се върху приходите и незабавно виждаме, че те са проблематични по две посоки като заложен растеж и като база от която се пресмятат. Започваме с общият размер на постъпленията, към които влизат данъчни, неданъчни доходи, осигурителни вноски, помощи и дарения. При тях годишният растеж е 15% %.
На пръв взор наподобява изцяло реалистично като се има поради, че за 2025 година по този индикатор се чака да бъде регистриран растеж от 21.4%. Очакванията обаче са едно, а действителностите могат да покажат напълно други цифри.
Според данните на Министерството на финансите за деветте месеца на 2025-а в Консолидирания бюджет са събрани общо 59.75 милиарда лв., което по закрепения курс прави 30.55 милиарда евро., или по 10.15 милиарда евро на тримесечие.
Ако предположим, че през последното тримесечие в КФП влязат общо 10.15 милиарда евро, в края на годината общите приходи ще са 40.7 милиарда евро, а не 44.71 милиарда евро както е в поправената прогноза, на която стъпват проектите за растежа на приходите в хазната за 2026 година
При този отрицателен сюжет постигането на заложеното за 2026-а нарастване на всички приходи от 51.44 милиарда евро ще значи растеж от 26.39% в случай, че за 2025 година той ще е не 15%, а малко над 10.5 %. Двоен растеж наподобява ли ви реален?
При най огромния данъчен доход - Данък добавена стойност, за 2026-а е заложен растеж от 30.07% - от 11.06 милиарда евро на 14.99 милиарда евро. Това очакване наподобява като бълнуване на наркотично подвластен човек като се има поради, че през 2025 г. без значение от всички старания страната съумява да добута растеж на приходите по Данък добавена стойност едвам до малко над 14% (според данните за деветте месеца на 2025-а).
Откъде ще пристигна това близо 2.5 пъти нарастване на растежа в случай, че се възнамерява ниска инфлация и незначителен растеж на международната стопанска система, а и ставката по налога се резервира, не е ясно.
Освен това остава казусът с достигането на заложените за 2025-а 11.06 милиарда евро доходи, които са база за изчислението на растежа за 2026-а. Може да се окаже, че те няма да трансферират 10 милиарда евро и тогава заложените близо 15 милиарда евро за цялата 2026 стоят изцяло в областта на психотропните халюцинации.
За месец бюджетният недостиг набъбна с 940 млн. лв.
За сведение за последните пет месеца на предходната година дефицитът е повишен с 4.5 милиарда лв.
При другите доходи заложените растежи са горе долу в границите на реалистичното, само че всички знаем, че има ли неуспех в Данък добавена стойност, това значи или неуспех на целия бюджет, или доста съществено несъблюдение на финансовата стратегия и задържане на други обещани заплащания.
А след 2025-а натрупването на задължения по разнообразни планове ще е съществено.
Всичко казано до тук ни връща към началото. А точно, че при използването на настоящия проектобюджет за 2026 г., през 2027 г. ни чака ново нарастване на данъчно-осигурителната тежест.
И този път ще са или директните налози или Данък добавена стойност. А не е изключено да се сблъскаме и с първата процедура по свръхдефицит. Не забравяйте, чер без значение от влизането ни в еврозоната не сме ваксинирани от тази глоба.
По-скоро става дума за Консолидираната фискална стратегия, показана в Средносрочната бюджетна прогноза за интервала 2026 - 2028 г.
Дори оценките за миналогодишната стратегия, въпреки и негативни сякаш бяха по-щадящи от сегашните.
А в полза на истината би трябвало да кажем, че фискалната стратегия за 2026 г. в оферти от държавното управление тип е значително разследване от осъществяването на КФП през тази година. А то е повече от плачевно, тъй като приходите бяха планувани нереалистично огромни, не тъй като някой е вярвал, че ще се осъществен, а с цел да оправдаят на хартия растежа на разноските - най-много за пенсии и хонорари в обществения бранш.
Още тогава множеството здравомислещи икономисти и финансисти предупреждаваха, че това неизбежно ще докара до нарастване на данъчно осигурителната тежест и без значение от обещанията на сегашния финансов министър това се случи.
През 2026 г. пенсионноосигурителните вноски ще набъбнат с 2 процентни пункта, а налога върху дивидента с 5 процентни пункта. И това е единствено началото.
Доколкото тези и други ограничения за увеличение на приходите по проект би трябвало да усилят постъпленията в КФП с 3.15 милиарда евро, те няма да са задоволителни за покриване на заложения за 2026-а годишен растеж на приходите, помощите и даренията, който е в размер на над 6.7 милиарда евро.
Казано в резюме, проектобюджета за 2026 г. страда - и то в по-голяма степен - от същия недостатък, който видяхме в бюджета за 2025 година
А точно приходите са нагласени на хартия по този начин, че да покрият заложеното нарастване на разноските. Припомняме, че през 2026 г. разноските ще набъбнат със близо 7 милиарда евро - от 48.1 милиарда евро до 55.09 милиарда евро (48.5% от БВП) и с цел да бъдат те покрити със опазване на недостиг от 3% от Брутният вътрешен продукт е заложен растеж на приходите помощите и даренията с 6,73 милиарда евро - от 44.71 милиарда евро на 51.44 милиарда евро (42.8% от БВП).
Проблемът е че заложените за 2026-а проекти за приходите са доста мъчно реализируеми, да не кажем химерични. Оставяме настрани станалото непрестанно нарушаване на правилото в Закона за обществените финанси, че разноските КФП не трябва да надвишават 40% от Брутният вътрешен продукт.
Доколкото за това нарушаване няма правна глоба то ще продължи и отсега нататък и това ясно се вижда в средносрочната бюджетна прогноза. Забравяме за разноските, чийто растеж никой не желае да стопира, камо ли да понижава размера им. Въпреки че това е същинското решение за фискалната непоклатимост.
Изпълнението на бюджета за 2025-а е на границата на неуспеха
Дефицитът може да бъде удържан в плануваните рамки, само че на каква цена ще стане това
Съсредоточаваме се върху приходите и незабавно виждаме, че те са проблематични по две посоки като заложен растеж и като база от която се пресмятат. Започваме с общият размер на постъпленията, към които влизат данъчни, неданъчни доходи, осигурителни вноски, помощи и дарения. При тях годишният растеж е 15% %.
На пръв взор наподобява изцяло реалистично като се има поради, че за 2025 година по този индикатор се чака да бъде регистриран растеж от 21.4%. Очакванията обаче са едно, а действителностите могат да покажат напълно други цифри.
Според данните на Министерството на финансите за деветте месеца на 2025-а в Консолидирания бюджет са събрани общо 59.75 милиарда лв., което по закрепения курс прави 30.55 милиарда евро., или по 10.15 милиарда евро на тримесечие.
Ако предположим, че през последното тримесечие в КФП влязат общо 10.15 милиарда евро, в края на годината общите приходи ще са 40.7 милиарда евро, а не 44.71 милиарда евро както е в поправената прогноза, на която стъпват проектите за растежа на приходите в хазната за 2026 година
При този отрицателен сюжет постигането на заложеното за 2026-а нарастване на всички приходи от 51.44 милиарда евро ще значи растеж от 26.39% в случай, че за 2025 година той ще е не 15%, а малко над 10.5 %. Двоен растеж наподобява ли ви реален?
При най огромния данъчен доход - Данък добавена стойност, за 2026-а е заложен растеж от 30.07% - от 11.06 милиарда евро на 14.99 милиарда евро. Това очакване наподобява като бълнуване на наркотично подвластен човек като се има поради, че през 2025 г. без значение от всички старания страната съумява да добута растеж на приходите по Данък добавена стойност едвам до малко над 14% (според данните за деветте месеца на 2025-а).
Откъде ще пристигна това близо 2.5 пъти нарастване на растежа в случай, че се възнамерява ниска инфлация и незначителен растеж на международната стопанска система, а и ставката по налога се резервира, не е ясно.
Освен това остава казусът с достигането на заложените за 2025-а 11.06 милиарда евро доходи, които са база за изчислението на растежа за 2026-а. Може да се окаже, че те няма да трансферират 10 милиарда евро и тогава заложените близо 15 милиарда евро за цялата 2026 стоят изцяло в областта на психотропните халюцинации.
За месец бюджетният недостиг набъбна с 940 млн. лв.
За сведение за последните пет месеца на предходната година дефицитът е повишен с 4.5 милиарда лв.
При другите доходи заложените растежи са горе долу в границите на реалистичното, само че всички знаем, че има ли неуспех в Данък добавена стойност, това значи или неуспех на целия бюджет, или доста съществено несъблюдение на финансовата стратегия и задържане на други обещани заплащания.
А след 2025-а натрупването на задължения по разнообразни планове ще е съществено.
Всичко казано до тук ни връща към началото. А точно, че при използването на настоящия проектобюджет за 2026 г., през 2027 г. ни чака ново нарастване на данъчно-осигурителната тежест.
И този път ще са или директните налози или Данък добавена стойност. А не е изключено да се сблъскаме и с първата процедура по свръхдефицит. Не забравяйте, чер без значение от влизането ни в еврозоната не сме ваксинирани от тази глоба.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ