След дъжд - качулка в бързия влак за Варна
Малко преди 10:00 ч., в един безоблачен работен ден към Великден, първите места в бързия трен за Варна към този момент са заети. Влакът с номер 2613, който по-късно ще се окаже воин на новините, е композиран на гара " София Север " и най-припрените пасажери са пристигнали тук с трамвай през фешън къща " Агресия ", вместо с безплатната електричка от Централна гара.
Гара " София Север " не наподобява доста на столична гара, а още по-малко на начална точка на значими дестинации - тя е случайно в тази роля заради огромната реорганизация на Централна. На трамвайното ухо се върти бездомно куче, а по празния перон вятърът гони найлонова торбичка. За чакалнята споделят, че е най-добре да не ви се постанова да стигате до нея, въпреки че нощем в силуета й има известна лирика. После ще научим от първа ръка, че тоалетната се запушва дори след една приложимост. " Казвам им, че би трябвало да подменим цялата система, но няма кой да чуе ", изяснява бедежеец и с това долу-горе обгръща всичко, което не е наред с БДЖ.
За пасажерите на минимум един вагон - първи, окаяното положение на гара " София Север " е доста отдалечен проблем. Те още не могат да повярват на шанса си - най-отпред на композицията лъщи в издайнически зелен цвят немски вагон, техният. Това най-малкото значи, че към този момент и към Варна няма да бъдете обречени на непредставителна извадка от шест души на купе, а ще пътувате с една цяла дребна България в общ салон.
Многообразието в БДЖ е такова, че всеки, попаднал в прилична конюнктура, непроменяемо стартира чудене на глас с другите дали единствено те са в елитната група, или има и други вагони. Германските вагони не са хайлайф - водят се втора класа и скоро диалогът ще стигне до такава степен, че са " три пъти рециклирани, от 1982 година ". Ще има и мнения, че старите са по-хубави, само че занапред всички знаем - и оценяваме този факт, че на финала ще пристигнем не изключително изменени цивилизационно, както от време на време става при пътешестване с трен.
Колкото и рано да се композира един трен,
в никакъв случай не е късно той да закъснее
Закъсненията вършат пътуването с БДЖ по едно и също време непредсказуемо и предсказуемо, заради което още на втората минута някой афишира: " Айде-е, закъсняваме ", и в тона му няма тъкмо неспокойствие, а повече удовлетворение, че някои неща в БДЖ са непреходни. В непредвиденото очакване ни спохожда още един шанс - група бедежейци се качват във вагона да кажат, че електричката се бави на Централна гара, тъй като чака да дойде различен трен, в който има пасажери за нашия. " Отгоре " са наредили да чакаме, и толкова. После отново ще стане дума за " от горната страна " и " София " като нещо далечно и непознаваемо за БДЖ като Луната.
Пътуването с трен може и да е въпрос основно на цена, а за някои и на улеснение (седма-осма приложимост рейс ще ви мъчи доста повече за двойно повече пари), само че доста от пътуващите са същински фенове и щом стане дума за локомотиви, целият салон се оживява. Червените мотриси, чуваме от този диалог, са от 1971 година и почваме да ги връщаме. Чехите обаче са сменили всичко на " Шкодите " и в този момент от вътрешната страна са като нови. Електрониката доста не е за нас.
" Ама
предходната седмица се скапе машина на Червен бряг
и чакахме час и половина друга да пристигна от София ", споделя мъж. " Е, чакали сте, тъй като е нямало машина на Мездра ", изяснява бедежеецът. Още не подозираме, че диалогът ще придобие пророческо значение, само че бедежейците ни изясняват, че при такива закъснения имаме право да подадем тъжба (казват ни тъкмо къде и на кой етаж да се качим) и ни се поставя отплата. " Охо, да! И всичко отива в кръглата директория ", не имат вяра пасажерите.
Тъкмо диалогът става още по-интересен, тъй като се завърта към електрониката на новите мотриси, и чакането ни завършва - електричката от Централна гара идва и тълпа от пасажери заемат местата си, без да подозират, че някой " от горната страна " е наредил нито един от тях да не бъде изоставян. В 10:39 - с обичайно забавяне от 19 минути, потегляме от София. Във вагона не е нито топло, нито студено, нито изобщо някой разяснява температурата - изумителен прогрес, като се има поради, че предходната година беше отвеян чак на равнище парламентарен надзор.
През идващите часове на пътуването обаче първи вагон ще е напълно доминиран не от диалозите на възрастните, а от диалозите с деца. Едно-две от тях пътуват с учители за съревнование, други - при баба и дядо. Децата имат толкоз доста да кажат, че телефон не се мярка на хоризонта, дебелите книги на възрастните остават неотворени, а публиката остава с усещането, че тук часовете по добродетели към този момент са взети.
От една седалка майка и щерка в прогимназиална възраст приказват за Лиз Тръс. Не, не се чува неправилно - скоро става дума и за Маргарет Тачър, и изобщо за английските консерватори. Ако фамилията идва за празниците от чужбина, то отново излиза оттатък общоприетото за тези деца - родителите да приказват български, а те да дават отговор на британски. Това момиченце приказва отличен български. От друга седалка майка предлага на друго дете да вършат диктовка.
Нещо в БДЖ наподобява подготвя децата към приказливост, тъй като в идващите часове научаваме съвсем всичко за неврозите на учителите в едно анонимно учебно заведение:
Един господин сподели на възпитаник: " Толкова си тъп, че в случай че имаш яке за 40 лева, ще го продадеш за осем ".
" И госпожата го назова келеш... ".
" Още като почнем да пишем на теста и господинът почва да въздиша: " Положението е трагично! ".
" На нас стартира да ни се реве, тъй като той почва да крещи ".
" Но ние разбрахме за какво се държи по този начин - щерка му живее в Англия и той е печален ".
" Веднъж преди едни празници ние объркахме всички задания, само че той отново не се ядоса и беше в положително въодушевление. Защото идваше празник и щеше да се отърве от нас ".
Който си няма господин и госпожи, се занимава с нормалната прозаичност на влака. " Доматите таман бяха цъфнали в оранжерията и... отпътуваха ", споделя пътничка, която слиза на Червен бряг. " Извадихме мекиците ", рапортува по телефона стара двойка от предна седалка още преди да сме стигнали Зверино. Кондукторката бързо минава на ти, само че това е в реда на нещата - тя не просто ревизира билети, а ще ти каже и къде във Варна преди време бяха най-хубавите пасти. Пробвайте да научите това от електронните автомати за билети...
Не толкоз от дълго време устройствата на БДЖ постоянно нямаха връзка да ревизират електронни билети. Сега тази процедура минава безпрепятствено, като се изключи един подробност - кондукторката към момента би трябвало да ревизира ръчно на вашия телефон закъде пътувате, тъй като устройството регистрира единствено че билетът е годен. " Абе пиука, но що се касае за пред София ", извинително изяснява дамата. Ние нямаме нищо срещу, тъй като във влака постоянно нещата се случват малко като " не го знам от кой клас е, само че ми е другар ", както споделя едно момченце. " Това Долни Дъбник ли е? ", обръща се пътничка към дъртак, който преди малко се е качил и е толкоз съсъхнал, че наподобява изработен единствено от изопнати жили. " Да, и ще спре и на Ясен ", отвръща индивидът, тъй като от време на време освен няма потребност да поискаш помощ, с цел да ти се даде, ами и ще я получиш в двойна доза.
Със страдание подминаваме Поликраище, тъй като, както ни е споделил старецът, влакът ще спре единствено на Ясен. Малко влакове стопират на Поликраище, само че в случай че БДЖ имаше ранглиста за най-красива гара, тази щеше да е от първите. На перончето гуми, боядисани като калинки и слънца, преливат от цветя и цели трима чиновници са изпънати като струни, с цел да ни дадат зелена светлина.
На борда в това време един възпитаник получава от нас отличен 6 по PISA, тъй като самичък открива, че пътуваме в немски вагон втора (или трета) приложимост. " Всичко е на немски. Това би трябвало да са някакви остарели вагони ", осведомява детето възрастните. То не е забелязало, само че уплътнителната лента на автоматизираната врата към този момент е разлепена и автоматиката й малко се излага. Колкото и да търси обаче, пасажерът
мъчно ще откри защо да мърмори
в този трен. Даже закъснението е сведено до 10 минути и отвред нашето пътешестване заслужава една табелка " примерен дом ". Чак вечерта от новините ще научим, че това не е напълно случайност.
Докато нашият ден стартира с една празна найлонова торбичка, описваща виражи на " София Север ", денят на министъра почнал с " възмутим материал в предаването „ Здравей, България “ на Нова телевизия, в който е сниман претъпкан трен с правостоящи пасажери, които са си закупили непокътнати места ". Нашият трен, само че няколко дни по-рано. " Подобни обстановки са безусловно неприемливи, само че, за жалост, постоянно се случват ", декларира министърът. Става ясно, че за влака са продадени четири вагона билети, само че заради механически аргументи единият вагон не е прикачен към влака и по тази причина той се е движил с три вагона, само че с пасажери за четири.
Гара " София Север " не наподобява доста на столична гара, а още по-малко на начална точка на значими дестинации - тя е случайно в тази роля заради огромната реорганизация на Централна. На трамвайното ухо се върти бездомно куче, а по празния перон вятърът гони найлонова торбичка. За чакалнята споделят, че е най-добре да не ви се постанова да стигате до нея, въпреки че нощем в силуета й има известна лирика. После ще научим от първа ръка, че тоалетната се запушва дори след една приложимост. " Казвам им, че би трябвало да подменим цялата система, но няма кой да чуе ", изяснява бедежеец и с това долу-горе обгръща всичко, което не е наред с БДЖ.
За пасажерите на минимум един вагон - първи, окаяното положение на гара " София Север " е доста отдалечен проблем. Те още не могат да повярват на шанса си - най-отпред на композицията лъщи в издайнически зелен цвят немски вагон, техният. Това най-малкото значи, че към този момент и към Варна няма да бъдете обречени на непредставителна извадка от шест души на купе, а ще пътувате с една цяла дребна България в общ салон.
Многообразието в БДЖ е такова, че всеки, попаднал в прилична конюнктура, непроменяемо стартира чудене на глас с другите дали единствено те са в елитната група, или има и други вагони. Германските вагони не са хайлайф - водят се втора класа и скоро диалогът ще стигне до такава степен, че са " три пъти рециклирани, от 1982 година ". Ще има и мнения, че старите са по-хубави, само че занапред всички знаем - и оценяваме този факт, че на финала ще пристигнем не изключително изменени цивилизационно, както от време на време става при пътешестване с трен.
Колкото и рано да се композира един трен,
в никакъв случай не е късно той да закъснее
Закъсненията вършат пътуването с БДЖ по едно и също време непредсказуемо и предсказуемо, заради което още на втората минута някой афишира: " Айде-е, закъсняваме ", и в тона му няма тъкмо неспокойствие, а повече удовлетворение, че някои неща в БДЖ са непреходни. В непредвиденото очакване ни спохожда още един шанс - група бедежейци се качват във вагона да кажат, че електричката се бави на Централна гара, тъй като чака да дойде различен трен, в който има пасажери за нашия. " Отгоре " са наредили да чакаме, и толкова. После отново ще стане дума за " от горната страна " и " София " като нещо далечно и непознаваемо за БДЖ като Луната.
Пътуването с трен може и да е въпрос основно на цена, а за някои и на улеснение (седма-осма приложимост рейс ще ви мъчи доста повече за двойно повече пари), само че доста от пътуващите са същински фенове и щом стане дума за локомотиви, целият салон се оживява. Червените мотриси, чуваме от този диалог, са от 1971 година и почваме да ги връщаме. Чехите обаче са сменили всичко на " Шкодите " и в този момент от вътрешната страна са като нови. Електрониката доста не е за нас.
" Ама
предходната седмица се скапе машина на Червен бряг
и чакахме час и половина друга да пристигна от София ", споделя мъж. " Е, чакали сте, тъй като е нямало машина на Мездра ", изяснява бедежеецът. Още не подозираме, че диалогът ще придобие пророческо значение, само че бедежейците ни изясняват, че при такива закъснения имаме право да подадем тъжба (казват ни тъкмо къде и на кой етаж да се качим) и ни се поставя отплата. " Охо, да! И всичко отива в кръглата директория ", не имат вяра пасажерите.
Тъкмо диалогът става още по-интересен, тъй като се завърта към електрониката на новите мотриси, и чакането ни завършва - електричката от Централна гара идва и тълпа от пасажери заемат местата си, без да подозират, че някой " от горната страна " е наредил нито един от тях да не бъде изоставян. В 10:39 - с обичайно забавяне от 19 минути, потегляме от София. Във вагона не е нито топло, нито студено, нито изобщо някой разяснява температурата - изумителен прогрес, като се има поради, че предходната година беше отвеян чак на равнище парламентарен надзор.
През идващите часове на пътуването обаче първи вагон ще е напълно доминиран не от диалозите на възрастните, а от диалозите с деца. Едно-две от тях пътуват с учители за съревнование, други - при баба и дядо. Децата имат толкоз доста да кажат, че телефон не се мярка на хоризонта, дебелите книги на възрастните остават неотворени, а публиката остава с усещането, че тук часовете по добродетели към този момент са взети.
От една седалка майка и щерка в прогимназиална възраст приказват за Лиз Тръс. Не, не се чува неправилно - скоро става дума и за Маргарет Тачър, и изобщо за английските консерватори. Ако фамилията идва за празниците от чужбина, то отново излиза оттатък общоприетото за тези деца - родителите да приказват български, а те да дават отговор на британски. Това момиченце приказва отличен български. От друга седалка майка предлага на друго дете да вършат диктовка.
Нещо в БДЖ наподобява подготвя децата към приказливост, тъй като в идващите часове научаваме съвсем всичко за неврозите на учителите в едно анонимно учебно заведение:
Един господин сподели на възпитаник: " Толкова си тъп, че в случай че имаш яке за 40 лева, ще го продадеш за осем ".
" И госпожата го назова келеш... ".
" Още като почнем да пишем на теста и господинът почва да въздиша: " Положението е трагично! ".
" На нас стартира да ни се реве, тъй като той почва да крещи ".
" Но ние разбрахме за какво се държи по този начин - щерка му живее в Англия и той е печален ".
" Веднъж преди едни празници ние объркахме всички задания, само че той отново не се ядоса и беше в положително въодушевление. Защото идваше празник и щеше да се отърве от нас ".
Който си няма господин и госпожи, се занимава с нормалната прозаичност на влака. " Доматите таман бяха цъфнали в оранжерията и... отпътуваха ", споделя пътничка, която слиза на Червен бряг. " Извадихме мекиците ", рапортува по телефона стара двойка от предна седалка още преди да сме стигнали Зверино. Кондукторката бързо минава на ти, само че това е в реда на нещата - тя не просто ревизира билети, а ще ти каже и къде във Варна преди време бяха най-хубавите пасти. Пробвайте да научите това от електронните автомати за билети...
Не толкоз от дълго време устройствата на БДЖ постоянно нямаха връзка да ревизират електронни билети. Сега тази процедура минава безпрепятствено, като се изключи един подробност - кондукторката към момента би трябвало да ревизира ръчно на вашия телефон закъде пътувате, тъй като устройството регистрира единствено че билетът е годен. " Абе пиука, но що се касае за пред София ", извинително изяснява дамата. Ние нямаме нищо срещу, тъй като във влака постоянно нещата се случват малко като " не го знам от кой клас е, само че ми е другар ", както споделя едно момченце. " Това Долни Дъбник ли е? ", обръща се пътничка към дъртак, който преди малко се е качил и е толкоз съсъхнал, че наподобява изработен единствено от изопнати жили. " Да, и ще спре и на Ясен ", отвръща индивидът, тъй като от време на време освен няма потребност да поискаш помощ, с цел да ти се даде, ами и ще я получиш в двойна доза.
Със страдание подминаваме Поликраище, тъй като, както ни е споделил старецът, влакът ще спре единствено на Ясен. Малко влакове стопират на Поликраище, само че в случай че БДЖ имаше ранглиста за най-красива гара, тази щеше да е от първите. На перончето гуми, боядисани като калинки и слънца, преливат от цветя и цели трима чиновници са изпънати като струни, с цел да ни дадат зелена светлина.
На борда в това време един възпитаник получава от нас отличен 6 по PISA, тъй като самичък открива, че пътуваме в немски вагон втора (или трета) приложимост. " Всичко е на немски. Това би трябвало да са някакви остарели вагони ", осведомява детето възрастните. То не е забелязало, само че уплътнителната лента на автоматизираната врата към този момент е разлепена и автоматиката й малко се излага. Колкото и да търси обаче, пасажерът
мъчно ще откри защо да мърмори
в този трен. Даже закъснението е сведено до 10 минути и отвред нашето пътешестване заслужава една табелка " примерен дом ". Чак вечерта от новините ще научим, че това не е напълно случайност.
Докато нашият ден стартира с една празна найлонова торбичка, описваща виражи на " София Север ", денят на министъра почнал с " възмутим материал в предаването „ Здравей, България “ на Нова телевизия, в който е сниман претъпкан трен с правостоящи пасажери, които са си закупили непокътнати места ". Нашият трен, само че няколко дни по-рано. " Подобни обстановки са безусловно неприемливи, само че, за жалост, постоянно се случват ", декларира министърът. Става ясно, че за влака са продадени четири вагона билети, само че заради механически аргументи единият вагон не е прикачен към влака и по тази причина той се е движил с три вагона, само че с пасажери за четири.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ