Време ли е за нова пенсионна възраст
Малко внезапно и много стихийно, дебатът за нова пенсионна промяна у нас стартира. В последната седмица върху ушите на публиката валят какви ли не отзиви, провокирани от план на парламентарно решение за възлагане на пътна карта за промени в пенсионната система. В плана се показват две евентуални направления за промени - преразглеждане на параметрите на осигурителните вноски и възрастта за пенсиониране, приписани на няколкото разбора на системата от 2024 година Откакто изпуснаха духа от бутилката, политиците от заран до вечер изясняват, че нищо не е решено, само че тематиката е плодородна за бомбастика и превантивно дори се появи като акцент на първомайския митинг на КТ " Подкрепа ". Убеждението, че се готви нещо неприятно, бе в допълнение подсилено от другояче жизнеутвърждаващ отчет на МВФ, че днешните 70-годишни са здрави и способни като едновремешните 53-годишни и мястото им в стопанската система би трябвало да се премисли.
На този стадий даже парламентарното решение да се търси решение още не е признато - парламентарната обществена комисия ще го разисква тази седмица. Проблемите, които ще би трябвало да се сложат на дневен ред, обаче са добре известни. Дори в този момент, преди да достигнем по-апокалиптични демографски времена, пенсионната система на процедура държи бюджета за пленник, тъй като в последните години пенсиите порастват, само че осигуровките, които сякаш би трябвало ги заплащат - не. В идващите години хората в дейна възраст ще стават все по-малко, а хората в пенсионна - от ден на ден.
В същото време, както написа в, продължителността на живота се усилва (глобално с 4 години и половина в последните 20 години), като се усилват и годините в положително здраве, без хронични болести. Данни от 41 развити и разрастващи се страни демонстрират, че един човек на 70 година през 2022 година има същите когнитивни качества като 53-годишните през 2000 година
" Седемдесетте са новите петдесет " и аз съм доказателство за това ", съобщи ръководещият шеф на МВФ Кристалина Георгиева пред Българска телеграфна агенция като мотив за увеличение на пенсионната възраст. " Все повече хора в пенсионна възраст желаят да работят ", счита и Деница Сачева, която внася плана за възлагане на пътна карта за пенсионна промяна със свои сътрудници от ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ. Дали обаче в действителност е по този начин в България?
На средата на остарялата промяна - нова промяна
И сега България усилва пенсионната възраст, тъй като е в средата на пенсионна промяна, почнала на 1 януари 2017 година Крайната цел е през 2037 година възрастта да е 65 година и за двата пола при 37 година стаж за дамите и 40 година за мъжете. След 31 декември 2037 година възрастта би трябвало да се обвърже с повишаването на междинната дълготрайност на живота, написа в Кодекса за обществено обезпечаване.
Условия за пенсиониране в България (чл. 68, алинея 1 и 2 от Кодекса за обществено осигуряване)
Крайната цел на нашата промяна е от дълго време реализирана в редица европейски страни. Към 2023 година единствено Австрия и Полша са имали по-ниска възраст за пенсиониране за дамите от нашата - там е била 60 година, а у нас - 62 година На нашето равнище са били Франция и Румъния. В 12 европейски страни възрастта за пенсиониране на дамите е била над 62 година още през 2012 година При мъжете пенсионната възраст през 2023 година у нас беше 64 година и 6 месеца, до момента в който в 17 страни по това време е била 65 и повече години, демонстрират.
Продължителност на живота
Както се вижда и от самия Кодекс за обществено обезпечаване, пенсионната възраст не може да се усилва оттатък 65 година, без да се обвързва с продължителността на живота. У нас обаче продължителността на живота е измежду най-ниските в Европейски Съюз. Три от петте статистически региона с най-ниска предстояща дълготрайност на живота в Европейски Съюз са български - Северозападен (73,9 години), Северен централен (75,2) и Югоизточен (75,1), демонстрират За съпоставяне в Мадрид предстоящата дълготрайност на живота е 86,1 година, в италианската самостоятелна провинция Тренто - 85,1, а в Оланд, Финландия - 85,1 година
Очаквана дълготрайност на живота по статистически региони в Европейски Съюз
Средната дълготрайност на живота в Европейски Съюз е 81,4 години, а у нас е 75,8 година По-ниска е единствено в Латвия (75,6 г.). Логично е с напредъка на медицината, диагностиката и така нататък междинната дълготрайност да се усилва, само че пандемията върна нещата обратно, изключително в България. В последна сметка, от 1980 година насам Белгия е добавила над 9 година, до момента в който България - по-малко от 5 година
В статистиката има и още един основен индикатор - В Европейски Съюз след този възрастов предел предстоящата дълготрайност е 20,2 година, до момента в който в България е 16,9 година Само в Унгария е по-ниска - 16,8 година, в Латвия е 17,4 година, в Румъния е 17,3 година и на всички места другаде е 18 и повече година Увеличението по отношение на 1980 година е с 3,3 година, до момента в който в Белгия да вземем за пример е с над пет.
Все повече хора се пенсионират предварително
Благодарение на увеличаващата се възраст, у нас междинната възраст на новите пенсионери леко се повишава, само че от ден на ден хора търсят метод да се пенсионират предварително.
Средната възраст на пенсиониралите се през 2024 година с персонална пенсия за застрахователен стаж и възраст (включително ранно пенсиониращите се в бранш " Сигурност " и тежките категории) е 64,22 години, до момента в който през 2023 година е била 64,08 години. Увеличението,, се дължи на повишаването на възрастта по КСО. В същото време обаче делът на пенсиониращите се под възрастта за всеобщата трета категория (чл. 68, алинея 1 на КСО) се усилва и през 2024 година е бил 32,6% при 28,6% през 2023 година Според Национален осигурителен институт, това се дължи на опцията за пенсиониране до 1 година предварително при изпълнени условия за стаж (чл. 68а на КСО) и на тежките категории труд (чл. 69б на КСО, където обаче попадат и хора от бранш " Сигурност " ). Първата група заслужава особено внимание от анализаторите - това са хора, подготвени да получават цялостен живот пенсия с понижен размер единствено и единствено да се пенсионират една година по-рано.
Разпределение на пенсионерите по възраст с отпуснати през 2023 година и 2024 година пенсии за застрахователен стаж и възраст
От графиката се вижда, че другата група, която става все по-голяма, са хората, които работят до 67 и повече години, тъй като нямат задоволително стаж да се пенсионират. Тук влиза и въздействието на няколко промени в обсега на действителния стаж, нужен за пенсиониране по член 68, алинея 3 на КСО, направени, с цел да се уредят пенсии на изселниците ни в Турция. Едно съпоставяне къде сме по отношение на другите в Европейски Съюз по междинната възраст, на която се получава първа пенсия, се вижда от тази карта на Евростат с данни за 2023 година:
Макар и с малко, действителната възраст, на която се пенсионират новите пенсионери, най-малко пораства. При осигурителния стаж от известно време се следи феноменът условията да се стягат, а действителният стаж на новите пенсионери да понижава. Средният застрахователен стаж, трансфорат към трета категория труд, на пенсионираните с персонални пенсии за застрахователен стаж и възраст (вкл. бранш " Сигурност " и тежките категории) през 2024 година е 34,5 години, при 34,6 години за 2023 година, написа в последния информативен бюлетин на Национален осигурителен институт.
Другият феномен са инвалидните пенсии, които се усилват след отпушването на системата на ТЕЛК и измененията в разпоредбите за установяване на процентите. През 2024 година броят на новоотпуснатите пенсии за неработоспособност заради общо заболяване е с 30% по-висок, в сравнение с през 2023 година 39 704 лица са получили персонални пенсии за неработоспособност заради общо заболяване, още 4959 - обществени пенсии за неработоспособност и още 10 094 - наследствени инвалидни пенсии. За съпоставяне, персоналните пенсии за застрахователен стаж и възраст са 51 243.
Дял на инвалидните пенсии от новоотпуснатите и от всички персонални пенсии по години
Промените в работата на ТЕЛК и в действителния стаж, довели до този взрив, на процедура обезвредиха резултата на плавното повишение на възрастта и стажа, заради което в последните години пенсионерите към този момент не понижават, а се усилват, въпреки и със напълно малко. С други думи, преди да се тръгне към повишение на пенсионната възраст за всички, би трябвало да се направи обзор на този феномен. Няма по какъв начин да се гледа общата възраст и преди да се направи обзор на това кой се пенсионира в първа и второкласен труд и за какво доста държавни чиновници се озоваха в тях.
Кой работи след пенсия
Само 24,64% от пенсионерите с новоотпусната персонална пенсия през 2023 година са на 65 и повече години, демонстрират данни от статистическия годишник " Пенсии " за 2023 година на Национален осигурителен институт. 40,8% са на възраст 60-64 година, 12,1% са на възраст 55-59 година, 8,7% - на възраст 50-54 година, а 13,8% са от 49 година надолу. Да се промени тази възрастова конструкция ще изисква доста повече от шармантни лозунги като " 70 са новите 50 ".
През 2024 година Национален осигурителен институт е преизчислил служебно 350 718 пенсии на работещи пенсионери с спомагателен застрахователен стаж, а 79 589 пенсии са преизчислени по поръчка на пенсионера, т.е. 430 307 работещи пенсионери са натрупали в допълнение най-малко един ден застрахователен стаж през годината. При служебно преизчислените пенсии 115 745 са инвалидни. За една трета от служебно преизчислените пенсии (29,39%) обаче резултат върху получавана пенсия няма, тъй като действителният размер остава под минималната пенсия (в всеобщия случай) или над оптималната (388 пенсии). 24,12% от пенсиите пък получават сред 1 и 10 лева нарастване, тъй като спомагателният стаж е прекомерно дребен. При 33 156 пенсионери той е дори под един месец. Едва при 12,63% от служебно преизчислените пенсии нарастването на действителния размер на пенсията е над 20 лева
Какво стимулира оставането на работа
В България оставането на работа след пенсиониране е въпрос на финансова насила, до момента в който в всеобщия случай в Европа главният фактор е удоволствието от работата и продуктивността. 36,3% от европейците споделят, че не престават да работят, тъй като им харесва и желаят да бъдат продуктивни, а 28,6% сочат финансови потребности. 11,2% работят за обществена интеграция, 9,1% заради финансовите изгоди от работата, а 3,5% работят, тъй като сътрудникът им продължава да работи. В Дания 61% от работещите пенсионери споделят, че ги стимулира удоволствието от работата. В Нидерландия този дял е 59,6%, а в Италия - 51,7%. У нас 53,6% споделят, че работят по финансови аргументи, като единствено Кипър и Румъния са с по-висок дял - надлежно 68,6% и 54,3%, демонстрират за 2023 година
Няма обществени данни какъв брой българи отсрочват пенсионирането си, т.е. имат изискванията, само че не се пенсионират и не престават да работят. В КСО от години има тласъци за отсрочване на пенсионирането - една година стаж след отсрочено пенсиониране се равнява на три (тежестта й е 4 при 1,35 за обикновената). Явно обаче пенсия и заплата въпреки всичко са за предпочитане пред очакване за по-висока пенсия.
На този декор би било най-лесно възрастта за пенсия да се усили до над 65 година или върху целокупното население да се стоварят по-високи осигуровки, вместо да се вземат решение комплицирани проблеми като опазване на здравето, сива стопанска система, събираемост, пазар на труда, активиране на неактивните. Това обаче няма да попречи на инвалидните пенсии да уголемяват периметъра си, нито на ранното пенсиониране, а дори може да стимулира повече хора да заобикалят изискванията (справка -, показано в парламентарната обществена комисия). На този стадий - задоволително надалеч от тежките решения, политиците чудесно осъзнават това. Дано след шест месеца не сме се върнали към класиката - правилните да носят на тил неточните.
---
Бел. Всички таблици и графики в текста са от публични изявления на Национален осигурителен институт и Евростат.
На този стадий даже парламентарното решение да се търси решение още не е признато - парламентарната обществена комисия ще го разисква тази седмица. Проблемите, които ще би трябвало да се сложат на дневен ред, обаче са добре известни. Дори в този момент, преди да достигнем по-апокалиптични демографски времена, пенсионната система на процедура държи бюджета за пленник, тъй като в последните години пенсиите порастват, само че осигуровките, които сякаш би трябвало ги заплащат - не. В идващите години хората в дейна възраст ще стават все по-малко, а хората в пенсионна - от ден на ден.
В същото време, както написа в, продължителността на живота се усилва (глобално с 4 години и половина в последните 20 години), като се усилват и годините в положително здраве, без хронични болести. Данни от 41 развити и разрастващи се страни демонстрират, че един човек на 70 година през 2022 година има същите когнитивни качества като 53-годишните през 2000 година
" Седемдесетте са новите петдесет " и аз съм доказателство за това ", съобщи ръководещият шеф на МВФ Кристалина Георгиева пред Българска телеграфна агенция като мотив за увеличение на пенсионната възраст. " Все повече хора в пенсионна възраст желаят да работят ", счита и Деница Сачева, която внася плана за възлагане на пътна карта за пенсионна промяна със свои сътрудници от ГЕРБ, Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ. Дали обаче в действителност е по този начин в България?
На средата на остарялата промяна - нова промяна
И сега България усилва пенсионната възраст, тъй като е в средата на пенсионна промяна, почнала на 1 януари 2017 година Крайната цел е през 2037 година възрастта да е 65 година и за двата пола при 37 година стаж за дамите и 40 година за мъжете. След 31 декември 2037 година възрастта би трябвало да се обвърже с повишаването на междинната дълготрайност на живота, написа в Кодекса за обществено обезпечаване.
Условия за пенсиониране в България (чл. 68, алинея 1 и 2 от Кодекса за обществено осигуряване)
Крайната цел на нашата промяна е от дълго време реализирана в редица европейски страни. Към 2023 година единствено Австрия и Полша са имали по-ниска възраст за пенсиониране за дамите от нашата - там е била 60 година, а у нас - 62 година На нашето равнище са били Франция и Румъния. В 12 европейски страни възрастта за пенсиониране на дамите е била над 62 година още през 2012 година При мъжете пенсионната възраст през 2023 година у нас беше 64 година и 6 месеца, до момента в който в 17 страни по това време е била 65 и повече години, демонстрират.
Продължителност на живота
Както се вижда и от самия Кодекс за обществено обезпечаване, пенсионната възраст не може да се усилва оттатък 65 година, без да се обвързва с продължителността на живота. У нас обаче продължителността на живота е измежду най-ниските в Европейски Съюз. Три от петте статистически региона с най-ниска предстояща дълготрайност на живота в Европейски Съюз са български - Северозападен (73,9 години), Северен централен (75,2) и Югоизточен (75,1), демонстрират За съпоставяне в Мадрид предстоящата дълготрайност на живота е 86,1 година, в италианската самостоятелна провинция Тренто - 85,1, а в Оланд, Финландия - 85,1 година
Очаквана дълготрайност на живота по статистически региони в Европейски Съюз
Средната дълготрайност на живота в Европейски Съюз е 81,4 години, а у нас е 75,8 година По-ниска е единствено в Латвия (75,6 г.). Логично е с напредъка на медицината, диагностиката и така нататък междинната дълготрайност да се усилва, само че пандемията върна нещата обратно, изключително в България. В последна сметка, от 1980 година насам Белгия е добавила над 9 година, до момента в който България - по-малко от 5 година
В статистиката има и още един основен индикатор - В Европейски Съюз след този възрастов предел предстоящата дълготрайност е 20,2 година, до момента в който в България е 16,9 година Само в Унгария е по-ниска - 16,8 година, в Латвия е 17,4 година, в Румъния е 17,3 година и на всички места другаде е 18 и повече година Увеличението по отношение на 1980 година е с 3,3 година, до момента в който в Белгия да вземем за пример е с над пет.
Все повече хора се пенсионират предварително
Благодарение на увеличаващата се възраст, у нас междинната възраст на новите пенсионери леко се повишава, само че от ден на ден хора търсят метод да се пенсионират предварително.
Средната възраст на пенсиониралите се през 2024 година с персонална пенсия за застрахователен стаж и възраст (включително ранно пенсиониращите се в бранш " Сигурност " и тежките категории) е 64,22 години, до момента в който през 2023 година е била 64,08 години. Увеличението,, се дължи на повишаването на възрастта по КСО. В същото време обаче делът на пенсиониращите се под възрастта за всеобщата трета категория (чл. 68, алинея 1 на КСО) се усилва и през 2024 година е бил 32,6% при 28,6% през 2023 година Според Национален осигурителен институт, това се дължи на опцията за пенсиониране до 1 година предварително при изпълнени условия за стаж (чл. 68а на КСО) и на тежките категории труд (чл. 69б на КСО, където обаче попадат и хора от бранш " Сигурност " ). Първата група заслужава особено внимание от анализаторите - това са хора, подготвени да получават цялостен живот пенсия с понижен размер единствено и единствено да се пенсионират една година по-рано.
Разпределение на пенсионерите по възраст с отпуснати през 2023 година и 2024 година пенсии за застрахователен стаж и възраст
От графиката се вижда, че другата група, която става все по-голяма, са хората, които работят до 67 и повече години, тъй като нямат задоволително стаж да се пенсионират. Тук влиза и въздействието на няколко промени в обсега на действителния стаж, нужен за пенсиониране по член 68, алинея 3 на КСО, направени, с цел да се уредят пенсии на изселниците ни в Турция. Едно съпоставяне къде сме по отношение на другите в Европейски Съюз по междинната възраст, на която се получава първа пенсия, се вижда от тази карта на Евростат с данни за 2023 година:
Макар и с малко, действителната възраст, на която се пенсионират новите пенсионери, най-малко пораства. При осигурителния стаж от известно време се следи феноменът условията да се стягат, а действителният стаж на новите пенсионери да понижава. Средният застрахователен стаж, трансфорат към трета категория труд, на пенсионираните с персонални пенсии за застрахователен стаж и възраст (вкл. бранш " Сигурност " и тежките категории) през 2024 година е 34,5 години, при 34,6 години за 2023 година, написа в последния информативен бюлетин на Национален осигурителен институт.
Другият феномен са инвалидните пенсии, които се усилват след отпушването на системата на ТЕЛК и измененията в разпоредбите за установяване на процентите. През 2024 година броят на новоотпуснатите пенсии за неработоспособност заради общо заболяване е с 30% по-висок, в сравнение с през 2023 година 39 704 лица са получили персонални пенсии за неработоспособност заради общо заболяване, още 4959 - обществени пенсии за неработоспособност и още 10 094 - наследствени инвалидни пенсии. За съпоставяне, персоналните пенсии за застрахователен стаж и възраст са 51 243.
Дял на инвалидните пенсии от новоотпуснатите и от всички персонални пенсии по години
Промените в работата на ТЕЛК и в действителния стаж, довели до този взрив, на процедура обезвредиха резултата на плавното повишение на възрастта и стажа, заради което в последните години пенсионерите към този момент не понижават, а се усилват, въпреки и със напълно малко. С други думи, преди да се тръгне към повишение на пенсионната възраст за всички, би трябвало да се направи обзор на този феномен. Няма по какъв начин да се гледа общата възраст и преди да се направи обзор на това кой се пенсионира в първа и второкласен труд и за какво доста държавни чиновници се озоваха в тях.
Кой работи след пенсия
Само 24,64% от пенсионерите с новоотпусната персонална пенсия през 2023 година са на 65 и повече години, демонстрират данни от статистическия годишник " Пенсии " за 2023 година на Национален осигурителен институт. 40,8% са на възраст 60-64 година, 12,1% са на възраст 55-59 година, 8,7% - на възраст 50-54 година, а 13,8% са от 49 година надолу. Да се промени тази възрастова конструкция ще изисква доста повече от шармантни лозунги като " 70 са новите 50 ".
През 2024 година Национален осигурителен институт е преизчислил служебно 350 718 пенсии на работещи пенсионери с спомагателен застрахователен стаж, а 79 589 пенсии са преизчислени по поръчка на пенсионера, т.е. 430 307 работещи пенсионери са натрупали в допълнение най-малко един ден застрахователен стаж през годината. При служебно преизчислените пенсии 115 745 са инвалидни. За една трета от служебно преизчислените пенсии (29,39%) обаче резултат върху получавана пенсия няма, тъй като действителният размер остава под минималната пенсия (в всеобщия случай) или над оптималната (388 пенсии). 24,12% от пенсиите пък получават сред 1 и 10 лева нарастване, тъй като спомагателният стаж е прекомерно дребен. При 33 156 пенсионери той е дори под един месец. Едва при 12,63% от служебно преизчислените пенсии нарастването на действителния размер на пенсията е над 20 лева
Какво стимулира оставането на работа
В България оставането на работа след пенсиониране е въпрос на финансова насила, до момента в който в всеобщия случай в Европа главният фактор е удоволствието от работата и продуктивността. 36,3% от европейците споделят, че не престават да работят, тъй като им харесва и желаят да бъдат продуктивни, а 28,6% сочат финансови потребности. 11,2% работят за обществена интеграция, 9,1% заради финансовите изгоди от работата, а 3,5% работят, тъй като сътрудникът им продължава да работи. В Дания 61% от работещите пенсионери споделят, че ги стимулира удоволствието от работата. В Нидерландия този дял е 59,6%, а в Италия - 51,7%. У нас 53,6% споделят, че работят по финансови аргументи, като единствено Кипър и Румъния са с по-висок дял - надлежно 68,6% и 54,3%, демонстрират за 2023 година
Няма обществени данни какъв брой българи отсрочват пенсионирането си, т.е. имат изискванията, само че не се пенсионират и не престават да работят. В КСО от години има тласъци за отсрочване на пенсионирането - една година стаж след отсрочено пенсиониране се равнява на три (тежестта й е 4 при 1,35 за обикновената). Явно обаче пенсия и заплата въпреки всичко са за предпочитане пред очакване за по-висока пенсия.
На този декор би било най-лесно възрастта за пенсия да се усили до над 65 година или върху целокупното население да се стоварят по-високи осигуровки, вместо да се вземат решение комплицирани проблеми като опазване на здравето, сива стопанска система, събираемост, пазар на труда, активиране на неактивните. Това обаче няма да попречи на инвалидните пенсии да уголемяват периметъра си, нито на ранното пенсиониране, а дори може да стимулира повече хора да заобикалят изискванията (справка -, показано в парламентарната обществена комисия). На този стадий - задоволително надалеч от тежките решения, политиците чудесно осъзнават това. Дано след шест месеца не сме се върнали към класиката - правилните да носят на тил неточните.
---
Бел. Всички таблици и графики в текста са от публични изявления на Национален осигурителен институт и Евростат.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ