Историческото плаване на Стрефан и Макс
Максим Иванов и татко му Стефан направиха историческо първо пресичане на Атлантическия океан с гребна лодка от изток на запад през сезона на ураганите. Те посветиха сполучливата задача на акция в поддръжка на донорството и трансплантацията #Да За Живот!
Тяхното премеждие стартира на 14 юни 2020 година от Портимао, Португалия. Тогава Макс е единствено на 16 години и 293 дни, което го прави " Най-младият океански гребец в света сполучливо прекосил океан ".
Стефан и Макс прекараха повече от 3 месеца в океана. Малката им лодка била връхлитана от " талази - перални машини " - по този начин сърфистите в Бразилия назовават вълните, които прииждат от всички страни.
Двамата почнали като безспорни начинаещи в гребането. Имало болежка - само че се научили да я преодоляват. И по този начин от Португалия до Барбадос - пътят наподобява като линия на картата, само че всяка точка от тази линия, всеки ден е едно ново предизвикателство, ново тестване за духа и тялото.
След 105 дни и единствено една спирка, двамата изминаха 4 444 морски благи при изменящи се условия. Температури от 9 до 38 градуса, спокойни води и тропически стихии. За да се стигне до възклицанието:,,Земя!!! Виждамe земя!``
Най-трудно било началото.
" Лодката се клати от ден на ден. Не знаеш по какъв начин ще се завърти, по какъв начин ще се оправиш, дали ще можеш да излезеш отдолу под нея. След това свикваш, влизаш в зоната на комфорт още веднъж ", споделя в този момент Стефан Иванов пред Българска национална телевизия.
" На мен ми беше доста забавно да схвана какво е това да бъде човек там в тази необятна простор по средата на океана, където няма различен жив човек ", добавя Максим.
" Имаше миг, в който ни препоръчваха да се откажем. Нашият навигатор Ралф Тюен, който е прегребал 9 океана, горещо ни предлагаше да потърсим избавителна лодка и да излезем на сушата, защото следваше поредност от доста стихии, само че ние бяхме решили, че в лодката, която бяхме построили, която е като капсула, като галактическа капсула, няма по какъв начин да влезе бурята при нас ", споделя Стефан.
Максим и Стефан срещнали и пирати. За благополучие съумели да избегнат близка среща с тях като изключили светлините и гребали на сляпо.
" След доста дни лашкане напред-назад, битка с теченията, битка с ветровете, битка с вълните, успяхме малко по-малко да се придвижим до края ", споделя Стефан.
Дебнели ги и акули - 2 - 3, може би 4 метрови. Кръстили една Виктория - като треньорката си.
" Реално не ни беше боязън. Ние живяхме на лодката и знаехме, че няма там по какъв начин да ни атакуван. Аз доста желаех да видя косатка от близко и видях една на към 20 метра от мен и това беше необикновено ", споделя Максим.
Понякога им се коствало, че гребат по надолнище, различен път - нагоре. Усещането било като да носиш колегата си на тил.
" Това е освен една необикновено забавно премеждие, само че и построява темперамент. Дава ти безчет уроци за живота, които ще употребявам ", добавя още Максим.
Най-много се страхували от изолацията. При стихия - броили секундите сред светкавицата и гръмотевиците, с цел да изчислят какъв брой надалеч са. Плавали през светлина - флуоресцентен планктон, наподобяващ безчет светулки. Светлината за тях каква е - повече хора да приказват за донорството и да кажат " Да, за живот ".
" Новото решение, за което считаме да се борим, е да образуваме група доброволци и да пренапишем закона по модела на най-модерните такива системи в Западна Европа, тъй че по хипотеза всеки българин да бъде евентуален донор, в случай че не записва решението си да не бъде подобен ", прецизира Стефан.
Тяхното премеждие стартира на 14 юни 2020 година от Портимао, Португалия. Тогава Макс е единствено на 16 години и 293 дни, което го прави " Най-младият океански гребец в света сполучливо прекосил океан ".
Стефан и Макс прекараха повече от 3 месеца в океана. Малката им лодка била връхлитана от " талази - перални машини " - по този начин сърфистите в Бразилия назовават вълните, които прииждат от всички страни.
Двамата почнали като безспорни начинаещи в гребането. Имало болежка - само че се научили да я преодоляват. И по този начин от Португалия до Барбадос - пътят наподобява като линия на картата, само че всяка точка от тази линия, всеки ден е едно ново предизвикателство, ново тестване за духа и тялото.
След 105 дни и единствено една спирка, двамата изминаха 4 444 морски благи при изменящи се условия. Температури от 9 до 38 градуса, спокойни води и тропически стихии. За да се стигне до възклицанието:,,Земя!!! Виждамe земя!``
Най-трудно било началото.
" Лодката се клати от ден на ден. Не знаеш по какъв начин ще се завърти, по какъв начин ще се оправиш, дали ще можеш да излезеш отдолу под нея. След това свикваш, влизаш в зоната на комфорт още веднъж ", споделя в този момент Стефан Иванов пред Българска национална телевизия.
" На мен ми беше доста забавно да схвана какво е това да бъде човек там в тази необятна простор по средата на океана, където няма различен жив човек ", добавя Максим.
" Имаше миг, в който ни препоръчваха да се откажем. Нашият навигатор Ралф Тюен, който е прегребал 9 океана, горещо ни предлагаше да потърсим избавителна лодка и да излезем на сушата, защото следваше поредност от доста стихии, само че ние бяхме решили, че в лодката, която бяхме построили, която е като капсула, като галактическа капсула, няма по какъв начин да влезе бурята при нас ", споделя Стефан.
Максим и Стефан срещнали и пирати. За благополучие съумели да избегнат близка среща с тях като изключили светлините и гребали на сляпо.
" След доста дни лашкане напред-назад, битка с теченията, битка с ветровете, битка с вълните, успяхме малко по-малко да се придвижим до края ", споделя Стефан.
Дебнели ги и акули - 2 - 3, може би 4 метрови. Кръстили една Виктория - като треньорката си.
" Реално не ни беше боязън. Ние живяхме на лодката и знаехме, че няма там по какъв начин да ни атакуван. Аз доста желаех да видя косатка от близко и видях една на към 20 метра от мен и това беше необикновено ", споделя Максим.
Понякога им се коствало, че гребат по надолнище, различен път - нагоре. Усещането било като да носиш колегата си на тил.
" Това е освен една необикновено забавно премеждие, само че и построява темперамент. Дава ти безчет уроци за живота, които ще употребявам ", добавя още Максим.
Най-много се страхували от изолацията. При стихия - броили секундите сред светкавицата и гръмотевиците, с цел да изчислят какъв брой надалеч са. Плавали през светлина - флуоресцентен планктон, наподобяващ безчет светулки. Светлината за тях каква е - повече хора да приказват за донорството и да кажат " Да, за живот ".
" Новото решение, за което считаме да се борим, е да образуваме група доброволци и да пренапишем закона по модела на най-модерните такива системи в Западна Европа, тъй че по хипотеза всеки българин да бъде евентуален донор, в случай че не записва решението си да не бъде подобен ", прецизира Стефан.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ