Човек не може да обича никого, без да се отвърне от себе си - МАКС ШЕЛЕР
Макс Шелер е считан за един от най-влиятелните мозъци на 20-ти век. Неговото творчество е оказало доста въздействие върху философията, теологията, социологията и други области на знанието.
Той е учредител на философската антропология, дисциплинираност, учеща мястото на индивида в света. Според него индивидът се дефинира не просто от мисленето, а от способността му да построява йерария от полезности и самото му отношението към полезностите. Предлагаме ви някои от най-интересните му размишления за любовта и мотивацията на човешкото държание:
Човек не може да обича никого, без да се отвърне от себе си.
Решаващият въпрос обаче е дали това придвижване е подбудено от желанието за превръщане към позитивна полезност или желанието е коренно бягство от себе си.
„ Любовта “ от втората вариация е въодушевена от омразата към себе си, от омразата към личната уязвимост и злощастие.
Умът постоянно е на път да замине за далечни места. Страхувайки се да види себе си и своята непълноценност, той е подбуден да се отдаде на другия – не поради неговата стойност, а просто в името на неговата „ другост “.
Съвременният метафизичен диалект е намерил разкриващ термин за това събитие, един от многото модерни заместители на любовта: „ алтруизъм “.
Тази обич не е ориентирана към авансово открита позитивна полезност, нито такава полезност проблясва в акта на любовта: няма нищо друго с изключение на желанието да се отвърнеш от себе си и да се изгубиш в делата на другите.
Всички познаваме избран вид мъже, които постоянно се срещат измежду социалистите, феминистките и всички хора с постоянно подготвена „ обществена съвест “ – типът хора, чиято обществена интензивност е напълно ясно подтикната от неспособността да се задържи вниманието фокусирано върху себе си, върху личните си задания и проблеми.
Гледането встрани от себе си тук се бърка с обич!
Не е ли пределно ясно, че „ алтруизмът “, ползата към „ другите “ и техния живот, няма нищо общо с любовта?
Злонамереният или завистливият човек също не помни личния си интерес, даже своето „ запазване “. Той мисли единствено за възприятията на другия, за вредата и страданието, които му предизвиква или желае да му аргументи.
Обратно, има форма на същинско „ себелюбие “, която няма нищо общо с „ егоизма “. Именно главната характерност на егоизма е, че той не схваща цялостната стойност на изолираното Аз.
Егоистът вижда себе си единствено във връзка с другите, като член на обществото, в което желае да има и придобива повече от другите.
Самонасочеността или насочеността към другите няма значително отношение към характерното качество на любовта или омразата. Тези дейности са разнообразни сами по себе си, напълно без значение от посоката им.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм :
Вижте още: Изучавайте животните, и ще разберете какъв брой е мъчно да си човек – МАКС ШЕЛЕР