Значимостта на котките в древните култури
Макар, че е признато да се има вяра, че котките са били опитомени в Египет преди 4000 години, те са били измежду хората доста преди този момент. Днес знаем, че дивите котки са живеели дружно с хората от Месопотамия преди към 100 000 години. Археологически разкопки от последните 10 години ни дават доказателства, че Африканската пума е била отглеждана от цивилизациите в Месопотамия най-много за да отстраняват мишките, които били привлечени от зърното.
Котките в античен Египет
Древните египтяни са известни с почитта си към котките. Изнасянето на животните от Египет било строго неразрешено, а убиването им се наказвало със гибел. Понякога даже били изпращани пратеници до отдалечени страни, които да открият и върнат назад котките, които са били изнесени. Според Херодот египтяните се грижели толкоз добре за своите котки, че поставяли тяхната сигурност над тази на хората. Ако някоя постройка се запалела, те постоянно били загрижени повече за животното вътре, в сравнение с за самите себе си и без боязън се хвърляли в пламъците, с цел да го спасят.
Отново съгласно Херодот, когато някоя котка почине, цялото семейство оскубвало веждите си в символ на надълбоко страдалчество. Мумифицирани котки са открити на голям брой места в Египет, някои заровени дружно с или покрай техния притежател.
Египетската богиня Бастет, изобразявана като жена с глава на котка или просто като котка
Един от най-интересните образци за египетската лоялност към котката е Битката за Пелузий (525 г.пр.н.е.), при която персийският държател Камбис II побеждава силите на фараон Псамтик III. Познавайки любовта на египтяните към котките, Камбис II кара хората си да се групират, оформяйки разнообразни животни, най-често котки и по този метод да атакуван укрепения град Пелузий на р. Нил.
Персийците нарисували изображения на котки върху щитовете си, а съгласно някои източници даже държали в ръце по една котка. Египтяните, несклонни да се отбраняват, с цел да не навредят на животните, предават града и го оставят в ръцете на персите. Историкът Полиян написа, че след успеха Камбис II минал триумфално през града, хвърляйки котки в лицата на победените египтяни с пренебрежение.
Самото наименование на животното произлиза от египтяните, които го назовават “quattah ”. И защото точно Египет бил най-силно обвързван с котките, съвсем всяка европейска страна употребила разнообразни вариации на тази дума – във Франция chat, Швеция – katt, Германия – katze, Италия – gatoo, Испания – gato и така нататък
Котките в Индия
Котките са упоменати в две от най-великите творби на антична Индия – „ Махабхарата “ и „ Рамаяна “ (и двете от 5-4 век пр.н.е.). В „ Махабхарата “ две котки си оказват помощ, за избягат от гибелта, а в „ Рамаяна “ господ Индра се преобразява като котка, откакто съблазнява красивата слугиня Ахалия, с цел да избяга от брачна половинка ѝ. Известната история „ Котаракът в чизми “ в действителност е въодушевена от доста по-стара индийска история, включена в сборника „ Панчатантра “ от 5 век пр.н.е.
Персийската котка
Според една персийска легенда котките са основани по магичен метод. Великият воин Рустум един път избавил един вълшебник от тайфа крадци. Магьосникът предложил на спасителя си място в неговата шатра и до момента в който стоели под небето, той попитал Рустум какъв подарък би желал да получи за това, че му е избавил живота. Рустум отвърнал, че към този момент има всичко, което желае – в топлината от огъня, аромата на дима и хубостта на звездите над тях. Тогаваа магьосникът взел малко пушек, добавил пламък и свалил две звезди от небето, като ги държал в ръце. След това духнал и когато отворил длани там стояло едно малко сиво коте с очи, блестящи като звездите.
Котките в Китай
Древен китайски мит споделя, че при започване на света боговете подреждат на котките да следят новото им създание и с цел да се случва това, ги подаряват със способността да приказват. Котките обаче се интересували повече от сън и игра. Три пъти боговете слизали да ревизират дали котките правят работата си добре и трите пъти били разочаровани от тях. На третото посещаване котките изясняват на боговете, че не желаят да ръководят света и предлагат хората за тази позиция. Тогава силата на словото им била отнета и дадена на хората.
Котките в Гърция и Рим
Римляните гледали на котките като на знак на самостоятелност, а не като създание, което би могло да им е потребно. Епитафия от 1 век, на която е изобразено малко момиче, държащо в ръце котка, е едно от най-ранните свидетелства за развъждането на котки в Рим, а в Гърция драматургът Аристофан постоянно включвал котки в творбите си за по-комичен резултат. Сред античните цивилизации обаче, котките са били минимум известни измежду гърците, най-вероятно поради асоциацията на животното от някои легенди с богинята на гибелта и тъмнината – Хеката.
Смята се, че котките са били доведени в Европа от финикийски търговци, които ги пренасяли от Египет. Тъй като финикийците са известни с това, че са търгували с всички цивилизации от това време, то е прекомерно евентуално точно те да са популяризирали животното и по нашите земи.
Източник: ancient.eu
