ХОББ мъчи най-често хората над 40
Мъжете са по-застрашени
Заболяването се развива последователно с годините
Хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) визира повече от 10% от българите над 40-годишна възраст, сочат данни на здравното министерство. Броят на пациентите у нас е по-голям в съпоставяне със междинния за Европа (4-6%), като съществена причина за това е всеобщата приложимост на тютюн в България. ХОББ е постоянно срещано респираторно заболяване и по данни на Световната здравна организация смъртните случаи в следствие от него през 2019 година са към 3,23 млн.
ХОББ визира най-вече възрастни хора, които пушат. Заболяването се развива последователно с течение на времето, постоянно вследствие на композиция от рискови фактори, а точно интензивно или пасивно пушене, практикуване на специалност, обвързвана с излагане на прахуляк, изпарения или химикали, нечист въздух. В по-редки случаи може да е вследствие на присъщ проблем с белите дробове, както и на характерен генетичен проблем (наследствен недостиг на алфа-1 – антитрипсин). Мъжете са по-податливи на болестта.
Най-честите признаци на ХОББ са зной, продължаваща кашлица или такава, при която се отделя доста секрет. Сигнал за паника могат да са и хриповете или свиренето на гърдите при дишане, чувство за мощна отмалялост и/или тежест в гърдите. В по-напреднал етап ХОББ води до усложнения при осъществяването на естествени ежедневни действия вкъщи или на работното място.
Пациентите с ХОББ имат нараснал риск за други здравословни проблеми – белодробни инфекции (грип или пневмония), рак на белия дроб, проблеми със сърцето, намаляване на мускулите и по-крехки кости, меланхолия и тревога.
Един от главните способи за диагностициране на болестта е спирометрията – тест, който демонстрира какъв брой добре работят белите дробове, като мери какъв брой бързо и какво количество въздух човек може да вдиша и издиша. Тестът е неусетен, а резултатите се поясняват от експерт по белодробни заболявания. Според тях заболяването се класифицира в 4 стадия:
Лека ХОББ – от време на време, само че не постоянно, хронична кашлица и обособяване на храчки. Човек може да не осъзнава, че функционалността на белите дробове е повредена.
Умерена ХОББ – присъщ е зной при изпитание. Болните нормално търсят здравна помощ поради хронични респираторни признаци или заради обостряне на заболяването.
Тежка ХОББ – по-изразен зной, понижен физически потенциал и повтарящи се респираторни признаци, които повлияват качеството на живот.
Много тежка ХОББ – хронична дихателна непълнота. Качеството на живот е доста влошено и признаците могат да са животозастрашаващи.
В лекуването на ХОББ се включват две съществени групи лекарства: с противовъзпалителен резултат, най-често кортикостероиди, и бронходилататори (разширяващи дихателните пътища) при потребност или за продължително приложение. И двата типа медикаменти усъвършенстват по разнообразни механизми проходимостта на дихателните пътища (бронхите), само че най-важната лекарствена група е втората – на бронходилататорите, които се ползват инхалаторно и са крайъгълен камък в лекуването и контрола на заболяването.
Заболяването се развива последователно с годините
Хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) визира повече от 10% от българите над 40-годишна възраст, сочат данни на здравното министерство. Броят на пациентите у нас е по-голям в съпоставяне със междинния за Европа (4-6%), като съществена причина за това е всеобщата приложимост на тютюн в България. ХОББ е постоянно срещано респираторно заболяване и по данни на Световната здравна организация смъртните случаи в следствие от него през 2019 година са към 3,23 млн.
ХОББ визира най-вече възрастни хора, които пушат. Заболяването се развива последователно с течение на времето, постоянно вследствие на композиция от рискови фактори, а точно интензивно или пасивно пушене, практикуване на специалност, обвързвана с излагане на прахуляк, изпарения или химикали, нечист въздух. В по-редки случаи може да е вследствие на присъщ проблем с белите дробове, както и на характерен генетичен проблем (наследствен недостиг на алфа-1 – антитрипсин). Мъжете са по-податливи на болестта.
Най-честите признаци на ХОББ са зной, продължаваща кашлица или такава, при която се отделя доста секрет. Сигнал за паника могат да са и хриповете или свиренето на гърдите при дишане, чувство за мощна отмалялост и/или тежест в гърдите. В по-напреднал етап ХОББ води до усложнения при осъществяването на естествени ежедневни действия вкъщи или на работното място.
Пациентите с ХОББ имат нараснал риск за други здравословни проблеми – белодробни инфекции (грип или пневмония), рак на белия дроб, проблеми със сърцето, намаляване на мускулите и по-крехки кости, меланхолия и тревога.
Един от главните способи за диагностициране на болестта е спирометрията – тест, който демонстрира какъв брой добре работят белите дробове, като мери какъв брой бързо и какво количество въздух човек може да вдиша и издиша. Тестът е неусетен, а резултатите се поясняват от експерт по белодробни заболявания. Според тях заболяването се класифицира в 4 стадия:
Лека ХОББ – от време на време, само че не постоянно, хронична кашлица и обособяване на храчки. Човек може да не осъзнава, че функционалността на белите дробове е повредена.
Умерена ХОББ – присъщ е зной при изпитание. Болните нормално търсят здравна помощ поради хронични респираторни признаци или заради обостряне на заболяването.
Тежка ХОББ – по-изразен зной, понижен физически потенциал и повтарящи се респираторни признаци, които повлияват качеството на живот.
Много тежка ХОББ – хронична дихателна непълнота. Качеството на живот е доста влошено и признаците могат да са животозастрашаващи.
В лекуването на ХОББ се включват две съществени групи лекарства: с противовъзпалителен резултат, най-често кортикостероиди, и бронходилататори (разширяващи дихателните пътища) при потребност или за продължително приложение. И двата типа медикаменти усъвършенстват по разнообразни механизми проходимостта на дихателните пътища (бронхите), само че най-важната лекарствена група е втората – на бронходилататорите, които се ползват инхалаторно и са крайъгълен камък в лекуването и контрола на заболяването.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ