Чете се за минута, а се помни цял живот. Една много поучителна история
Мъж завел възрастния си татко в ресторант, с цел да го нахрани с вкусна вечеря. Бащата бил доста остарял и безсилен.
Когато ядял, части храна падали върху ризата и панталоните му. Хората в салона се извръщали или поглеждали отвратено, само че синът останал спокоен.
Когато вечерята свършила, синът нежно оказал помощ на татко си да стане и го завел до тоалетната. Там той изчистил панталоните и ризата на татко си, измил лицето му, разресал сивата му коса с обич и му оказал помощ да си постави очилата.
Когато влезнали в залата на ресторанта, ги посрещнала съвсем цялостна тишина.
Единственото, което се чувало, бил засегнат шепот по какъв начин може да се държиш по този начин на публично място, разхвърляйки храна и лишавайки другите от вкус.
Синът извикал сервитьора да заплати сметката, платил я и когато към този момент излизал от залата, от една от масите скочил възрастен мъж и възкликнал:
„ Струва ми се, че нещо оставихте! “
Синът се огледал, потупал се по джобовете и споделил: „ Не, нищо не сме оставили “.
Тогава индивидът възкликнал: „ Оставихте по нещо за всеки, който седи в тази зала! Оставихте урок за всеки наследник и щерка и вяра за всеки родител! “
Хората в салона внезапно замлъкнали. Всеки от тях се засрамил, че осъдил тези хора – татко и наследник.
В последна сметка, една от най-големите почести, с които ориста може да ни удостои, е грижата за възрастните родители – тези хора, които са ни дали от времето, здравето и парите си. Те заслужават нашето най-дълбоко почитание ВИНАГИ. ”
Родителите рано или късно ще имат потребност от вашата поддръжка. И тогава ще би трябвало да извършите избор: да им помогнете сами или да прехвърлите отговорността на други. Разбира се, вторият вид е доста по-лесен. Но подготвени ли сте да се отървете от обичаните си хора, които са ви обграждали с грижа и обич през цялото ви детство?
