Мъж на бял кон се явил насън на овчаря Атанас,

Мъж на бял кон се явил насън на овчаря Атанас, посочил му къде да копае Людмила Живкова помогнала за благоустрояването на светата обител
 

Празникът на св. Георги Победоносец изключително тържествено се празнува в региона на Гоце Делчев. Там привлекателен нравствен център се трансформира Хаджидимовският манастир " Св. Вмчк Георги Победоносец ".
-->
Светата обител се намира на нагорнище, южно от град Хаджидимово, чието остаряло име е Сингартия (или Долно Сингартия) и по тази причина в предишното манастирът е прочут и като Сингартийски или Долносингартийски. 

Построен е върху по-стар християнски храм

 Според откриватели на историята на региона, днешният манастир е правоприемник на остаряло християнско средище, което също било отдадено на св. Георги и съществувало още преди попадането на тези земи под османска власт (последната четвърт на XIV в.). Обителта била разорена при първото настъпление на османлиите, след което се въздигнала, а по-късно още веднъж била опустошавана. Накрая била изоставена и изцяло забравена от локалното население.След като неизвестно какъв брой време останало в забвение, святото място излязло на бял свят към средата на XIX в. след оракулски сън, който се явил на локален пастир. Впоследствие откриването му придобива именит темперамент. За възобновяването на манастира битува поверие, съгласно което на овчаря дядо Атанас Лазаров от с. Горна Сингартия (днешен квартал на Хаджидимово), една нощ в съня му се явил млад мъж на бял кон. Той му наредил да разкопае височината над селото. Атанас не обърнал внимание на съня си, само че на идната вечер той се повторил. Атанас споделил на брачната половинка си, която го взела на подбив. На третата вечер обаче младият конник още веднъж се явил с гледище копаенето да стартира незабавно. На развиделяване дядо Атанас отишъл на мястото, което в тези години било равнища на един от локалните турци. Той изпъдил овчаря, само че тогава воловете му, впрегнати да орат, легнали на земята и отказали да му се подчинят. Тогава дядо Атанас бил извикан да се върне и да продължи да копае. В този миг, още при първото подканяне, животните се изправили, подготвени за работа. Слисаният турчин дарил равнищата за вакъф (църковно място). Днес тази равнища се намира южно от манастирския храм и към момента се обработва.

По-късно дядо Атанас разкрил икона на св. Георги

Новината се разнесла бързо и хората построили дребен параклис в чест на светеца. До него по-късно била построена и постройка за поклонниците. След няколко години локалните хора се сдобили с разрешение (ферман) за създаване на православен храм, за което съдействал локалният бей. Според фермана храмът е трябвало да бъде вкопан два метра в земята. При започването на градежа майсторите се пробвали да изпълнят напътствието, само че се оказало невероятно заради това, че под пръстта излязъл здрав камък. Наложило се беят да върви до Цариград и да измоли за нов ферман. В него била импортирана забележка храмът да бъде построен без прозорци. След Освобождението са избити прозорци, които през днешния ден обезпечават светлина в храма.

Изграждането на манастирския храм приключва през 1864 година, осветлен е в 1865 година По време на Балканските войни (1912-1913 г.) манастирът е разграбен, при което изгаря целият му списък. Впоследствие през годините църквата и манастирските здания са последователно актуализирани. През 1921 година е възобновена североизточната стена на храма, а през 1930 година е осъществен главен ремонт, както и на част от жилищните здания. През 1956 година е изцяло възобновено западното крило. От 1960 до 1965 година се прави ремонт на притвора и камбанарията.

На 29 юли 1979 година в манастира избухва пожар. 

Храмът изгаря изцяло, като оцелява само чудотворната икона на Св. Георги

С помощта на Неврокопската митрополия и дарения, единствено за 8 месеца църквата е възобновена, и на 6 май 1980 година - осветена.  

Съществена заслуга за благоустрояването на манастира има ръководителят на църковното настоятелство Трифон Симидчиев, който моли за помощ Людмила Живкова. Молбата му била призната и за манастира са изпратени средства. През 1987 година стартира построяването на южното крило. Строителните работи по манастирският комплекс не престават и през днешния ден.  

От 1994 година годишно през лятото в Хаджидимовския манастир се организира детски православен лагер.

Началото е сложено скоро след избора и въдворяването на Неврокопския митрополит Натанаил (1952-2013).

Понастоящем манастирът е непрекъснато настоящ, населяван от монаси.

Храмовият празник се празнува на Гергьовден (6 май). След оповестяването на Хаджидимово за град през 1996 година, същият ден е признат и за празник на града. По традиция, всяка година в навечерието на Гергьовден в манастира се събират и пренощуват голям брой богомолци. Интересно е, че 

измежду тях участват и не малко българомохамедани

Иконостасните икони в манастирския храм са дело на неврокопския занаятчия Серги Георгиев. 

Иконостасът и владишкият престол са възобновени по достоверния пример

Иконата, която била открита при първите разкопки, се пазела в светия олтар и не била изнасяна дълго време. Затова последователно била забравена и не и се е отдавала особена респект. През 1961 година по гледище на църковното настоятелство на манастира с ръководител прот. Трифон Симитдчиев, тя била изпратена, посредством Неврокопска митрополия, в Академията на науките за освидетелстване. Установено било, че датира от 1750 или от 1800 година На 6 май 1961 година е върната в светата обител и осветена от Неврокопския митрополит Пимен и изложена за поклонение.

Така повече от век манастирът, отдаден на св. Великомъченик Георги в с. Хаджидимово, се развива и благоустроява с помощта на усърдието и ревността, проявени от обгрижващите го игумени и енорийски свещеници. Това свято място, което св. Георги самичък си е избрал, постоянно е било и ще бъде почитано.