Разкази от Алексей Христов
Магазин
След като приключих и цяла година не можах да си намеря работа с моята лингвистика, постъпих като продавач съветник в магазина. За три години бях натрупал много опит. Собственикът ме ценеше, тъй като умеех да предлагам и продавам стоката и бизнесът му вървеше. Един ден в магазина влезе добре облечен господин и достолeпно се насочи към щанда.
- Добър ден! - посрещнах го ухилен. - Какво ще желаете?
- Имате ли багра за обувки, черна? - попита той без предисловия и се втренчи в мен.
В магазина продавахме книги и писалищен материали.
- Да, заповядайте. - Извадих тубичка и я сложих пред него.
- Хм - изсумтя той, без да я допре. - А качествена ли е?
- " Саламандър ", истинска - отвърнах. - Ален Делон и Белмондо я употребяват от години. Твърдят, че са неописуемо удовлетворени.
Мъжът разкопча палтото си и огледа рафтовете. На лицето му се плъзна подла усмивка.
- Виждам, че продавате и книги - сподели.
- Да, най-вече книги - кимнах.
- Тогава несъмнено имате ескимоско-български речник? - безгрижно подмятна той.
- Да, несъмнено, ето го - показах лъскавия том измежду новите книги на щанда.
Клиентът ме изгледа дълготрайно, след това взе речника и го разлисти.
- Пълен ли е? - с тип на ценител попита той.
- Възможно най-пълният - отвърнах. - Трето допълнено издание.
- А първите две имате ли ги?
- Да, несъмнено. Заповядайте.
Взех томчетата от рафта зад тила си и ги сложих пред клиента. Той разхлаби вратовръзката си и разкопча горното копче на ризата.
- Засега ще се въздържа да взема - сподели солидно и извади някакъв лист.
- Разбирам - усмихнах се предразполагащо.
- Ще ме извините, само че дали продавате портокали? - очебийно учтиво попита клиентът.
- Естествено - посегнах към щайгите под тезгяха. - Гръцки или испански? Гръцките са без семки.
- Тазгодишни орехи? - без да ме удостои с взор, продължи той.
- Да, балкански, едри.
- Откъде?
- От Севлиево - изстрелях.
- Котки за алпийско катерене?
- Разбира се. Имаме три типа: немски, френски и чешки. Какви да ви покажа?
- Коледни елхи? - плувнал в пот, продължи офанзивата той.
- Естествено. Живи или изкуствени?
Клиентът захвърли палтото и съблече сакото си. Направи няколко йогистки вдишвания и още веднъж впи очи в мен.
- Косачки за дворни места?
- Без или със седалка за косача?
- Със - изсъска той и стартира да прави неразбираеми придвижвания с ръце.
Шмугнах се в склада и изкарах косачката. Мъжът свлече ризата си и, останал по потник, ритмично взе да прикляка. Стори ми се, че пробва да играе казачок.
- Ще ви пусна музика - предложих услужливо и включих уредбата.
- Самолетни билети? - блажено пропя той, без да прекъсва танца си.
- За къде?
- Швейцарските Алпи.
Метнах се към компютъра и затраках по клавиатурата.
- Най-близкият град с летище е Цюрих. Да ви ангажирам ли билет?
Клиентът не отговори. Беше разгърнал танца си. Носеше се вихрено из магазина с приклякания и подскоци, като подвикваше в такт с музиката. Играта му добиваше съвършенството на професионален танцьор. По едно време се свлече на пода и щастливо ухилен, прошепна нещо.
- Не ви разбрах - надвесих се над него и наострих уши. - Повторете, в случай че обичате.
- Сигурно имате и от пиле мляко, нали? - едвам чуто попита той и притвори очи.
- Иска ли запитване? - наскърбих се аз и се запътих да го донеса, само че видях, че от устата му закапа пяна.
Малко откакто колата за спешна помощ го откара, в магазина влезе млад мъж с дълга до раменете коса. Беше необут, с прашни и изподрани крайници. На главата си носеше венец от тръни. Исках да го посрещна, само че не можех да помръдна.
Ясните спокойни очи се взираха през мен някъде доста надалеч. Нямаше смисъл да се обръщам, даже и да можех. Щях да видя единствено рафтовете, цялостни със стока. Това, което Той търсеше, го нямахме.
Когато пристигнах на себе си, бях самичък в магазина. Мъжът незабелязано си бе тръгнал. Излязох извън и се огледах. Улицата беше необичайно пуста. Нямаше жива душа. От мръсните купчинки сняг по тротоарите нямаше и диря, а слънцето печеше като през август.
Същия ден напуснах. Собственикът се опита да ме задържи - обещаваше ми заплата, каквато не бях и сънувал, само че аз бях неотстъпчив. Тръгнах си, както се споделя, без да се обръщам обратно. Пред мен се обрисуваше едно неразбираемо бъдеще, само че имах ясно избрана цел: желаех да Го намеря.
А. П. Чехов
А. П. Чехов излезе от кварталната месарница с половин кило колбас под мишница и се насочи към къщи. Беше отегчен от еднообразието в мазето и в този момент мечтаеше единствено да хапне небрежно и да се изтегне в креслото пред тв приемника. От 20 години А. П. Чехов пускаше и спираше парното в това мазе и не бе чел нищо от Чехов. Нещо повече - той в никакъв случай не бе отварял книга. Необременен от каквато и да е литература, изкачи бързо стълбите, влезе у дома и наряза колбаса. Жена му гледаше телевизия в хола, а синът му се бе запилял някъде с другари. А. П. Чехов изпи останалото от нощес алено вино и почувства небивало вдъхновение. Намери една остаряла празна тетрадка на сина си, постави очила с телена рамка и написа първия си роман. На другия ден яде от сармите на жена си, вино у дома нямаше и не можа да напише нищо. После всяка вечер той си купуваше половинка телешки колбас и бутилка алено вино и написа доста разкази.
Една заран А. П. Чехов усети, че се е трансформирал в А. П. Чехов, само че когато отиде на работа, не можа да си спомни по какъв начин се пуска парното и още същия ден го уволниха. След месец издадоха първия му том с разкази, стана фамозен и почнаха да разпродават покъщнината - трябваше да връзват някак си двата края. Една вечер, когато завари у дома единствено жена си, сармите и бродещата сянка на котката, разбра, че бе изправен пред единствения избор. Веднага излапа съдбовното ядене, а на другия ден постъпи на работа в парното.
После доста пъти се опитваше да съчетае виното със сарми и по цели нощи висеше над тетрадката, само че нищо не написа.
Перото отхвърляше да написа.
Време
Едра жена точеше голям нож на двора. Прасето от кочината грухтеше отегчено и въздишаше.
- Това не е живот. Ще отпътува.
Хвана първия трен и отпътува. Обиколи целия свят, ожени се преференциално и се върна, потънало в благосъстояние. Отвори портичката и влезе с младата си красива жена на разположение.
На двора дамата продължаваше да точи ножа. Дори не видя отсъствието на прасето. Когато свърши, изми ножа и отиде да прави салата.
АЛЕКСЕЙ ХРИСТОВ е роден на 21 октомври 1950 година в Шумен. Завършил е театрална постановка в Москва. Работил е в Българска национална телевизия, в научно-популярното и писмено кино, в спектакъл " Сълза и смях " и Малък градски спектакъл " Зад канала ". Създател е на първия в България сценичен профил в системата на междинното обучение - в 151-о СОУПИ (сега - Национално СОУ " София " ). Има издадени книги с разкази " Картини от една галерия " и " Дванайсет по пладне ". Първите му изявления с миниатюри са от 1992 година Негови разкази са преведени във Франция и Русия. Увлича се от снимка и някои от фрагментите му са оповестени в пресата. Член е на СЖБ " Подкрепа ".
След като приключих и цяла година не можах да си намеря работа с моята лингвистика, постъпих като продавач съветник в магазина. За три години бях натрупал много опит. Собственикът ме ценеше, тъй като умеех да предлагам и продавам стоката и бизнесът му вървеше. Един ден в магазина влезе добре облечен господин и достолeпно се насочи към щанда.
- Добър ден! - посрещнах го ухилен. - Какво ще желаете?
- Имате ли багра за обувки, черна? - попита той без предисловия и се втренчи в мен.
В магазина продавахме книги и писалищен материали.
- Да, заповядайте. - Извадих тубичка и я сложих пред него.
- Хм - изсумтя той, без да я допре. - А качествена ли е?
- " Саламандър ", истинска - отвърнах. - Ален Делон и Белмондо я употребяват от години. Твърдят, че са неописуемо удовлетворени.
Мъжът разкопча палтото си и огледа рафтовете. На лицето му се плъзна подла усмивка.
- Виждам, че продавате и книги - сподели.
- Да, най-вече книги - кимнах.
- Тогава несъмнено имате ескимоско-български речник? - безгрижно подмятна той.
- Да, несъмнено, ето го - показах лъскавия том измежду новите книги на щанда.
Клиентът ме изгледа дълготрайно, след това взе речника и го разлисти.
- Пълен ли е? - с тип на ценител попита той.
- Възможно най-пълният - отвърнах. - Трето допълнено издание.
- А първите две имате ли ги?
- Да, несъмнено. Заповядайте.
Взех томчетата от рафта зад тила си и ги сложих пред клиента. Той разхлаби вратовръзката си и разкопча горното копче на ризата.
- Засега ще се въздържа да взема - сподели солидно и извади някакъв лист.
- Разбирам - усмихнах се предразполагащо.
- Ще ме извините, само че дали продавате портокали? - очебийно учтиво попита клиентът.
- Естествено - посегнах към щайгите под тезгяха. - Гръцки или испански? Гръцките са без семки.
- Тазгодишни орехи? - без да ме удостои с взор, продължи той.
- Да, балкански, едри.
- Откъде?
- От Севлиево - изстрелях.
- Котки за алпийско катерене?
- Разбира се. Имаме три типа: немски, френски и чешки. Какви да ви покажа?
- Коледни елхи? - плувнал в пот, продължи офанзивата той.
- Естествено. Живи или изкуствени?
Клиентът захвърли палтото и съблече сакото си. Направи няколко йогистки вдишвания и още веднъж впи очи в мен.
- Косачки за дворни места?
- Без или със седалка за косача?
- Със - изсъска той и стартира да прави неразбираеми придвижвания с ръце.
Шмугнах се в склада и изкарах косачката. Мъжът свлече ризата си и, останал по потник, ритмично взе да прикляка. Стори ми се, че пробва да играе казачок.
- Ще ви пусна музика - предложих услужливо и включих уредбата.
- Самолетни билети? - блажено пропя той, без да прекъсва танца си.
- За къде?
- Швейцарските Алпи.
Метнах се към компютъра и затраках по клавиатурата.
- Най-близкият град с летище е Цюрих. Да ви ангажирам ли билет?
Клиентът не отговори. Беше разгърнал танца си. Носеше се вихрено из магазина с приклякания и подскоци, като подвикваше в такт с музиката. Играта му добиваше съвършенството на професионален танцьор. По едно време се свлече на пода и щастливо ухилен, прошепна нещо.
- Не ви разбрах - надвесих се над него и наострих уши. - Повторете, в случай че обичате.
- Сигурно имате и от пиле мляко, нали? - едвам чуто попита той и притвори очи.
- Иска ли запитване? - наскърбих се аз и се запътих да го донеса, само че видях, че от устата му закапа пяна.
Малко откакто колата за спешна помощ го откара, в магазина влезе млад мъж с дълга до раменете коса. Беше необут, с прашни и изподрани крайници. На главата си носеше венец от тръни. Исках да го посрещна, само че не можех да помръдна.
Ясните спокойни очи се взираха през мен някъде доста надалеч. Нямаше смисъл да се обръщам, даже и да можех. Щях да видя единствено рафтовете, цялостни със стока. Това, което Той търсеше, го нямахме.
Когато пристигнах на себе си, бях самичък в магазина. Мъжът незабелязано си бе тръгнал. Излязох извън и се огледах. Улицата беше необичайно пуста. Нямаше жива душа. От мръсните купчинки сняг по тротоарите нямаше и диря, а слънцето печеше като през август.
Същия ден напуснах. Собственикът се опита да ме задържи - обещаваше ми заплата, каквато не бях и сънувал, само че аз бях неотстъпчив. Тръгнах си, както се споделя, без да се обръщам обратно. Пред мен се обрисуваше едно неразбираемо бъдеще, само че имах ясно избрана цел: желаех да Го намеря.
А. П. Чехов
А. П. Чехов излезе от кварталната месарница с половин кило колбас под мишница и се насочи към къщи. Беше отегчен от еднообразието в мазето и в този момент мечтаеше единствено да хапне небрежно и да се изтегне в креслото пред тв приемника. От 20 години А. П. Чехов пускаше и спираше парното в това мазе и не бе чел нищо от Чехов. Нещо повече - той в никакъв случай не бе отварял книга. Необременен от каквато и да е литература, изкачи бързо стълбите, влезе у дома и наряза колбаса. Жена му гледаше телевизия в хола, а синът му се бе запилял някъде с другари. А. П. Чехов изпи останалото от нощес алено вино и почувства небивало вдъхновение. Намери една остаряла празна тетрадка на сина си, постави очила с телена рамка и написа първия си роман. На другия ден яде от сармите на жена си, вино у дома нямаше и не можа да напише нищо. После всяка вечер той си купуваше половинка телешки колбас и бутилка алено вино и написа доста разкази.
Една заран А. П. Чехов усети, че се е трансформирал в А. П. Чехов, само че когато отиде на работа, не можа да си спомни по какъв начин се пуска парното и още същия ден го уволниха. След месец издадоха първия му том с разкази, стана фамозен и почнаха да разпродават покъщнината - трябваше да връзват някак си двата края. Една вечер, когато завари у дома единствено жена си, сармите и бродещата сянка на котката, разбра, че бе изправен пред единствения избор. Веднага излапа съдбовното ядене, а на другия ден постъпи на работа в парното.
После доста пъти се опитваше да съчетае виното със сарми и по цели нощи висеше над тетрадката, само че нищо не написа.
Перото отхвърляше да написа.
Време
Едра жена точеше голям нож на двора. Прасето от кочината грухтеше отегчено и въздишаше.
- Това не е живот. Ще отпътува.
Хвана първия трен и отпътува. Обиколи целия свят, ожени се преференциално и се върна, потънало в благосъстояние. Отвори портичката и влезе с младата си красива жена на разположение.
На двора дамата продължаваше да точи ножа. Дори не видя отсъствието на прасето. Когато свърши, изми ножа и отиде да прави салата.
АЛЕКСЕЙ ХРИСТОВ е роден на 21 октомври 1950 година в Шумен. Завършил е театрална постановка в Москва. Работил е в Българска национална телевизия, в научно-популярното и писмено кино, в спектакъл " Сълза и смях " и Малък градски спектакъл " Зад канала ". Създател е на първия в България сценичен профил в системата на междинното обучение - в 151-о СОУПИ (сега - Национално СОУ " София " ). Има издадени книги с разкази " Картини от една галерия " и " Дванайсет по пладне ". Първите му изявления с миниатюри са от 1992 година Негови разкази са преведени във Франция и Русия. Увлича се от снимка и някои от фрагментите му са оповестени в пресата. Член е на СЖБ " Подкрепа ".
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ