Нагорни Карабах: мир още тази есен?
Магазините в Степанакерт към момента са отворени, само че там съвсем нищо не се продава. Рафтовете зеят празни. Недостигът е голям - липсват храни, медикаменти, хигиенични материали, гориво. В столицата на Нагорни Карабах живеят едвам към 50 000 души. Този район, обитаем главно от арменци, е напълно заобиколен от Азербайджан. Единственият път към Армения, през който се доставя с артикули, е така наречен Лачински кулоар.
Но от декември 2022 година той е блокиран от Азербайджан. Оттогава районът е значително откъснат от света. Първоначално най-малко Червеният кръст и съветските войски можеха да внасят помощи в района. Армейските елементи, ръководени от Москва, трябваше да наблюдават за спазването на съглашението за преустановяване на огъня сред Армения и Азербайджан, което беше подписано през 2020 година. Но след конфликта сред бойци от двете страни на границата през юни азербайджанският водач Илхам Алиев стегна блокадата. На процедура това остави жителите на анклава на произвола на ориста. Не е известно какъв брой тъкмо са хората, които страдат от обстановка. Армения приказва за 120 000 души. Според Азербайджан те са доста по-малко.
Блокади и съвещания
Армения и Азербайджан договарят от месеци за преустановяване на спора. Ако се стигне до пробив, това би било голяма крачка напред. Спорът за дребния район Нагорни Карабах продължава над 30 години. Още при започване на 90-те години на 20 век, малко след разпадането на Съветския съюз, избухна първата война сред двете страни. Оттогава по общата им граница имаше голям брой конфликти.
В магазините на Нагорни Карабах не се продава нищоСнимка: PrivatНагорни Карабах се намира географски напълно в границите на Азербайджан. В претенциите си към него страната се базира на правилото на териториалната целокупност. Регионът обаче е обитаем най-вече с арменско население. Заради това Ереван упорства за самоопределяне на жителите. Части от Нагорни Карабах оповестиха самостоятелност още през 1991 година. Нито една страна в света обаче, в това число и самата Армения, не ги е признала - вероятно, с цел да не обезсмисли мирните договаряния с Азербайджан от самото им начало.
Втората война сред двете страни избухна през 2020 година. Тя бе прекъсната краткотрайно със съглашение, подписано с посредничеството на Москва. Това оказа помощ на Азербайджан да възвърне контрола си върху елементи от оспорваната територия. Руските войски трябваше да съблюдават осъществяването на договореностите за прекъсване на огъня. Но напрежението и смъртоносните конфликти сред двете страни не престават. Смята се, че от началото на спора са починали към 35 000 души. Стотици хиляди други са били принудени да избягат.
Докъде стигнаха мирните договаряния?
През последните 2 години представители на Баку и Ереван се срещаха няколко пъти в Брюксел, Вашингтон и Москва. Целта бе да трансфорат актуалното много нежно съглашение за преустановяване на огъня в дълготраен кротичък контракт. Само с посредничеството на Европейския съюз беше преговаряно 6 пъти. През май арменският президент Никол Пашинян изненада с спорното във вътрешно-политически проект изявление, че може да признае Нагорни Карабах за част от Азербайджан, в случай че арменците там получат цялостни гаранции за права и сигурност като предпазено малцинство.
Самопровъзгласилото се " държавно управление " на Нагорни Карабах, формирано от етнически арменци, което от 2017 година насам назовава района " Република Арцах ", не е според с това. Досега то отхвърля възможна интеграция в границите на Азербайджан. Илхам Алиев също няма интерес от сходно решение. Няколко пъти в предишното той е призовавал за разпускането на държавното управление и Народното събрание на " Република Арцах ", както и за това живеещите там арменци да се интегрират като " естествени, лоялни жители " в Азербайджан. На този декор Алиев неотдавна предложи и доставка на помощ за блокираното население. Офертата до този миг остава отхвърлена.
Ролята на прилежащите страни
Преговорите сред Азербайджан и Армения в допълнение се усложняват от ползите на прилежащите сили - главно Турция и Русия. Правителството в Анкара поддържа Азербайджан повече или по-малко намерено. Една от аргументите за това са дълбоките етнически и културни сходства сред двете тюркоезични страни, които се управляват от правилото " една нация, две страни ". Турция е и значим покупател на азербайджански природен газ.
Руски войски би трябвало да управляват примирието в Нагорни КарабахСнимка: Sergei Grits/AP/picture allianceОт съветска позиция обстановката е доста по-сложна. Москва поддържа връзки и с двете някогашни руски републики. Те, несъмнено, са по-интензивни с Армения, която също като Русия има преобладаващо православно население. Москва доставя и двете страни с съветско оръжие, само че единствено Ереван заплаща преференциални цени за него. Русия поддържа и военна база в Гюмри - втория по величина арменски град.
Същевременно посредством последното съглашение за преустановяване на огъня, контрактувано от Москва, Азербайджан си върна контрола над огромни елементи от Нагорни Карабах. Руската войска, която би трябвало да следи за прекратяването на огъня сред страните като " мироопазваща мощ ", е доста сдържана във връзка с конфликтите край границата. Москва явно желае да запази зависимостта на двете страни от Русия. Същевременно тя бе принудена да понижи доста военното си наличие в Кавказ поради войната в Украйна.
До есента би трябвало да бъде реализирано надеждно съглашение, споделят интернационалните дипломати. По пътя към тази цел обаче към момента има доста спънки, които би трябвало да бъдат отстранени.
