На 84 години почина Мадлин Олбрайт, първата жена държавен секретар на САЩ
Мадлин Олбрайт, първата жена, която е била държавен секретар на Съединени американски щати, умря, заяви фамилията й в изказване в сряда. Тя бе на 84 години, оповестяват ЕнБиСи и СиЕнЕн.
Олбрайт бе централна фигура в администрацията на президента Бил Клинтън, като първо бе дипломат на Съединени американски щати в Организация на обединените нации, преди да стане върховен посланик през втория си мандат. Тя поддържаше разширението на НАТО, настояваше алиансът да се намеси на Балканите, с цел да спре геноцида и етническото пречистване, стремеше се да понижи разпространяването на нуклеарни оръжия и защитаваше правата на индивида и демокрацията по целия свят.
В обява за " Ню Йорк Таймс ", написана предишния месец тъкмо преди нашествието на Русия в Украйна, Олбрайт твърди, че съветският водач Владимир Путин ще направи " историческа неточност " с навлизане в Украйна и предизвести за опустошителни разноски за страната му.
" Вместо да проправя пътя на Русия към величието, нахлуването в Украйна ще обезпечи позора на господин Путин, като остави страната му дипломатически изолирана, стопански осакатена и стратегически уязвима пред лицето на по-силен, по-единен западен съюз ", написа Олбрайт.
Тя бе лице на външната политика на Съединени американски щати през десетилетието сред края на Студената война и войната против тероризма, провокирана от офанзивите на 11 септември 2001 година, епоха, оповестена от президента Джордж У. Буш като " нов международен ред ".
Съединени американски щати, изключително в Ирак и на Балканите, построиха интернационалните обединения и се намесваха, с цел да анулират автократичните режими, а Олбрайт - самоопределящ се " прагматичен мечтател ", който измисли термина " напорист мултилатерализъм ", с цел да опише външната политика на администрацията на Клинтън - черпи от опита си, израствайки в семейство, избягало от нацистите и комунистите в Европа от средата на 20-ти век, с цел да оформи своя светоглед.
Тя виждаше Съединени американски щати като " незаменимата нация ", когато ставаше дума за потребление на дипломация, подкрепена от потреблението на мощ, за отбрана на демократичните полезности по целия свят.
" Ние стоим високо и виждаме по-далеч от други страни в бъдещето и виждаме заплахата за всички нас ", сподели тя пред ЕнБиСи през 1998 година " Знам, че американските мъже и дами в униформи постоянно са подготвени да се жертват за свободата, демокрацията и американския метод на живот. "
Може би най-забележителни бяха напъните й да постави завършек на насилието на Балканите и тя бе от решаващо значение за напън на Клинтън да се намеси в Косово през 1999 година, с цел да предотврати геноцид против етническите мюсюлмани от някогашния сръбски водач Слободан Милошевич. Тя бе преследвана от предходния неуспех на администрацията на Клинтън да постави завършек на геноцида в Босна.
Разпадането на комунистическа Югославия на няколко самостоятелни страни, в това число Сърбия и Черна гора, Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина и Македония, през 90-те години на предишния век породи грубо клане, невиждано на континента след Втората международна война. Терминът " етническо пречистване " стана синоним на Босна, където сръбските сили, лоялни на Милошевич, се пробваха да основат обособена страна, като изтласкаха несръбското цивилно население.
Администрацията на Клинтън не се намеси до клането в Сребреница през 1995 година, когато сърбите убиха 8000 мюсюлмански мъже и момчета, което докара до посредничеството на САЩ за Дейтънския кротичък проект. Но когато тогава Милошевич се опита да придвижи своя етнонационалистически проект в Косово, администрацията на Клинтън събра коалиция, с цел да го спре да прави там това, което му се бе разминало в Босна.
Олбрайт упрекна Милошевич, че основава " смут с древен размери " в своето " предпочитание да унищожи група хора " - мюсюлманското болшинство в Косово. По това време тя бе подложена на горещи рецензии във Вашингтон, като някои нарекоха въздушните удари на НАТО " войната на Олбрайт ", до момента в който други я упрекнаха, че е решила неправилно решимостта на Милошевич. За тази цел Олбрайт сподели през 1999 година: " Поемам цялостната отговорност дружно с моите сътрудници за това, че имаме вяра, че е от значително значение за нас да не стоим встрани и да гледаме какво възнамерява да направи Милошевич ", добавяйки, че " не можем да гледаме закононарушения против човечеството. "
В последна сметка водената от Съединени американски щати коалиция спря сръбската експанзия и Косово разгласи самостоятелност през 2008 година
Усилията контрастираха с опълчването на администрацията на Клинтън против интернационалните дейности за прекъсване на геноцида през 1994 година в Руанда. По времето, когато Олбрайт представляваше Съединени американски щати в Организацията на обединените народи, администрацията на Клинтън, преследвана от военното крушение в Сомалия година по-рано, настоя за изтеглянето на по-голямата част от войските на Организация на обединените нации от страната в първите дни на геноцида. Последвалото кръвопролитие на най-вече етнически тутси, както и на някои умерени хуту от хуту екстремисти, приключва с минимум 800 000 мъртви.
Години по-късно Олбрайт ще го назова " най-голямото си страдание от това време ".
В края на втория мандат на Клинтън Олбрайт също взе участие в несполучливи договаряния за поощряване на мира сред израелци и палестинци, които бяха последвани от втора детонация на принуждение в района. Тя също бе част от напъните да се убеди Северна Корея да се откаже от нуклеарната си стратегия, като се ангажира с Ким Чен Ир, изпитание, което бе изоставено от Джордж Буш.
По време на престоя на Олбрайт като държавен секретар се нападенията на Ал Кайда против американски посолства в Кения и Танзания, при които починаха 224 души. Тя назова офанзивата " най-трудният ден " от нейния мандат, само че ще отхвърли рецензиите, че е трябвало да провокира по-строги дейности на Съединени американски щати против терористичната група, която по-късно ще извърши терористичните офанзиви от 11 септември.
" Би било доста мъчно преди 11 септември да убедя някого, че инвазия в Афганистан е подобаваща, " сподели Олбрайт пред Комисията от 11 септември през 2004 година " Мисля, че наистина мегашока, за жалост, от 9 /11, накара хората да схванат забележителната опасност. "
Когато бе притисната от комисията по отношение на аргумента, че администрацията на Клинтън не разполага с фактически разузнаване, Олбрайт сподели, че " използвахме всеки един инструмент, който имахме, с цел да се опитаме да разберем кои ще бъдат верните цели и по какъв начин да се оправим с това, което знаехме. "
Но тя също по този начин изрази разочарованието си от нежеланието да продължи с военна мощ против Ал Кайда и Осама бин Ладен. " От моя позиция Пентагонът не показа жизнеспособни варианти в отговор на това, което президентът изиска ", сподели Олбрайт.
Олбрайт бе наясно с ролята си на модернист и постоянно говореше за провокациите да бъде първата жена отпред на Държавния департамент.
" Мисля, че имаше действителни въпроси за това... дали една жена може да бъде държавен секретар. И освен във връзка с оправянето с проблемите, само че и във връзка с работата с хората, изключително в йерархичните общества... Всъщност открих, че мога да направя това ", сподели тя пред СиЕнЕн през 2005 година " И мисля, че хората в този момент могат да схванат, че е изцяло допустимо една жена да бъде държавен секретар и аз се веселя, че има втора ", отпратка към тогавашния държавен секретар Кондолиза Райс.
През цялата си кариера Олбрайт бе известна с това, че носеше брошки или декоративни игли, с цел да съобщи посланията си във външната политика. Когато схванала, че руснаците са подслушвали Държавния департамент, тя носела огромна игла буболечкя при идната среща с тях. Когато Саддам Хюсеин назова Олбрайт змия, тя стартира да носи златна игла със змия; когато я наричали магьосница, тя гордо размахвала дребна метла. Когато тя назова " изцяло неамерикански " краткотрайно изпълняващ длъжността шеф на службите за поданство и имиграция на Съединени американски щати Кен Кучинели, че в Съединените щати са добре пристигнали единствено имигранти, които могат да " стоят на краката си ", Олбрайт носеше игла на Статуята на свободата.
Родена Мари Яна Корбелова, щерка на чехословашки посланик, в Прага през 1937 година, Олбрайт бяга от тогавашната Чехословакия със фамилията си 10 дни след нацистката инвазия. Опитът й от израстването в комунистическа Югославия и по-късно бягството в Съединени американски щати я вършат пожизнен съперник на тоталитаризма и фашизма. Тя е отгледана като римокатоличка, научава по-късно в живота си за еврейското завещание на фамилията си.
Олбрайт приключва колежа Уелсли през 1959 година и е омъжена за Джоузеф Олбрайт от 1959 година до 1983 година, когато се развеждат. Двамата имат три деца, близначките Ан и Алис през 1961 година и Катрин през 1967 година Тя посещава Колумбийския университет за магистърска степен и докторска степен, които приключва през 1976 година, преди да стартира десетилетна кариера в държавна работа и работа в региона на външните работи за разнообразни демократични политици и дела.
След мандата си като държавен секретар, Олбрайт бе ръководител на Националния либерален институт за интернационалните връзки във Вашингтон от 2001 година до гибелта си и преподава в университета Джорджтаун. Тя също бе плодороден създател, написа няколко книги, в това число записки през 2003 година, озаглавени " Госпожо секретар ". Известно време е работила и в частния бранш.
През 2012 година Олбрайт получи президентския орден на свободата от президента Барак Обама, който сподели, че нейната " неотстъпчивост оказа помощ за мир на Балканите и проправи пътя за прогрес в някои от най-нестабилните кътчета на света ".
По време на пенсионирането си Олбрайт продължи да работи за демокрацията по целия свят и да приказва за политиката на Съединени американски щати, като насочи изключително остри рецензии към президента Доналд Тръмп, който назова " най-недемократичният президент в актуалната американска история ".
Попитана от USA Today през август 2020 година по какъв начин тя дефинира смелостта, Олбрайт отговори: " Това е, когато отстояваш това, в което вярваш, когато не постоянно е елементарно и те подлагат на критика за това ".
" Отне ми доста време, с цел да намеря гласа си. Но откакто го открих, няма да млъкна ", сподели Олбрайт. " Ще го употребявам по най-хубавия метод, по който мога, с цел да се уверя, че демокрацията е нашата форма на ръководство и че тези по света, които желаят да живеят в народна власт, имат опция да го създадат ".
Олбрайт бе централна фигура в администрацията на президента Бил Клинтън, като първо бе дипломат на Съединени американски щати в Организация на обединените нации, преди да стане върховен посланик през втория си мандат. Тя поддържаше разширението на НАТО, настояваше алиансът да се намеси на Балканите, с цел да спре геноцида и етническото пречистване, стремеше се да понижи разпространяването на нуклеарни оръжия и защитаваше правата на индивида и демокрацията по целия свят.
В обява за " Ню Йорк Таймс ", написана предишния месец тъкмо преди нашествието на Русия в Украйна, Олбрайт твърди, че съветският водач Владимир Путин ще направи " историческа неточност " с навлизане в Украйна и предизвести за опустошителни разноски за страната му.
" Вместо да проправя пътя на Русия към величието, нахлуването в Украйна ще обезпечи позора на господин Путин, като остави страната му дипломатически изолирана, стопански осакатена и стратегически уязвима пред лицето на по-силен, по-единен западен съюз ", написа Олбрайт.
Тя бе лице на външната политика на Съединени американски щати през десетилетието сред края на Студената война и войната против тероризма, провокирана от офанзивите на 11 септември 2001 година, епоха, оповестена от президента Джордж У. Буш като " нов международен ред ".
Съединени американски щати, изключително в Ирак и на Балканите, построиха интернационалните обединения и се намесваха, с цел да анулират автократичните режими, а Олбрайт - самоопределящ се " прагматичен мечтател ", който измисли термина " напорист мултилатерализъм ", с цел да опише външната политика на администрацията на Клинтън - черпи от опита си, израствайки в семейство, избягало от нацистите и комунистите в Европа от средата на 20-ти век, с цел да оформи своя светоглед.
Тя виждаше Съединени американски щати като " незаменимата нация ", когато ставаше дума за потребление на дипломация, подкрепена от потреблението на мощ, за отбрана на демократичните полезности по целия свят.
" Ние стоим високо и виждаме по-далеч от други страни в бъдещето и виждаме заплахата за всички нас ", сподели тя пред ЕнБиСи през 1998 година " Знам, че американските мъже и дами в униформи постоянно са подготвени да се жертват за свободата, демокрацията и американския метод на живот. "
Може би най-забележителни бяха напъните й да постави завършек на насилието на Балканите и тя бе от решаващо значение за напън на Клинтън да се намеси в Косово през 1999 година, с цел да предотврати геноцид против етническите мюсюлмани от някогашния сръбски водач Слободан Милошевич. Тя бе преследвана от предходния неуспех на администрацията на Клинтън да постави завършек на геноцида в Босна.
Разпадането на комунистическа Югославия на няколко самостоятелни страни, в това число Сърбия и Черна гора, Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина и Македония, през 90-те години на предишния век породи грубо клане, невиждано на континента след Втората международна война. Терминът " етническо пречистване " стана синоним на Босна, където сръбските сили, лоялни на Милошевич, се пробваха да основат обособена страна, като изтласкаха несръбското цивилно население.
Администрацията на Клинтън не се намеси до клането в Сребреница през 1995 година, когато сърбите убиха 8000 мюсюлмански мъже и момчета, което докара до посредничеството на САЩ за Дейтънския кротичък проект. Но когато тогава Милошевич се опита да придвижи своя етнонационалистически проект в Косово, администрацията на Клинтън събра коалиция, с цел да го спре да прави там това, което му се бе разминало в Босна.
Олбрайт упрекна Милошевич, че основава " смут с древен размери " в своето " предпочитание да унищожи група хора " - мюсюлманското болшинство в Косово. По това време тя бе подложена на горещи рецензии във Вашингтон, като някои нарекоха въздушните удари на НАТО " войната на Олбрайт ", до момента в който други я упрекнаха, че е решила неправилно решимостта на Милошевич. За тази цел Олбрайт сподели през 1999 година: " Поемам цялостната отговорност дружно с моите сътрудници за това, че имаме вяра, че е от значително значение за нас да не стоим встрани и да гледаме какво възнамерява да направи Милошевич ", добавяйки, че " не можем да гледаме закононарушения против човечеството. "
В последна сметка водената от Съединени американски щати коалиция спря сръбската експанзия и Косово разгласи самостоятелност през 2008 година
Усилията контрастираха с опълчването на администрацията на Клинтън против интернационалните дейности за прекъсване на геноцида през 1994 година в Руанда. По времето, когато Олбрайт представляваше Съединени американски щати в Организацията на обединените народи, администрацията на Клинтън, преследвана от военното крушение в Сомалия година по-рано, настоя за изтеглянето на по-голямата част от войските на Организация на обединените нации от страната в първите дни на геноцида. Последвалото кръвопролитие на най-вече етнически тутси, както и на някои умерени хуту от хуту екстремисти, приключва с минимум 800 000 мъртви.
Години по-късно Олбрайт ще го назова " най-голямото си страдание от това време ".
В края на втория мандат на Клинтън Олбрайт също взе участие в несполучливи договаряния за поощряване на мира сред израелци и палестинци, които бяха последвани от втора детонация на принуждение в района. Тя също бе част от напъните да се убеди Северна Корея да се откаже от нуклеарната си стратегия, като се ангажира с Ким Чен Ир, изпитание, което бе изоставено от Джордж Буш.
По време на престоя на Олбрайт като държавен секретар се нападенията на Ал Кайда против американски посолства в Кения и Танзания, при които починаха 224 души. Тя назова офанзивата " най-трудният ден " от нейния мандат, само че ще отхвърли рецензиите, че е трябвало да провокира по-строги дейности на Съединени американски щати против терористичната група, която по-късно ще извърши терористичните офанзиви от 11 септември.
" Би било доста мъчно преди 11 септември да убедя някого, че инвазия в Афганистан е подобаваща, " сподели Олбрайт пред Комисията от 11 септември през 2004 година " Мисля, че наистина мегашока, за жалост, от 9 /11, накара хората да схванат забележителната опасност. "
Когато бе притисната от комисията по отношение на аргумента, че администрацията на Клинтън не разполага с фактически разузнаване, Олбрайт сподели, че " използвахме всеки един инструмент, който имахме, с цел да се опитаме да разберем кои ще бъдат верните цели и по какъв начин да се оправим с това, което знаехме. "
Но тя също по този начин изрази разочарованието си от нежеланието да продължи с военна мощ против Ал Кайда и Осама бин Ладен. " От моя позиция Пентагонът не показа жизнеспособни варианти в отговор на това, което президентът изиска ", сподели Олбрайт.
Олбрайт бе наясно с ролята си на модернист и постоянно говореше за провокациите да бъде първата жена отпред на Държавния департамент.
" Мисля, че имаше действителни въпроси за това... дали една жена може да бъде държавен секретар. И освен във връзка с оправянето с проблемите, само че и във връзка с работата с хората, изключително в йерархичните общества... Всъщност открих, че мога да направя това ", сподели тя пред СиЕнЕн през 2005 година " И мисля, че хората в този момент могат да схванат, че е изцяло допустимо една жена да бъде държавен секретар и аз се веселя, че има втора ", отпратка към тогавашния държавен секретар Кондолиза Райс.
През цялата си кариера Олбрайт бе известна с това, че носеше брошки или декоративни игли, с цел да съобщи посланията си във външната политика. Когато схванала, че руснаците са подслушвали Държавния департамент, тя носела огромна игла буболечкя при идната среща с тях. Когато Саддам Хюсеин назова Олбрайт змия, тя стартира да носи златна игла със змия; когато я наричали магьосница, тя гордо размахвала дребна метла. Когато тя назова " изцяло неамерикански " краткотрайно изпълняващ длъжността шеф на службите за поданство и имиграция на Съединени американски щати Кен Кучинели, че в Съединените щати са добре пристигнали единствено имигранти, които могат да " стоят на краката си ", Олбрайт носеше игла на Статуята на свободата.
Родена Мари Яна Корбелова, щерка на чехословашки посланик, в Прага през 1937 година, Олбрайт бяга от тогавашната Чехословакия със фамилията си 10 дни след нацистката инвазия. Опитът й от израстването в комунистическа Югославия и по-късно бягството в Съединени американски щати я вършат пожизнен съперник на тоталитаризма и фашизма. Тя е отгледана като римокатоличка, научава по-късно в живота си за еврейското завещание на фамилията си.
Олбрайт приключва колежа Уелсли през 1959 година и е омъжена за Джоузеф Олбрайт от 1959 година до 1983 година, когато се развеждат. Двамата имат три деца, близначките Ан и Алис през 1961 година и Катрин през 1967 година Тя посещава Колумбийския университет за магистърска степен и докторска степен, които приключва през 1976 година, преди да стартира десетилетна кариера в държавна работа и работа в региона на външните работи за разнообразни демократични политици и дела.
След мандата си като държавен секретар, Олбрайт бе ръководител на Националния либерален институт за интернационалните връзки във Вашингтон от 2001 година до гибелта си и преподава в университета Джорджтаун. Тя също бе плодороден създател, написа няколко книги, в това число записки през 2003 година, озаглавени " Госпожо секретар ". Известно време е работила и в частния бранш.
През 2012 година Олбрайт получи президентския орден на свободата от президента Барак Обама, който сподели, че нейната " неотстъпчивост оказа помощ за мир на Балканите и проправи пътя за прогрес в някои от най-нестабилните кътчета на света ".
По време на пенсионирането си Олбрайт продължи да работи за демокрацията по целия свят и да приказва за политиката на Съединени американски щати, като насочи изключително остри рецензии към президента Доналд Тръмп, който назова " най-недемократичният президент в актуалната американска история ".
Попитана от USA Today през август 2020 година по какъв начин тя дефинира смелостта, Олбрайт отговори: " Това е, когато отстояваш това, в което вярваш, когато не постоянно е елементарно и те подлагат на критика за това ".
" Отне ми доста време, с цел да намеря гласа си. Но откакто го открих, няма да млъкна ", сподели Олбрайт. " Ще го употребявам по най-хубавия метод, по който мога, с цел да се уверя, че демокрацията е нашата форма на ръководство и че тези по света, които желаят да живеят в народна власт, имат опция да го създадат ".
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ