Кой плаща за глобалнотo сваряване?
ЛЮКА ШАНСЕЛ е доцент по стопанска система в Парижкия институт по политически науки (известен още като Sciences Po). Там той е измежду водещите учени в Центъра за проучване на обществените неравенства и Катедрата по стопанска система. Шансел е и един от шефовете на Световната лаборатория по неравенствата в Парижката школа по стопанска система и старши консултант към Европейската данъчна обсерватория. През 2023-2024 година той е гостуващ преподавател в Kennedy School в Харвард и в Лондонската школа по стопанска система.
Част от днешните хронични болести са свързани с факторите на средата Новите неравенства са подбудени от климата Бедните домове не устоят на естествените катаклизми Един частен аероплан създава повече тонове въглероден диоксид на час, в сравнение с пътуванията на множеството хора за една година Новата Зелена договорка трябваше да бъде предопределена за семействата с ниски приходи
-->
- Г-н Шансел, постоянно чуваме за климатичните неравенства, само че какво тъкмо значат те?
- Мен персонално ме интересува по какъв начин другите типове неравенства са свързани с проблемите на околната среда. Кой замърсява? Кой е обиден от замърсяването? Кой може да си разреши да заплати за декарбонизация? Как екологичният преход се сблъсква с въпросите за неравенството?
Климатичните неравенства имат най-малко три аспекта. Първо - неравностойно излагане на въздействието на изменението на климата. Като човеци не всички сме наранени по един и същи метод. Страните също не са наранени по идентичен метод - някои места са изправени пред по-високи равнища на стопляне от други. А за страни, които към този момент изпитват високи температури, спомагателен градус не е същото като за места с по-умерен климат. В рамките на обособените страни стандартът на живот, приходите и благосъстоянието доста въздействат върху това какъв брой уязвими са хората към климатичните катаклизми.
Второ - неравнопоставеност в отговорността. Има доста ясни разлики както сред богатите и бедните страни, по този начин и вътре във всяка страна. В богатите страни има огромни замърсители, а също и голям брой по-малки такива. Средно бедните страни замърсяват по-малко, само че елитите в новоразвиващия се свят, които обичат да се крият зад огромния набор от проблеми, постоянно са измежду главните замърсители.
И най-после - неравенствата към способността за деяние. Не всички сме еднообразно подготвени да действаме по време на прехода: да сменим колата си, да възобновим дома си или да защитим къщата си при суша или наводнения. На световно равнище Докладът за неравенството в климата за 2023 година открива, че половината от страните в света с най-ниски излъчвания - повече или по-малко най-незаможните - са виновни единствено за 12% от общите нездравословни излъчвания в атмосферата. Но точно тази половина ще понесе 75% от вредите, породени от изменението на климата, измерени посредством относителна загуба на приходи. За да платите за прехода, вие се нуждаете от активи и по тази причина има явна асиметрия в готовността за деяние. Това, че светът е прекомерно неравномерен, не е изненада за никого, само че равнището на неравенството е поразяващо. Най-бедните 50% от страните в света имат по-малко от 3% от цялото благосъстояние в световен мащаб.
Тези три измерения на световното климатично неравноправие - излагане на климатични разтърсвания, излъчвания и потенциал за деяние - илюстрират големите напрежения в днешния свят. Тези, които са най-засегнати, замърсяват минимум и в това време имат минимален потенциал да вземат решение казуса.
- Как въздействието на изменението на климата ще задълбочи съществуващите неравенства?
- Въздействието на климата към този момент изостри неравенствата сред страните. Сега междинната температура на планетата е с 1,3 градуса над прединдустриалните равнища, а тропическите и субтропическите страни са наранени най-тежко. Дори на този стадий по-бедните от тях биха имали повече стопански запаси, в случай че не бяха вредите, породени от покачващите се температури.
Обществата са разтърсени от изменението на климата, причиняващо поредност от шокове: горещи талази, наводнения, бизнеси, които са принудени да се реалокират и така нататък Тези разтърсвания имат най-голямо влияние върху най-бедните, които нямат финансова поддръжка, с цел да им помогне да се възстановят. В доста страни най-бедните 40% от популацията са наранени 70% по-тежко от средностатистическите поданици. Същото обаче важи и за богатите страни. Екологичните бедствия засягат разнообразни елементи от популацията по разнообразни способи.
От една страна е неравномерният темперамент на излагане на опасности. Някои обитаеми места са по-близо до зони на наводнения, а други лежат на по-високи надморски нива. През множеството време селищата, които са по-малко предразположени към наводнения, са най-старите и най-богатите. Разбира се, всеки може да бъде обиден от климатичните разтърсвания, само че те засягат най-вече бедните. Ако погледнем оттатък казуса с климата, градските региони с ниски приходи са тези, които ще откриете наоколо до индустриални зони и химически рискови зони като Севесо. (Промишлена повреда от 1976 година в нефтохимически цех в този северен италиански град е необятно считана за една от най-тежките породени от индивида екологични произшествия на всички времена.)
От друга страна, има и неравноправие при уязвимостта към рисковете: освен сте по-изложени, само че домът ви е издигнат с по-нискокачествени материали и няма да издържи на по-сериозен естествен прелом. Едно от огромните неравенства на нашите модерни общества, без значение дали става въпрос за Франция, Уганда или даже Съединени американски щати, е, че към половината от популацията няма никакви аварийни средства, затова няма по какъв начин да посрещне шокове. Изменението на климата води до умножаване на тези застрашаващи живота и имуществото обстановки и затова ще задълбочи въпросните неравенства в нашите така и така неравнопоставени общества. Но не всичко е неизбежно. Например мощна обществена система и форми на публично обезпечаване, които обезпечават универсално покритие, могат да пресечен това бягство към неравенството. Следователно обществената отбрана е едно от главните провокации на нашето време.
- Как да повишим равнището на обществена отбрана в богатите страни и по какъв начин да създадем нови обществени системи в по-малко богатите страни?
- Социалната страна би трябвало да вземе поради новите екологични опасности, които не са били на дневен ред за нейните създатели след края на Втората международна война.
- Освен рестриктивните мерки на растежа, застаряващото население и изменящата се световна стопанска система вършат обществените страни по-трудни за поддържане. Можем ли почтено да си позволим да разтеглим обществената отбрана, с цел да смекчим рисковете за околната среда, както и да премахнем бедността?
- Нека си напомним нещо значително: от икономическа позиция огромните страни в никакъв случай не са били толкоз богати, колкото са през днешния ден. Истинският проблем е разпределението сред частното благосъстояние и това, което е групова благосъстоятелност на страната, локалните управляващи и организациите с нестопанска цел. Въпросът не е общото равнище на благосъстояние, а кой го има. Ако някой твърди, че към този момент не можем да си позволим нищо, напомнете му, че имаме феноменални благоприятни условия за маневриране. Можем да търсим запаси и да намираме нови доходи, изключително от богатите. Капиталът е облаган с непълен налог в продължение на десетилетия и размерът му непрестанно се усилва.
Ограниченията на растежа и демографското застаряване обаче основават действителни провокации. Системите за обществена отбрана, въведени след края на Втората международна война, са основани в свят на постоянен напредък, като " Les Trente Glorieuses " (30-годишен интервал на стопански напредък във Франция, почнал през 1945 година.), както и бейби взривът, който през днешния ден в западните общества се е трансформирал в взрив на баби и дядовци.
- Как можем да приспособяваме механизмите за взаимност, построени за предходна ера, към свят на невисок напредък или даже крах?
- Трябва да преработим механизмите за финансиране, с цел да прекъснем връзката с растежа на брутния вътрешен артикул (БВП) и да таксуваме непотребните активи, а не самите стопански потоци (които подхранват БВП). Прекъсването на връзката сред метода, по който плащаме за обществената страна и Брутният вътрешен продукт значи търсене на повече запаси от най-богатите и от предаването на благосъстоянието посредством заместничество.
Трябва също по този начин да разгледаме незадоволително приетите проблеми, идващи от утежняването на околната среда. Например огромна част от днешните хронични болести са свързани с факторите на средата. Следователно подобряването на положението на нашата природа би трябвало да бъде част от мисленето ни в посока обществена отбрана. Превенцията би трябвало да бъде доста по-неразделна част от нашите здравни политики, като по този метод се понижи натискът върху финансирането.
Реалната цена на екологичните вреди е мощно подценена. Вземането й под внимание ще понижи разноските за екологични дейности. Изкопаемите горива получават стотици милиарди евро дотации всяка година. Междувременно разноските за здравните системи са големи във връзка с респираторните и сърдечно-съдовите болести. Ако понижим дотациите за изкопаеми горива, ще спечелим пространство за маневриране в размер на неколкостотин милиарда евро годишно.
- До каква степен неравенството изяснява новите екологични спорове, зараждащи в Европа? Да вземем като образец водния дефицит във Франция и Испания или митинга на фермерите в Холандия.
- Неравният достъп до взимане на решения е в основата на тези екологични спорове, които са показателни за ползите на могъщи артисти на равнище елити. Както е разказано от (каталунския икономист) Жоан Мартинез Алиер, който е картографирал случаи на екологична неправда в международен мащаб, тези екологични спорове образуват цялостен интернационален фронт. Откриваме сходни напрежения в цяла Европа, само че също и в Латинска Америка и в Африка. Властта в обособените страни оправдава избрани решения, употребявайки стопански индикатори, а не регистрира предложенията за други подходи - от запазване на биоразнообразието до използване на повече народна власт. Защото въпросът по какъв начин да се реализира екологичният преход изисква повече народна власт в изискванията на изключителна обстановка, не по-малко.
- Цените на въглеродните излъчвания и образуването им са от основно значение за Европейската зелена договорка и през идващите години ще обзет жилищното строителство и превоза. Изглежда са ефикасни като инструмент, само че и обществено регресивни. Рискът от противоположна реакция не изисква ли различен метод към казуса с климата?
- Експертите предизвестяват към този момент 20 години, че в случай че няма обществена промяна, обвързвана с ценообразуването на въглеродните излъчвания, тогава имаме всички предпоставки за детонация. В разпокъсани, напрегнати общества, където хората към този момент се борят да се придвижват заради неналичието на достъп до публичен превоз и където скъпата електрическа кола е просто недостъпна, разширението на ценообразуването на въглеродните излъчвания към самостоятелния превоз може да бъде обществено опустошително. Това беше една от искрите, които възпламениха митингите на " жълтите жилетки " във Франция през 2018 година Основният проблем с ценообразуването на въглеродните излъчвания е, че то е обществено сляпо. Новата Зелена договорка трябваше да бъде предопределена за семействата с ниски приходи, само че ограниченията за преразпределение и поддръжка, вградени в Европейската зелена договорка, явно не са задоволителни, с цел да предотвратят протестите от рода на този на " жълтите жилетки ".
Ценообразуването на въглеродните излъчвания би трябвало да бъде средство за реализиране на цел, а точно понижаване на въглеродните излъчвания. Междинна цел е поевтиняване на екологичните артикули и услуги и повишаване на тези, които замърсяват. Ако няма налични други възможности на замърсяващите артикули и услуги, няма да има понижаване на въглеродните излъчвания и покупателната дарба на хората ще пострада. Другият постоянно подценяван метод за понижаване на разликата в цените сред това, което замърсява, и това, което не замърсява, е субсидирането на по-екологични варианти. Още по-добре е да вършиме и двете по едно и също време. Американската версия на Зелената договорка - Законът за понижаване на инфлацията - залага на опцията за субсидиране. В Съединени американски щати въглеродният налог е чудовище и по тази причина те вървят напред посредством големи обществени дотации. Цяла част от американската автомобилна промишленост ще се възползва от дотации за електрически коли и нисковъглеродно произвеждане на сила. В Европа имаме потребност от моркова и тоягата. Разчитането единствено на тоягата би било обществено нездравословно без по-голяма поддръжка за по-бедните семейства.
- Какво ще кажете за потреблението на въглерод от най-богатите в обществото? Докъде в действителност ще ни докара възбраната на частните самолети?
- Всеки спомагателен звук въглерод в атмосферата е от голяма важност, тъй че е значимо. Един частен аероплан създава повече тонове въглероден диоксид на час, в сравнение с пътуванията на множеството хора за една година. Важно е да се знае, че навлизаме във фаза, в която всеки ще би трябвало да постави обилни старания, с цел да промени метода си на живот. Как можем да чакаме междинната и работническата съсловия да изиграят своята роля, в случай че хората на върха на обществената стълбица не престават да отделят еквивалента на въглерод за една година единствено за няколко минути?
В исторически проект, когато политиците се обръщат към популацията, с цел да изискат обилни жертви, богатите също са принудени да дадат своя дан. В тирада през април 1942 година (определяща националната икономическа политика от седем точки, предопределена да стабилизира стопанската система на Съединени американски щати по време на Втората международна война), президентът Франклин Делано Рузвелт моли своите сънародници да създадат големи жертви. Той също по този начин желае от Конгреса да подсигурява, че приходите на най-богатите остават под избран предел. Става въпрос за обществено доближаване и нов публичен контракт за временен интервал. Във Франция самолетните компании към този момент не могат да продават билети за направления, които могат да бъдат изминати с трен за по-малко от два часа и половина. Но това не важи за частните самолети. Те си остават дупка в схемата.
- Трябва ли Европейски Съюз да се намеси, с цел да контролира този тип въпроси?
- В свят, в който проблемите са световни, най-големият мащаб постоянно е най-подходящ. Но това не значи, че не би трябвало да стартираме на национално равнище. И това постоянно е казусът. Наднационалното равнище прекомерно постоянно се употребява като опрощение за безучастие. Държавите-членки на Европейски Съюз би трябвало да се координират, само че би трябвало да стартират да работят и сами за себе си. Европейското съглашение за налог върху непредвидените облаги на енергийните компании стана допустимо единствено тъй като някои страни взеха решение да го създадат самите те. Европейският политически консенсус беше построен върху едностранни ограничения.
- Градовете и районите постоянно се сблъскват с въздействията върху климата. Националните държавни управления са виновни за данъчното облагане и общественото обезпечаване. Зелената договорка на Европа обрисува прехода и всички те са част от световните съглашения за климата и в последна сметка нашата планетарна система. Кое е най-подходящото равнище за битка с климатичното неравноправие?
- Очарователното, само че и главозамайващо в този преход е, че всички равнища са взаимосвързани. Трябва да започнете на локално равнище и да стигнете до национално, европейско и интернационално равнище. Бавният ход и разочарованието на едно равнище не могат да се употребяват, с цел да оправдаят бездействието на друго. Що се отнася до климатичните неравенства има толкоз доста какво да се направи на локално равнище във връзка с вредите и излагането на риск - от градско обмисляне и реорганизиране на региони до обществени политики, които са в интерес на най-бедните. Екологизирането на градовете и трансформацията на питателните вериги ще бъдат от изгода за тези, които са на предните линии и се сблъскват с горещите талази, сушата, инфлацията при храните.
Националното равнище е уместно за основаване на закони и даване на финансови запаси, а европейското равнище може да помогне за обединяването на рисковете. Споделянето на сила значи мислене в максимален мащаб. Електрическата мрежа, захранвана от вятър и слънчева сила, би трябвало да бъде подсигурена с други източници, да вземем за пример в дните, когато няма задоволително вятър или слънце. Но същата логичност може да се приложи и към способността да се възстановявате от естествени бедствия като урагани. Колкото по-голяма е групата от споделящи риска, толкоз по-добре работи застраховането, тъкмо както общественото обезпечаване работи на национално равнище.
Една европейска обществена страна ще ни разреши да споделяме рисковете още по-ефективно. Но това значи основаване на европейски фискални запаси. Въпреки че това постепенно се обрисува, към момента сме надалеч от известния " Хамилтонов миг " на американския федерализъм. Европейският бюджет е към 2% от Брутният вътрешен продукт, до момента в който множеството страни-членки имат национални бюджети от към 50% от Брутният вътрешен продукт. Трябва да федерализираме както ресурсите, по този начин и разноските, с цел да сме подготвени да се борим против екологичните неравенства на бъдещето.
Част от днешните хронични болести са свързани с факторите на средата Новите неравенства са подбудени от климата Бедните домове не устоят на естествените катаклизми Един частен аероплан създава повече тонове въглероден диоксид на час, в сравнение с пътуванията на множеството хора за една година Новата Зелена договорка трябваше да бъде предопределена за семействата с ниски приходи
-->
- Г-н Шансел, постоянно чуваме за климатичните неравенства, само че какво тъкмо значат те?
- Мен персонално ме интересува по какъв начин другите типове неравенства са свързани с проблемите на околната среда. Кой замърсява? Кой е обиден от замърсяването? Кой може да си разреши да заплати за декарбонизация? Как екологичният преход се сблъсква с въпросите за неравенството?
Климатичните неравенства имат най-малко три аспекта. Първо - неравностойно излагане на въздействието на изменението на климата. Като човеци не всички сме наранени по един и същи метод. Страните също не са наранени по идентичен метод - някои места са изправени пред по-високи равнища на стопляне от други. А за страни, които към този момент изпитват високи температури, спомагателен градус не е същото като за места с по-умерен климат. В рамките на обособените страни стандартът на живот, приходите и благосъстоянието доста въздействат върху това какъв брой уязвими са хората към климатичните катаклизми.
Второ - неравнопоставеност в отговорността. Има доста ясни разлики както сред богатите и бедните страни, по този начин и вътре във всяка страна. В богатите страни има огромни замърсители, а също и голям брой по-малки такива. Средно бедните страни замърсяват по-малко, само че елитите в новоразвиващия се свят, които обичат да се крият зад огромния набор от проблеми, постоянно са измежду главните замърсители.
И най-после - неравенствата към способността за деяние. Не всички сме еднообразно подготвени да действаме по време на прехода: да сменим колата си, да възобновим дома си или да защитим къщата си при суша или наводнения. На световно равнище Докладът за неравенството в климата за 2023 година открива, че половината от страните в света с най-ниски излъчвания - повече или по-малко най-незаможните - са виновни единствено за 12% от общите нездравословни излъчвания в атмосферата. Но точно тази половина ще понесе 75% от вредите, породени от изменението на климата, измерени посредством относителна загуба на приходи. За да платите за прехода, вие се нуждаете от активи и по тази причина има явна асиметрия в готовността за деяние. Това, че светът е прекомерно неравномерен, не е изненада за никого, само че равнището на неравенството е поразяващо. Най-бедните 50% от страните в света имат по-малко от 3% от цялото благосъстояние в световен мащаб.
Тези три измерения на световното климатично неравноправие - излагане на климатични разтърсвания, излъчвания и потенциал за деяние - илюстрират големите напрежения в днешния свят. Тези, които са най-засегнати, замърсяват минимум и в това време имат минимален потенциал да вземат решение казуса.
- Как въздействието на изменението на климата ще задълбочи съществуващите неравенства?
- Въздействието на климата към този момент изостри неравенствата сред страните. Сега междинната температура на планетата е с 1,3 градуса над прединдустриалните равнища, а тропическите и субтропическите страни са наранени най-тежко. Дори на този стадий по-бедните от тях биха имали повече стопански запаси, в случай че не бяха вредите, породени от покачващите се температури.
Обществата са разтърсени от изменението на климата, причиняващо поредност от шокове: горещи талази, наводнения, бизнеси, които са принудени да се реалокират и така нататък Тези разтърсвания имат най-голямо влияние върху най-бедните, които нямат финансова поддръжка, с цел да им помогне да се възстановят. В доста страни най-бедните 40% от популацията са наранени 70% по-тежко от средностатистическите поданици. Същото обаче важи и за богатите страни. Екологичните бедствия засягат разнообразни елементи от популацията по разнообразни способи.
От една страна е неравномерният темперамент на излагане на опасности. Някои обитаеми места са по-близо до зони на наводнения, а други лежат на по-високи надморски нива. През множеството време селищата, които са по-малко предразположени към наводнения, са най-старите и най-богатите. Разбира се, всеки може да бъде обиден от климатичните разтърсвания, само че те засягат най-вече бедните. Ако погледнем оттатък казуса с климата, градските региони с ниски приходи са тези, които ще откриете наоколо до индустриални зони и химически рискови зони като Севесо. (Промишлена повреда от 1976 година в нефтохимически цех в този северен италиански град е необятно считана за една от най-тежките породени от индивида екологични произшествия на всички времена.)
От друга страна, има и неравноправие при уязвимостта към рисковете: освен сте по-изложени, само че домът ви е издигнат с по-нискокачествени материали и няма да издържи на по-сериозен естествен прелом. Едно от огромните неравенства на нашите модерни общества, без значение дали става въпрос за Франция, Уганда или даже Съединени американски щати, е, че към половината от популацията няма никакви аварийни средства, затова няма по какъв начин да посрещне шокове. Изменението на климата води до умножаване на тези застрашаващи живота и имуществото обстановки и затова ще задълбочи въпросните неравенства в нашите така и така неравнопоставени общества. Но не всичко е неизбежно. Например мощна обществена система и форми на публично обезпечаване, които обезпечават универсално покритие, могат да пресечен това бягство към неравенството. Следователно обществената отбрана е едно от главните провокации на нашето време.
- Как да повишим равнището на обществена отбрана в богатите страни и по какъв начин да създадем нови обществени системи в по-малко богатите страни?
- Социалната страна би трябвало да вземе поради новите екологични опасности, които не са били на дневен ред за нейните създатели след края на Втората международна война.
- Освен рестриктивните мерки на растежа, застаряващото население и изменящата се световна стопанска система вършат обществените страни по-трудни за поддържане. Можем ли почтено да си позволим да разтеглим обществената отбрана, с цел да смекчим рисковете за околната среда, както и да премахнем бедността?
- Нека си напомним нещо значително: от икономическа позиция огромните страни в никакъв случай не са били толкоз богати, колкото са през днешния ден. Истинският проблем е разпределението сред частното благосъстояние и това, което е групова благосъстоятелност на страната, локалните управляващи и организациите с нестопанска цел. Въпросът не е общото равнище на благосъстояние, а кой го има. Ако някой твърди, че към този момент не можем да си позволим нищо, напомнете му, че имаме феноменални благоприятни условия за маневриране. Можем да търсим запаси и да намираме нови доходи, изключително от богатите. Капиталът е облаган с непълен налог в продължение на десетилетия и размерът му непрестанно се усилва.
Ограниченията на растежа и демографското застаряване обаче основават действителни провокации. Системите за обществена отбрана, въведени след края на Втората международна война, са основани в свят на постоянен напредък, като " Les Trente Glorieuses " (30-годишен интервал на стопански напредък във Франция, почнал през 1945 година.), както и бейби взривът, който през днешния ден в западните общества се е трансформирал в взрив на баби и дядовци.
- Как можем да приспособяваме механизмите за взаимност, построени за предходна ера, към свят на невисок напредък или даже крах?
- Трябва да преработим механизмите за финансиране, с цел да прекъснем връзката с растежа на брутния вътрешен артикул (БВП) и да таксуваме непотребните активи, а не самите стопански потоци (които подхранват БВП). Прекъсването на връзката сред метода, по който плащаме за обществената страна и Брутният вътрешен продукт значи търсене на повече запаси от най-богатите и от предаването на благосъстоянието посредством заместничество.
Трябва също по този начин да разгледаме незадоволително приетите проблеми, идващи от утежняването на околната среда. Например огромна част от днешните хронични болести са свързани с факторите на средата. Следователно подобряването на положението на нашата природа би трябвало да бъде част от мисленето ни в посока обществена отбрана. Превенцията би трябвало да бъде доста по-неразделна част от нашите здравни политики, като по този метод се понижи натискът върху финансирането.
Реалната цена на екологичните вреди е мощно подценена. Вземането й под внимание ще понижи разноските за екологични дейности. Изкопаемите горива получават стотици милиарди евро дотации всяка година. Междувременно разноските за здравните системи са големи във връзка с респираторните и сърдечно-съдовите болести. Ако понижим дотациите за изкопаеми горива, ще спечелим пространство за маневриране в размер на неколкостотин милиарда евро годишно.
- До каква степен неравенството изяснява новите екологични спорове, зараждащи в Европа? Да вземем като образец водния дефицит във Франция и Испания или митинга на фермерите в Холандия.
- Неравният достъп до взимане на решения е в основата на тези екологични спорове, които са показателни за ползите на могъщи артисти на равнище елити. Както е разказано от (каталунския икономист) Жоан Мартинез Алиер, който е картографирал случаи на екологична неправда в международен мащаб, тези екологични спорове образуват цялостен интернационален фронт. Откриваме сходни напрежения в цяла Европа, само че също и в Латинска Америка и в Африка. Властта в обособените страни оправдава избрани решения, употребявайки стопански индикатори, а не регистрира предложенията за други подходи - от запазване на биоразнообразието до използване на повече народна власт. Защото въпросът по какъв начин да се реализира екологичният преход изисква повече народна власт в изискванията на изключителна обстановка, не по-малко.
- Цените на въглеродните излъчвания и образуването им са от основно значение за Европейската зелена договорка и през идващите години ще обзет жилищното строителство и превоза. Изглежда са ефикасни като инструмент, само че и обществено регресивни. Рискът от противоположна реакция не изисква ли различен метод към казуса с климата?
- Експертите предизвестяват към този момент 20 години, че в случай че няма обществена промяна, обвързвана с ценообразуването на въглеродните излъчвания, тогава имаме всички предпоставки за детонация. В разпокъсани, напрегнати общества, където хората към този момент се борят да се придвижват заради неналичието на достъп до публичен превоз и където скъпата електрическа кола е просто недостъпна, разширението на ценообразуването на въглеродните излъчвания към самостоятелния превоз може да бъде обществено опустошително. Това беше една от искрите, които възпламениха митингите на " жълтите жилетки " във Франция през 2018 година Основният проблем с ценообразуването на въглеродните излъчвания е, че то е обществено сляпо. Новата Зелена договорка трябваше да бъде предопределена за семействата с ниски приходи, само че ограниченията за преразпределение и поддръжка, вградени в Европейската зелена договорка, явно не са задоволителни, с цел да предотвратят протестите от рода на този на " жълтите жилетки ".
Ценообразуването на въглеродните излъчвания би трябвало да бъде средство за реализиране на цел, а точно понижаване на въглеродните излъчвания. Междинна цел е поевтиняване на екологичните артикули и услуги и повишаване на тези, които замърсяват. Ако няма налични други възможности на замърсяващите артикули и услуги, няма да има понижаване на въглеродните излъчвания и покупателната дарба на хората ще пострада. Другият постоянно подценяван метод за понижаване на разликата в цените сред това, което замърсява, и това, което не замърсява, е субсидирането на по-екологични варианти. Още по-добре е да вършиме и двете по едно и също време. Американската версия на Зелената договорка - Законът за понижаване на инфлацията - залага на опцията за субсидиране. В Съединени американски щати въглеродният налог е чудовище и по тази причина те вървят напред посредством големи обществени дотации. Цяла част от американската автомобилна промишленост ще се възползва от дотации за електрически коли и нисковъглеродно произвеждане на сила. В Европа имаме потребност от моркова и тоягата. Разчитането единствено на тоягата би било обществено нездравословно без по-голяма поддръжка за по-бедните семейства.
- Какво ще кажете за потреблението на въглерод от най-богатите в обществото? Докъде в действителност ще ни докара възбраната на частните самолети?
- Всеки спомагателен звук въглерод в атмосферата е от голяма важност, тъй че е значимо. Един частен аероплан създава повече тонове въглероден диоксид на час, в сравнение с пътуванията на множеството хора за една година. Важно е да се знае, че навлизаме във фаза, в която всеки ще би трябвало да постави обилни старания, с цел да промени метода си на живот. Как можем да чакаме междинната и работническата съсловия да изиграят своята роля, в случай че хората на върха на обществената стълбица не престават да отделят еквивалента на въглерод за една година единствено за няколко минути?
В исторически проект, когато политиците се обръщат към популацията, с цел да изискат обилни жертви, богатите също са принудени да дадат своя дан. В тирада през април 1942 година (определяща националната икономическа политика от седем точки, предопределена да стабилизира стопанската система на Съединени американски щати по време на Втората международна война), президентът Франклин Делано Рузвелт моли своите сънародници да създадат големи жертви. Той също по този начин желае от Конгреса да подсигурява, че приходите на най-богатите остават под избран предел. Става въпрос за обществено доближаване и нов публичен контракт за временен интервал. Във Франция самолетните компании към този момент не могат да продават билети за направления, които могат да бъдат изминати с трен за по-малко от два часа и половина. Но това не важи за частните самолети. Те си остават дупка в схемата.
- Трябва ли Европейски Съюз да се намеси, с цел да контролира този тип въпроси?
- В свят, в който проблемите са световни, най-големият мащаб постоянно е най-подходящ. Но това не значи, че не би трябвало да стартираме на национално равнище. И това постоянно е казусът. Наднационалното равнище прекомерно постоянно се употребява като опрощение за безучастие. Държавите-членки на Европейски Съюз би трябвало да се координират, само че би трябвало да стартират да работят и сами за себе си. Европейското съглашение за налог върху непредвидените облаги на енергийните компании стана допустимо единствено тъй като някои страни взеха решение да го създадат самите те. Европейският политически консенсус беше построен върху едностранни ограничения.
- Градовете и районите постоянно се сблъскват с въздействията върху климата. Националните държавни управления са виновни за данъчното облагане и общественото обезпечаване. Зелената договорка на Европа обрисува прехода и всички те са част от световните съглашения за климата и в последна сметка нашата планетарна система. Кое е най-подходящото равнище за битка с климатичното неравноправие?
- Очарователното, само че и главозамайващо в този преход е, че всички равнища са взаимосвързани. Трябва да започнете на локално равнище и да стигнете до национално, европейско и интернационално равнище. Бавният ход и разочарованието на едно равнище не могат да се употребяват, с цел да оправдаят бездействието на друго. Що се отнася до климатичните неравенства има толкоз доста какво да се направи на локално равнище във връзка с вредите и излагането на риск - от градско обмисляне и реорганизиране на региони до обществени политики, които са в интерес на най-бедните. Екологизирането на градовете и трансформацията на питателните вериги ще бъдат от изгода за тези, които са на предните линии и се сблъскват с горещите талази, сушата, инфлацията при храните.
Националното равнище е уместно за основаване на закони и даване на финансови запаси, а европейското равнище може да помогне за обединяването на рисковете. Споделянето на сила значи мислене в максимален мащаб. Електрическата мрежа, захранвана от вятър и слънчева сила, би трябвало да бъде подсигурена с други източници, да вземем за пример в дните, когато няма задоволително вятър или слънце. Но същата логичност може да се приложи и към способността да се възстановявате от естествени бедствия като урагани. Колкото по-голяма е групата от споделящи риска, толкоз по-добре работи застраховането, тъкмо както общественото обезпечаване работи на национално равнище.
Една европейска обществена страна ще ни разреши да споделяме рисковете още по-ефективно. Но това значи основаване на европейски фискални запаси. Въпреки че това постепенно се обрисува, към момента сме надалеч от известния " Хамилтонов миг " на американския федерализъм. Европейският бюджет е към 2% от Брутният вътрешен продукт, до момента в който множеството страни-членки имат национални бюджети от към 50% от Брутният вътрешен продукт. Трябва да федерализираме както ресурсите, по този начин и разноските, с цел да сме подготвени да се борим против екологичните неравенства на бъдещето.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ