Когато два центъра се срещнат, тогава има любов - ОШО
Любовта е сложна. Трябва да се остави страхът.
И това е странното, че си толкоз изплашен, а няма какво да губиш.
Какво имаш да губиш? Нищо.
Това тяло ще бъде взето от гибелта, само че преди да го вземе гибелта, дай го на любовта.
Каквото и да имаш, ще ти се вземе; а преди да ти бъде взето, за какво да не го споделиш?
Това е eдинствения метод да го притежаваш.
Ако можеш да споделяш и да даваш, то ти си богат, ти си стопанин.
Всичко ще ти бъде отнето, няма нищо, което може да задържиш вечно.
Смъртта ще унищожи всяка твоя благосъстоятелност. Ако можеш да даваш, да даряваш, няма да има гибел.
Преди да ти се вземе каквото и да е, ти към този момент ще си го дал, ще си го подарил. Не може да има гибел.
Когато два центъра се срещнат, тогава има обич.
А любовта е алхимичен феномен – все едно когато се срещнат водород и О2, получава се нещо ново – вода.
Можеш да имаш водород, можеш да имаш О2, само че в случай че си жаден, те няма да са ти от изгода. Можеш да имаш колкото си искаш О2, колкото си искаш водород, само че жаждата няма да премине.
Когато два центъра се срещнат, се основава нещо ново. Това ново нещо е обич.
И то е тъкмо като водата, утолява доста, доста животи. Изведнъж ставаш удовлетворен.
Това е забележимият знак на Любовта – ставаш удовлетворен, като че си постигнал всичко.
Няма към този момент какво повече да се реализира. Достигнал си задачата.
