Кои са знаците, че сме прекалено „обвързани“ с партньора ни
Любовта е прелестно нещо, както и обвързването. То обрисува граници към двойката и пази доверието сред сътрудниците. То основава фамилиарност, схващане, взаимна грижа. Но всяко обвързване крие риск от отиване в другата прекаленост. Можем ли да бъдем прекомерно обвързани и какво значи това?
Със сигурност доста от нас са отивали в другата прекаленост, без значение дали го осъзнават или не. При прекомерното обвързване слагаме своя вътрешен център отвън нас и започваме да подвластен прочувствено, ментално и даже физически от колегата си. Отказваме се от нашия „ аз “, с цел да има „ ние “, само че прекосяваме границата на здравословния компромис. Границите посред ни се размиват, а земята под краката ни стартира да се клати. Появява се незадоволеност, яд, провокации, засегнатост и още доста отрицателни страсти, които заплашват нашия нежен транспортен съд на любовта.
Как да разпознаем дали не сме почнали да ставаме прекомерно обвързани към колегата ни?
Емоционална взаимозависимост
Във всяка връзка има взаимна взаимозависимост. Ако ти си печален и аз ще се натъжа, тъй като те обичам. Но тук има две разнообразни продължения. Ако те обичам здравословно ще се натъжа за теб, само че това няма да разклати вътрешните ми устои. Аз ще бъда постоянна стена, която ще бъде до теб. Но в случай че съм прекомерно обвързана и границите сред мен и теб са размити, твоята горест ще ме раздруса радикално. Ще се натъжа толкоз доста, като че ли аз изживявам болката, а не ти.
Когато сме прекомерно „ обвързани “ с колегата си, постоянно мислим за неговите усеща, потребности, потребности и забравяме своите. Съответно, разчитаме, че колегата ни ще бъде също толкоз прочувствено подвластен към нас, че ще се откаже от себе си на собствен ред, с цел да мисли за нашите потребности. Това е рисков капан, тъй като неизбежно ще бъдем разочаровани и най-много, изчерпани прочувствено.
Един от методите да се оправим е като стартираме да мислим за своите потребности и ги удовлетворяваме сами, без да разчитаме на другия. Както и да се доверим, е другия е задоволително зрял с цел да се оправи с потребностите си и самичък, без да поемаме цялостна отговорност за неговия прочувствен свят.
Синдромът „ Не мога без теб “
Още един знак за прочувствената взаимозависимост е нежеланието ни да вършим каквото и да е без другия. Някак останалите хора ни стават безинтересни, скучни, забравяме да се виждаме с приятелите си и ставаме прекомерно погълнати от Него. „ Ти ми даваш външно чувство за сигурност и когато съм сам/а просто не е същото. “ и „ Искам с теб и това е! “ – са реплики, които постоянно можем да използваме, когато сме във физическа взаимозависимост. Така, както дребното дете желае да не се отделя от мама, по този начин и прекомерно огромната ни взаимозависимост към колегата ни може да блокира живота ни отвън рамките на връзката.
Прекалената физическа обязаност може да се прояви и като следене, ревнивост, недоверчивост, предпочитание другия да ни принадлежи и така нататък Един от методите да се оправим с прекомерната обязаност е осъзнато да се отделяме от колегата си като прекарваме време с другари или обичани занимания без него. Но най-много, като позволим на другия да прави същото. Това може да е сложна стъпка, тъй като може да отключи вълна от паника и страхове у нас. Но в това време това е трамплин към завръщане към себе си и промяна на връзката ни в по-зряла и постоянна.
Екатерина Кьосева
