Как да обичаме по Ерих Фром
Любовта е разбиране, остаряло колкото самото човечество, изследвано и разнищвано от безчет философи, учени и мислители в историята. Ерих Фром, немски психоаналитик и обществен мъдрец, се впуска в комплицираните нюанси на любовта в своя фундаментален труд " Изкуството да обичаш ". Гледната точка на Фром за любовта е дълбока и предлага неповторима композиция от психически прозрения и философска мъдрост. В тази публикация ще разгледаме концепциите на Ерих Фром за това по какъв начин да обичаме и да развиваме значими връзки. Опит, който ще бъде скъп за всеки, който желае да се научи да обича надълбоко, откровено така и така да носи болежка.
Разбиране на любовта като изкуство
Ерих Фром счита, че любовта не е мимолетна страст или пасивно положение, а по-скоро изкуство, което изисква умения, старания и умишлено рационализиране. Той има вяра, че любовта е деен, непрестанен развой, който изисква внимание и отдаденост. Според Фром изкуството да обичаш включва четири съществени детайла: грижа, отговорност, почитание и познание.
Грижа
Грижата, както я разказва Фром, е способността интензивно да се грижим и да покачваме благосъстоянието на обичания човек. Тя надвишава елементарната любов и включва същинска угриженост за развиването и щастието на другия човек. Фром твърди, че грижата е значителен аспект на любовта, който разрешава на хората да преодолеят егоцентризма и да се съсредоточат върху потребностите на сътрудниците си. Сами разбирате какъв брой е значимо консолидираното на подобен вид обич за сполучливата връзка освен с обичания, само че и с децата, околните и така нататък Любовта без грижата не е обич или е егоистична и по този метод непълноценна.
Отговорност
Поемането на отговорност за личните дейности и за въздействието им върху връзката е основен съставен елемент от философията на Фром. Според него същинската обич включва възприятие за отговорност за благополучието на обичания човек. Тази отговорност се простира до поощряване на личностното израстване и основаване на удобна среда, в която и двамата сътрудници да се развиват. Ключово за сполучливата връзка е да бъдем виновни и да мислим до какво водят дейностите ни, егото ни и прекомерно прочувствените реакции. В наши дни отговорността постоянно се схваща като дълго, като нещо, наложено извън. В същинския смисъл на думата обаче тя е изцяло непринуден акт, тя е нашият отговор на потребностите, изявени или неизявено, от страна на друго човешко творение.
Уважение
Според Фром уважението е в основата на всяка здрава връзка. То включва признание и оценяване на уникалността на другия човек. Истинската обич, твърди той, изисква умеенето да се вижда сътрудникът като персона със лични мисли, усеща и желания. Взаимното почитание основава пространство за открита връзка и схващане. Уважението е грижата на единия човек за израстването и развиването на другия. Аз желая обичания човек да се развива и разкрива своята характерност поради самия себе си, а не с оглед да служи на мен. Уважението съществува единствено на основата на свободата. Както споделя една френска сентенция - Обичта е дете на свободата.
Да познаваш себе си и другия
Фром акцентира смисъла на познаването на себе си и на колегата. Самоосъзнаването е от решаващо значение за разбирането на личните потребности и стремежи, до момента в който познаването на другия човек разрешава по-дълбока връзка. Фром предизвиква хората да изследват личните си прочувствени пейзажи и да поддържат връзка намерено, с цел да преодолеят пропастта сред тях и сътрудниците им. Познанието е допустимо, единствено в случай че се издига над грижите за себе си и огледа на другия от неговите лични позиции. Това значи да можеш да схванеш по кое време един човек е сърдит, даже той да не демонстрира това намерено. Ако го познаваш по-добре, ще откриеш, че той се тревожи, усеща се уединен или отговорен. Това обаче не значи да упражняваме власт над другия, а да поддържаме връзка достоверно с него, базирайки се на същинската му същина и положенията, през които минава, да го разбираме изцяло.
Ролята на свободата в любовта
Философията на Фром преглежда и концепцията за свободата в подтекста на любовта. Той прави разграничаване сред отрицателната независимост, която е неявяване на външни ограничавания, и позитивната независимост, която е способността да се работи в сходство с същинската природа на индивида. В сферата на любовта позитивната независимост е от значително значение. Фром твърди, че същинската обич включва свободата да бъдеш себе си и да насърчаваш същото у колегата си. Това изисква равнище на самостоятелност и обич към себе си, които способстват за благосъстоянието на връзката.
Прозренията на Ерих Фром за любовта оферират задълбочено управление за тези, които се стремят да развиват значими и трайни връзки. Любовта, както я разказва той, е изкуство, което изисква непрекъснати старания, самоосъзнаване и същинска ангажираност с благополучието и израстването и на двамата сътрудници. Като одобряват грижата, отговорността, уважението и знанието, хората могат да тръгнат на странствуване към по-дълбоко и пълноценно преживяване на любовта. Мъдростта на Фром ни предизвиква да гледаме на любовта не като на пасивна страст, а като на дейна, трансформираща мощ, която има силата да издигне нашия живот и живота на тези, които са ни скъпи.
Разбиране на любовта като изкуство
Ерих Фром счита, че любовта не е мимолетна страст или пасивно положение, а по-скоро изкуство, което изисква умения, старания и умишлено рационализиране. Той има вяра, че любовта е деен, непрестанен развой, който изисква внимание и отдаденост. Според Фром изкуството да обичаш включва четири съществени детайла: грижа, отговорност, почитание и познание.
Грижа
Грижата, както я разказва Фром, е способността интензивно да се грижим и да покачваме благосъстоянието на обичания човек. Тя надвишава елементарната любов и включва същинска угриженост за развиването и щастието на другия човек. Фром твърди, че грижата е значителен аспект на любовта, който разрешава на хората да преодолеят егоцентризма и да се съсредоточат върху потребностите на сътрудниците си. Сами разбирате какъв брой е значимо консолидираното на подобен вид обич за сполучливата връзка освен с обичания, само че и с децата, околните и така нататък Любовта без грижата не е обич или е егоистична и по този метод непълноценна.
Отговорност
Поемането на отговорност за личните дейности и за въздействието им върху връзката е основен съставен елемент от философията на Фром. Според него същинската обич включва възприятие за отговорност за благополучието на обичания човек. Тази отговорност се простира до поощряване на личностното израстване и основаване на удобна среда, в която и двамата сътрудници да се развиват. Ключово за сполучливата връзка е да бъдем виновни и да мислим до какво водят дейностите ни, егото ни и прекомерно прочувствените реакции. В наши дни отговорността постоянно се схваща като дълго, като нещо, наложено извън. В същинския смисъл на думата обаче тя е изцяло непринуден акт, тя е нашият отговор на потребностите, изявени или неизявено, от страна на друго човешко творение.
Уважение
Според Фром уважението е в основата на всяка здрава връзка. То включва признание и оценяване на уникалността на другия човек. Истинската обич, твърди той, изисква умеенето да се вижда сътрудникът като персона със лични мисли, усеща и желания. Взаимното почитание основава пространство за открита връзка и схващане. Уважението е грижата на единия човек за израстването и развиването на другия. Аз желая обичания човек да се развива и разкрива своята характерност поради самия себе си, а не с оглед да служи на мен. Уважението съществува единствено на основата на свободата. Както споделя една френска сентенция - Обичта е дете на свободата.
Да познаваш себе си и другия
Фром акцентира смисъла на познаването на себе си и на колегата. Самоосъзнаването е от решаващо значение за разбирането на личните потребности и стремежи, до момента в който познаването на другия човек разрешава по-дълбока връзка. Фром предизвиква хората да изследват личните си прочувствени пейзажи и да поддържат връзка намерено, с цел да преодолеят пропастта сред тях и сътрудниците им. Познанието е допустимо, единствено в случай че се издига над грижите за себе си и огледа на другия от неговите лични позиции. Това значи да можеш да схванеш по кое време един човек е сърдит, даже той да не демонстрира това намерено. Ако го познаваш по-добре, ще откриеш, че той се тревожи, усеща се уединен или отговорен. Това обаче не значи да упражняваме власт над другия, а да поддържаме връзка достоверно с него, базирайки се на същинската му същина и положенията, през които минава, да го разбираме изцяло.
Ролята на свободата в любовта
Философията на Фром преглежда и концепцията за свободата в подтекста на любовта. Той прави разграничаване сред отрицателната независимост, която е неявяване на външни ограничавания, и позитивната независимост, която е способността да се работи в сходство с същинската природа на индивида. В сферата на любовта позитивната независимост е от значително значение. Фром твърди, че същинската обич включва свободата да бъдеш себе си и да насърчаваш същото у колегата си. Това изисква равнище на самостоятелност и обич към себе си, които способстват за благосъстоянието на връзката.
Прозренията на Ерих Фром за любовта оферират задълбочено управление за тези, които се стремят да развиват значими и трайни връзки. Любовта, както я разказва той, е изкуство, което изисква непрекъснати старания, самоосъзнаване и същинска ангажираност с благополучието и израстването и на двамата сътрудници. Като одобряват грижата, отговорността, уважението и знанието, хората могат да тръгнат на странствуване към по-дълбоко и пълноценно преживяване на любовта. Мъдростта на Фром ни предизвиква да гледаме на любовта не като на пасивна страст, а като на дейна, трансформираща мощ, която има силата да издигне нашия живот и живота на тези, които са ни скъпи.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ