Когато има любов, може да се преживее и без щастие!
Любовта е най-силната движеща мощ в живота на индивида. Тя е положение, което не постоянно се свързва с лесното и безгрижното благополучие, само че е способно да издигне душата над всеки сложен миг, който животът сервира. Мисълта на Достоевски „ Когато има обич, може да се преживее и без благополучие “ предизвика една дълбока мисъл – допустимо ли е любовта да бъде по-силна от щастието?
Истината е, че любовта и щастието не постоянно вървят ръка за ръка. Има моменти, когато любовта, макар че изпълва сърцето, не съумява да донесе лекост и самодоволство. Любовта, изключително когато е дълбока и изпълнена с грижа, може да бъде изпълнена със страхове, премеждия, жертви. Тя е мощ, която ни кара да понасяме болката, да прекосяваме през неволи и да живеем с мисълта за някой различен повече, в сравнение с за себе си.
Човек, който е влюбен, може да изпита болежка, само че тази болежка е по-лесно търпима, тъй като е облечена в смисъл. Щастието е краткотрайно, моментно, само че любовта е нещо доста по-трайно. Дори когато всичко наподобява безнадеждно, когато външните условия ни лишават от наслада, любовта дава на сърцето цел и смисъл. Тя може да ни поддържа живи, да ни дава сили да продължим даже в най-мрачните дни.
Помислете си за историите на двойки, които минават през компликации – заболявания, беднотия, загуби, изменничества. Те постоянно не са щастливи в класическия смисъл на думата, само че са свързани от нещо по-голямо – любовта им един към различен. Това не е приказно благополучие, а по-скоро дълбока връзка, която надвишава физическите и прочувствени тествания. Те знаят, че може би щастието е мимолетно, само че любовта, когато е същинска, е безконечна.
Любовта е като огън, който гори непрекъснато, до момента в който щастието е като искра, която завчас се разгаря и угасва. Често, в нашите най-сериозни тествания, откриваме същинското значение на любовта, когато усетим, че даже и без нормалната наслада, към момента има нещо, което ни кара да се борим.
Любовта, която може да оцелее макар неналичието на благополучие, е най-силната форма на съгласуваност. Това е оня тип обич, която израства от дълбоката прочувствена отдаденост и схващане, която знае, че същинското благополучие може да бъде неуловимо, само че любовта е безконечната светлина в тъмнината.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм :
Вижте още: Имаш ли своето ‘защо’ в живота, ще можеш да понесеш съвсем всяко ‘как’
