Човешката воля е чиста илюзия - РУМИ
ЛЮБОВТА Е БЕЗРАЗСЪДНА
Любовта е безразсъдна, неразумна.
Разумът търси полза.
Любовта връхлита мощно,
поглъщаща, нестихваща.
И още, посред страданието, любовта
работи като воденичен камък –
пряма и с твърда повърхнина.
Умряла за себе-интереса
тя рискува всичко
и нищо не чака.
Любовта проиграва всеки подарък
от Бога даден.
Без причина Бог ти даде Същество,
без причина назад го върни.
Да проиграеш себе си
е оттатък всяка вяра.
Религията търси благосклонност и благословия,
само че тези, които проиграват и това,
са божи любимци,
тъй като не подлагат Бог на изпит,
и не хлопат на портата
на загуба или облага.
КОРЕН, РЕКА, ОГЪН, МОРЕ
Един човек се скиташе по пладне
през пазара
със свещ в ръката си запалена,
целият в възторг!
“Хей! ” – провикна се някой продавач –
“Шега ли е това? Кой търсиш? ”
“Някой, който диша Хуу –
божествения мирис. ”
“Е, тогава има доста,
от които да избираш. ”
“Но аз диря този,
който може да е ядосан
и с стремежи изпълнен,
само че и да е същински човек
в същия миг. ”
“Рядко нещо! Но може би
търсиш сред клоните това,
което единствено в корените се намира. ”
Река има една,
която движи тези воденични камъни.
Човешката воля е чиста заблуда.
Тези, които горди са
със своите решения
са най-сурови от суровите!
Вижте по какъв начин врят мислите-котли
и след това в огъня, долу погледнете.
Бог сподели на Йов:
“Ти цениш своето самообладание.
Знай, че аз с него те подарих. ”
Не се увличай във въртенето на колелото.
Обърни глава и взри се в реката.
Ти казваш:
“Но аз към този момент виждам натам! ” – …
Има няколко знака,
които издават очите,
що виждат целия път до океана.
Объркването е един от тях.
Тези, които
пяната и отломките изследват,
от някое корабокрушение,
покрай брега,
имат свои цели,
и нашироко могат да ги обяснят.
Тези, които гледат морето,
трансформират се в него
и не могат да приказват за това.
Песни на стремежи се чуват на брега
и гневни празнословия –
танцът комплициран
на езика на личността.
Но във вълните и под тях
няма предпочитание, ни лицемери е.
Само обич,
що оформя и разпростира.
из „ Стани огледало “, Мевляна Джелаледин Руми
Превод: Здравко Станев
изображения: Margaret C. Cook
