Никаква лъжа не се позволява, даже и бяла - ПЕТЪР ДЪНОВ
Любов, в която влиза лъжата, не е същинска. Това е веселба.
Вие би трябвало да познавате индивида по очите, ушите, носа, устата, да четете по него като по книга. Тогава нито вие ще се лъжете, нито другите ще ви лъжат.
Ако направиш една неточност, ще я изправиш, без да се оправдаваш. Никой от вас не би трябвало да става проводник на духовете, да лъже.
Никаква неистина не се разрешава, дори и бяла.
Някога неумишлено ставаш проводник на лъжата. Будност се желае, да не допускате лъжата в себе си.
Кипнеш, разгневиш се, търсиш виновника вън от себе си.
Има външни аргументи, само че ти би трябвало да се въздържаш; в случай че се разгневиш, би трябвало да трансформираш положението си.
Как да го трансформираш? Хвани ухото си. Има едно място на ухото, като го хванеш, незабавно гневът изчезва.
Ако самичък не се хванеш, други ще те заловен, само че през целия ден ще бъдеш нерадушен.
Хвани ухото си и кажи: „ Слава Богу, минах една рецесия “.
Ако дадеш ход на гнева си, ще обидиш някого и след това ще съжаляваш, че си прибързал.
Така се излагаш пред себе си и започваш да свиваш очите си, да прикриваш своята неточност.
И крадецът, като краде, свива очите си.
С това той желае да каже: „ Аз се нуждая от по-малко светлина “.
