Рибари вдигат храма Св. Димитър във Видин
Любопитно е, само че щом туристическите групи, пристигнали във Видин с круизните кораби поради средновековната цитадела „ Баба Вида “, получат час свободно време, потеглят на групи по централния площад и околните улици. Спират по-млади хора и нещо питат. Какво? Къде се намира молът или някой огромен магазин за дарове и сувенири? Нищо сходно. Питат къде се намира огромният храм „ Свети Димитър “, твърди Цецка Цокова, специалист по туризма в общината. Тръгнали към Видин, те са се уведомили кои са по-интересните обекти в града. И въпреки че храмът не е включен в техния маршрут, те потеглят към него. Влизат и ахват. Не палят свещи, а го преглеждат. Коментират между тях архитектурните форми, стенописите. Ако вътре има някой духовник, той дава отговор на въпросите им. Те не са толкоз от духовно естество, колкото от строително, архитектурно, културно. Така те сами откриват храм, който е монумент на културата от национално значение.
Малко знае се, че „ Свети Димитър “ със своите внушителни размери е вторият по величина православен храм у нас след софийския „ Александър Невски ”. Може би мащабите му притеглят чужденците, а и българите, тръгнали на поклоннически туризъм из страната.
Храмът е доста остарял – приел е първите си богомолци през 1900 година на връх празника на патрона свети Димитър – 26 октомври. Построен е върху друга, дървена черква на същото място, която също носила името на свети Димитър. Но след 240 години работа на вярата, рухнала. По тази причина на 9 декември 1884 година било взето решение за посторяване на нова, здрава и дълговечна. И се оказали прозорливи – храмът служи на вярващите до през днешния ден.
Когато след 1989 година общинарите умуват кой ден да изберат за празник на Видин, единомислещо било взето решението за 26 октомври. Оттогава до през днешния ден и отсега нататък свети Димитър се афишира за нравствен настойник на Видин, а иконата му може да се види във всеки кабинет на локалните управници. Тя е и най-ценният подарък на всеки гост посрещан в тези кабинети.
Строителството на храма е осъществено единствено с дарения на видинчани. Най-голям принос за това има тогавашният видински митрополит екзарх Антим Първи, който умира през 1888 година и оставя цялото си положение за построяването на този храм. Много пари дали и еснафите – златари, риболовци, лодкари.
Първият камък на този храм е положен през 1885 година. Планът е направен от архитект Бахнани. За механически началник е бил назначен градският архитект Евгений Геслер, а присъединяване в построяването са взели още Мачис Йосиф Ментрел, Върхота и Кожухаров. Главен занаятчия е бил Генчо Кънчев от Трявна. Участвали са и италианците Антони Батистути, Бартлок Клева и Франческо Гусарди.
Храмът има кръстокуполен проект с три надлъжни и един напречен транспортен съд, върху които се построява богата и моногообемна комбинация.
Централният купол е висок 33 метра и се носи на четири свободно стоящи подпори, което подчертава обемно-пространствения образ на храма. Това му придава възвишен, величествен тип. Завършен е през 1900 година. Първата литургия е била отслужена на 26 октомври същата година. През 1925 година резбарят Филип Филипов създава от липово дърво иконостаса на църквата, архиерейския престол и амвона. Интересно е, че е бил разгласен конкурс за направата на стенната живопис и иконата на светеца-патрон. Той бил извоюван от художника от София Господин Желязков. Но в изписването на храма вземат участие и професорите от художествената академия Ст. Иванов и Н. Маринов, както и художникът Илия Лефев и декораторът Георги Алексиев. Работата по вътрешното споразумяване на храма е приключена през 1926 година. През октомври същата година е бил осветлен от тогавашния митрополит Неофит.
Монтират в купола градския часовник
Освен личната, храмът има и друга история, обвързвана с тогавашната власт. Преди близо 120 години общинарите го избират за слагане на дългогодишен, направен от първокачествен материал градски часовник. На доставката и монтажа на механизма са отдадени цели 8 съвещания на общинския съвет. Часовникът е доставен 1900 година от Мюнхен, Германия и монтиран в купола на храма.
Общинското ръководство на първо време се свързва с виенската фирма „ Richard Ziebing ”, която приема да достави часовник с две камбани от по 500 кг за 4500 златни лв., без таксата за транспорт и монтиране.
Запазено е решение на общинския съвет, който командирова във Виена градския проектант и един от членовете на общинсикя съвет, с цел да ревизират на място качеството на материала, от който се създава часовникът. Министърът на вътрешните работи обаче не разрешава командировката, която не оправдавала разноските. Междувременно в общината постъпва нова оферта – от мюнхенската фабрика „ Lon Mannhardtsche ”. В тази оферта камбаните също са две от общо 850 кг. За часовника, превозването до видинското пристанище и монтажа се желали 10 000 златни лв.. Фабриката давала и 5 години гаранция. Общинските съветници изслушват сътрудника на фабриката, който идва във Видин на лични разходи и желаят понижение от цената. Той отстъпва 500 лева, а по-късно още 500. Така цената става 9000 златни лв..Но след месец съветниците вземат решение за часовника да бъдат платени 8500 лева При тази цена договорката била утвърдена от производителя, който изпраща часовника с транспортен съд по Дунава. На 20 август 1900 година часовникът бил инсталиран. Общината е поела разноските по поддържанвето на часовника, назначава и човек, който да се грижи за него. Името на първия градски часовникар е Мойсей Лазаров, който по-късно е заменен от Исмаил Бошняков. Близо 40 години го е поддържал Али Хаджиалиев. От 1940 го поема Кръстьо Динчев, а по-късно – синът му Симеон.
Часовникът се е повреждал единствено веднъж – през 1996 година. Тогава е спрял и не е работил до 1998, когато е поправен и пуснат още веднъж. Спрял е и през 1999 година по време на огромното земетресение в Турция. Според експертите, за 120 години механизмът на часовника е употребявал едвам една трета от ресурса си. Точността му е плюс 1 минута за два месеца. Не му въздействат нито ниските температури, измерени във Видин – минус 32 градуса, нито високите – над 40 градуса. Та този часовник, който е исторически феномен, продължава да служи на видинчани и до през днешния ден.
Доскоро той бе единственият в града. И тъй като оповестява времето на всеки петнадесет минути освен с циферблатите си, само че и с камбанен звън, служил е на целия град. Днес звукът не стига единствено до отдалечените квартали.
От дни видинчани имат и втори градски часовник. Той е инсталиран върху нисък дирек в алеята, която води към Дунава. Част е от плана за рационализация на централната пешеходна зона.
Малко знае се, че „ Свети Димитър “ със своите внушителни размери е вторият по величина православен храм у нас след софийския „ Александър Невски ”. Може би мащабите му притеглят чужденците, а и българите, тръгнали на поклоннически туризъм из страната.
Храмът е доста остарял – приел е първите си богомолци през 1900 година на връх празника на патрона свети Димитър – 26 октомври. Построен е върху друга, дървена черква на същото място, която също носила името на свети Димитър. Но след 240 години работа на вярата, рухнала. По тази причина на 9 декември 1884 година било взето решение за посторяване на нова, здрава и дълговечна. И се оказали прозорливи – храмът служи на вярващите до през днешния ден.
Когато след 1989 година общинарите умуват кой ден да изберат за празник на Видин, единомислещо било взето решението за 26 октомври. Оттогава до през днешния ден и отсега нататък свети Димитър се афишира за нравствен настойник на Видин, а иконата му може да се види във всеки кабинет на локалните управници. Тя е и най-ценният подарък на всеки гост посрещан в тези кабинети.
Строителството на храма е осъществено единствено с дарения на видинчани. Най-голям принос за това има тогавашният видински митрополит екзарх Антим Първи, който умира през 1888 година и оставя цялото си положение за построяването на този храм. Много пари дали и еснафите – златари, риболовци, лодкари.
Първият камък на този храм е положен през 1885 година. Планът е направен от архитект Бахнани. За механически началник е бил назначен градският архитект Евгений Геслер, а присъединяване в построяването са взели още Мачис Йосиф Ментрел, Върхота и Кожухаров. Главен занаятчия е бил Генчо Кънчев от Трявна. Участвали са и италианците Антони Батистути, Бартлок Клева и Франческо Гусарди.
Храмът има кръстокуполен проект с три надлъжни и един напречен транспортен съд, върху които се построява богата и моногообемна комбинация.
Централният купол е висок 33 метра и се носи на четири свободно стоящи подпори, което подчертава обемно-пространствения образ на храма. Това му придава възвишен, величествен тип. Завършен е през 1900 година. Първата литургия е била отслужена на 26 октомври същата година. През 1925 година резбарят Филип Филипов създава от липово дърво иконостаса на църквата, архиерейския престол и амвона. Интересно е, че е бил разгласен конкурс за направата на стенната живопис и иконата на светеца-патрон. Той бил извоюван от художника от София Господин Желязков. Но в изписването на храма вземат участие и професорите от художествената академия Ст. Иванов и Н. Маринов, както и художникът Илия Лефев и декораторът Георги Алексиев. Работата по вътрешното споразумяване на храма е приключена през 1926 година. През октомври същата година е бил осветлен от тогавашния митрополит Неофит.
Монтират в купола градския часовник
Освен личната, храмът има и друга история, обвързвана с тогавашната власт. Преди близо 120 години общинарите го избират за слагане на дългогодишен, направен от първокачествен материал градски часовник. На доставката и монтажа на механизма са отдадени цели 8 съвещания на общинския съвет. Часовникът е доставен 1900 година от Мюнхен, Германия и монтиран в купола на храма.
Общинското ръководство на първо време се свързва с виенската фирма „ Richard Ziebing ”, която приема да достави часовник с две камбани от по 500 кг за 4500 златни лв., без таксата за транспорт и монтиране.
Запазено е решение на общинския съвет, който командирова във Виена градския проектант и един от членовете на общинсикя съвет, с цел да ревизират на място качеството на материала, от който се създава часовникът. Министърът на вътрешните работи обаче не разрешава командировката, която не оправдавала разноските. Междувременно в общината постъпва нова оферта – от мюнхенската фабрика „ Lon Mannhardtsche ”. В тази оферта камбаните също са две от общо 850 кг. За часовника, превозването до видинското пристанище и монтажа се желали 10 000 златни лв.. Фабриката давала и 5 години гаранция. Общинските съветници изслушват сътрудника на фабриката, който идва във Видин на лични разходи и желаят понижение от цената. Той отстъпва 500 лева, а по-късно още 500. Така цената става 9000 златни лв..Но след месец съветниците вземат решение за часовника да бъдат платени 8500 лева При тази цена договорката била утвърдена от производителя, който изпраща часовника с транспортен съд по Дунава. На 20 август 1900 година часовникът бил инсталиран. Общината е поела разноските по поддържанвето на часовника, назначава и човек, който да се грижи за него. Името на първия градски часовникар е Мойсей Лазаров, който по-късно е заменен от Исмаил Бошняков. Близо 40 години го е поддържал Али Хаджиалиев. От 1940 го поема Кръстьо Динчев, а по-късно – синът му Симеон.
Часовникът се е повреждал единствено веднъж – през 1996 година. Тогава е спрял и не е работил до 1998, когато е поправен и пуснат още веднъж. Спрял е и през 1999 година по време на огромното земетресение в Турция. Според експертите, за 120 години механизмът на часовника е употребявал едвам една трета от ресурса си. Точността му е плюс 1 минута за два месеца. Не му въздействат нито ниските температури, измерени във Видин – минус 32 градуса, нито високите – над 40 градуса. Та този часовник, който е исторически феномен, продължава да служи на видинчани и до през днешния ден.
Доскоро той бе единственият в града. И тъй като оповестява времето на всеки петнадесет минути освен с циферблатите си, само че и с камбанен звън, служил е на целия град. Днес звукът не стига единствено до отдалечените квартали.
От дни видинчани имат и втори градски часовник. Той е инсталиран върху нисък дирек в алеята, която води към Дунава. Част е от плана за рационализация на централната пешеходна зона.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ