Любомира Пиперова написа прочувствено стихотворение, посветено на нейния съпруг Димо,

Любомира Пиперова написа трогателно стихотворение, отдадено на нейния брачен партньор Димо, който малко преди Коледа умря на 45-годишна възраст от ковид.

Рано е още, моя обич,

Рано е още за този надпис.

Имаше любов и деликатност, и благополучие

Имаше мемоари, детско дихание.

Купища сънища и морски шир

Шегите, до момента в който пътувахме около Обзор...

Помниш ли стъпките на двама ни в пясъка?

Помниш ли заран на птиците крясъка?

Помниш ли Сънчо, за мен и за теб?

Разхвърляни мемоари, в този момент и навсякъде.

Всичко е сиво, обичано момче.

Всички пътища водят, само че не и към теб.

Светът се раздра и опустя.

Небето в този момент е твойта диря.

И чувам гласът ти, мек и бездънен.

Ти си мойта магия и моят недостатък.

Виждам лицето ти, само че на открито е мъгла.

А вътре свещта догаря в нощта...

Държа ръцете ти, тези ръце.

С които моите в себе си взе.

Когато измръзваха ги стопли със тяло,

А виж в този момент...пак заваляло.

Вали безмилостно проклетият сняг,

Времето бута ме в своя си бяг.

Няма спирка, ни вопъл, ни благопожелание.

Има единствено обич. Но не и сбогуване...

Сърцето за теб все по този начин ще тупти,

Ще те нося, обич, през всичките дни.

Ще ти покажа кътчета от наште фантазии,

Там, където всичко сред нас се роди.

Там, където остарявахме дружно, с рок

Където аз съм мъничка, а ти си висок.

Ще те нося със себе си на всяко море,

С всяка детска усмивка и детско краче,

Стъпило в пясъка на нашто сърце.

Ще бъдеш, обич, давам обещание ти. Ще!