Семейство Савидж
Любимият ми (не споделям най-добър) американски самостоятелен филм на предишното десетилетие е (усещате двусмисленото заглавие) на сценариста и режисьор Тамара Дженкинс. Филмът е с две номинации за " Оскар " (сценарий и основна женска роля), 17 награди, от които две " Независим дух ", и оценка 7.2 в IMDb. Гледах го на СФФ, а в този момент го договарям по HBO/HBO GO.
Лени (Филип Боско) е заядлив, раздразним и навъсен старец, на прага на сенилността, което го кара да влиза в неуместни спорове (сцената в тоалетната е напряко велика), само че и другояче характерът му не е бил тъкмо добродушен и мек. Жената, с която живее на фамилни начала, почива, и внезапно отчуждените му и незаинтересовани (а дали не и засегнати и афектирани?) деца, обитаващи Ню Йорк, би трябвало да се погрижат за него (остава на улицата поради прелиминарен контракт за съжителство).
Джон (покойният Филип Сиймур Хофман, гигант) е 42-годишен учител в лицей по литература и драма, пълен, провиснал, чорлав, космат, с необятно лице и навъсен израз, който приказва постепенно и отчетливо и от години написа труд за Брехт. Уенди (Лора Лини, боготворя я) е хубава стройна елементарно кипваща неудовлетворена русокоска в средата на 30-те, с одухотворено лице и бърза тирада, която търси финасиране от фондации, с цел да написа пиеса. И двамата са неудачници в персоналния си живот (не че са прокопсали изключително професионално и финансово). Джон не желае да се обвърже с благата, ведра и нежна полякиня Кася (Кара Сиймур), която ще би трябвало да се върне в родината си с детето си, а Уенди има безперспективна и унизителна връзка с плешивия, дръглив, изсъхнал, неугледен и много по-възрастен от нея Лари (Питър Фридман), който в никакъв случай няма да напусне жена си...
Останалото е нормално (всеки минава или ще мине по този път, когато гледах кино лентата през 2007 година, бях изгубил един и скоро щях да изгубя и другия) - остарели обиди, основателни или не, отчуждение, злоба, дребни случки, забили се като счупено стъкло в душата, отказващи да си отидат и тълкувани едностранчиво (чувството, че си бил подценен, носи извратено наслаждение и подхранва пагубното самосъжаление), обвинявания, нарцисизъм, непокаяли се властни тиранични родители и изнервени нападателни деца със загноили, търсене на старешки дом, който да не мирише на гибел и урина, амнистия (дали?), сантимент и милозливост. Всеки е трагичен посвоему (Толстой), само че напредването по тази кошмарна серпантина може и да те сепне, да осъзнаеш кои са същински значимите неща в живота и да се опиташ да ги възстановиш и запазиш с добрина и.
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, единствено той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични познания в гореизброените области и освен в тях. За наша наслада Боян има личен блог, публикации от който публикуваме при нас с неговото общително единодушие. Останалите му титанични материали можете да откриете .
Лени (Филип Боско) е заядлив, раздразним и навъсен старец, на прага на сенилността, което го кара да влиза в неуместни спорове (сцената в тоалетната е напряко велика), само че и другояче характерът му не е бил тъкмо добродушен и мек. Жената, с която живее на фамилни начала, почива, и внезапно отчуждените му и незаинтересовани (а дали не и засегнати и афектирани?) деца, обитаващи Ню Йорк, би трябвало да се погрижат за него (остава на улицата поради прелиминарен контракт за съжителство).
Джон (покойният Филип Сиймур Хофман, гигант) е 42-годишен учител в лицей по литература и драма, пълен, провиснал, чорлав, космат, с необятно лице и навъсен израз, който приказва постепенно и отчетливо и от години написа труд за Брехт. Уенди (Лора Лини, боготворя я) е хубава стройна елементарно кипваща неудовлетворена русокоска в средата на 30-те, с одухотворено лице и бърза тирада, която търси финасиране от фондации, с цел да написа пиеса. И двамата са неудачници в персоналния си живот (не че са прокопсали изключително професионално и финансово). Джон не желае да се обвърже с благата, ведра и нежна полякиня Кася (Кара Сиймур), която ще би трябвало да се върне в родината си с детето си, а Уенди има безперспективна и унизителна връзка с плешивия, дръглив, изсъхнал, неугледен и много по-възрастен от нея Лари (Питър Фридман), който в никакъв случай няма да напусне жена си...
Останалото е нормално (всеки минава или ще мине по този път, когато гледах кино лентата през 2007 година, бях изгубил един и скоро щях да изгубя и другия) - остарели обиди, основателни или не, отчуждение, злоба, дребни случки, забили се като счупено стъкло в душата, отказващи да си отидат и тълкувани едностранчиво (чувството, че си бил подценен, носи извратено наслаждение и подхранва пагубното самосъжаление), обвинявания, нарцисизъм, непокаяли се властни тиранични родители и изнервени нападателни деца със загноили, търсене на старешки дом, който да не мирише на гибел и урина, амнистия (дали?), сантимент и милозливост. Всеки е трагичен посвоему (Толстой), само че напредването по тази кошмарна серпантина може и да те сепне, да осъзнаеш кои са същински значимите неща в живота и да се опиташ да ги възстановиш и запазиш с добрина и.
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, единствено той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични познания в гореизброените области и освен в тях. За наша наслада Боян има личен блог, публикации от който публикуваме при нас с неговото общително единодушие. Останалите му титанични материали можете да откриете .
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ