Колко струва да си наемеш сейф в банка у нас?
Любимият " буркан банк " на българите от ден на ден губи известност през последните години. Начинът за предпазване на пари се промени фрапантно в последното десетилетие. Банковите институции заеха голямо място във финансовото съществуване, откакто стана процедура трудовите приходи да се превеждат по сметка, а и въвеждането на тавана за заплащане на пари на ръка - до 10 000 лв..
Прочетете още
Така банковите сметки се трансфораха в главния платежен инструмент за хората. Тези сметки обаче имат редица ограничавания - не може да теглите доста пари без предварителна спогодба, има такси по банковите интервенции за вложение и изтегляне на пари, такси по поддръжка на сметката, ясна диря по прекачване на суми, нужда за разказване на генезис на средства при по-големи суми и др. Когато лихвите по влоговете бяха високи, имаше тласък хората да влагат парите си в банка, с цел да избягат от инфлацията и даже да усилят спестяванията си, само че от години това не е реалност. Напротив, инфлацията изяжда вложеното.
Държането на пари под матрака, в книги, дрешници и буркани изключва таксите от поддръжка в банките и лимитите за изтегляне, само че пък основава сериозен риск парите да станат обект на грабеж. Затова доста от хората търсят опция. Не единствено за спестяванията си, само че и за документи, скъпи бумаги, бижута, сбирки, капиталови метали, ръкописи и всевъзможен различен скъпи предмети.
Такава опция са банковите сейфове. Във всички огромни банки у нас има услуга по даване на кутия под ключ. Не е тъкмо трезор, каквито има в остарели европейски банки, само че е мощно охранявана база с железни кутии, които всички могат да наемат.
Банкови експерти разясняват, че в последно време има недостиг на сейфове поради огромния интерес към тях. Една от аргументите за това събитие е, че доста хора започнаха да влагат в скъпи метали - като капиталови златни кюлчета, които не желаят да държат в дома си заради риска от изгубване.
В най-масовото си изражение това съставляват депозитни касети с разнообразни размери, в които жителите могат да слагат движимости без оповестяване на цената и наличието. Друга значима характерност е, че са с висока степен на конфиденциалност и достъп до трезора има единствено наемателят му или оторизирано от него лице.
Таксата за наемане на сейф варира главно от размера на сейфа и времето, за което е нает.
В публичният трезор на Българска народна банка да вземем за пример най-големият сейф е с величина от 58 см Х 45 см Х 47 см и коства 571 лв. за година. Най-малкият пък е с широчина от 26 сантиметра, височина едвам 8 сантиметра и дълбочина 42 сантиметра и коства 163 лв. годишно.
В комерсиалните банки цените са малко по-високи и то най-много за огромните сейфове. Цената за година на сходна на величина депозитна касета като тази на Българска народна банка може да доближи и над 1200 лв. за година.
Много от банките обаче залагат подводни камъни в договорите като да вземем за пример ограничавания за пазарната стойност не движимостите съхранявани в сейфа - при някои търговски банки до 40 000 лв., като концепцията е, че при нарушение на разпоредбите банката не носи отговорност за претърпени вреди.
Прочетете още
Така банковите сметки се трансфораха в главния платежен инструмент за хората. Тези сметки обаче имат редица ограничавания - не може да теглите доста пари без предварителна спогодба, има такси по банковите интервенции за вложение и изтегляне на пари, такси по поддръжка на сметката, ясна диря по прекачване на суми, нужда за разказване на генезис на средства при по-големи суми и др. Когато лихвите по влоговете бяха високи, имаше тласък хората да влагат парите си в банка, с цел да избягат от инфлацията и даже да усилят спестяванията си, само че от години това не е реалност. Напротив, инфлацията изяжда вложеното.
Държането на пари под матрака, в книги, дрешници и буркани изключва таксите от поддръжка в банките и лимитите за изтегляне, само че пък основава сериозен риск парите да станат обект на грабеж. Затова доста от хората търсят опция. Не единствено за спестяванията си, само че и за документи, скъпи бумаги, бижута, сбирки, капиталови метали, ръкописи и всевъзможен различен скъпи предмети.
Такава опция са банковите сейфове. Във всички огромни банки у нас има услуга по даване на кутия под ключ. Не е тъкмо трезор, каквито има в остарели европейски банки, само че е мощно охранявана база с железни кутии, които всички могат да наемат.
Банкови експерти разясняват, че в последно време има недостиг на сейфове поради огромния интерес към тях. Една от аргументите за това събитие е, че доста хора започнаха да влагат в скъпи метали - като капиталови златни кюлчета, които не желаят да държат в дома си заради риска от изгубване.
В най-масовото си изражение това съставляват депозитни касети с разнообразни размери, в които жителите могат да слагат движимости без оповестяване на цената и наличието. Друга значима характерност е, че са с висока степен на конфиденциалност и достъп до трезора има единствено наемателят му или оторизирано от него лице.
Таксата за наемане на сейф варира главно от размера на сейфа и времето, за което е нает.
В публичният трезор на Българска народна банка да вземем за пример най-големият сейф е с величина от 58 см Х 45 см Х 47 см и коства 571 лв. за година. Най-малкият пък е с широчина от 26 сантиметра, височина едвам 8 сантиметра и дълбочина 42 сантиметра и коства 163 лв. годишно.
В комерсиалните банки цените са малко по-високи и то най-много за огромните сейфове. Цената за година на сходна на величина депозитна касета като тази на Българска народна банка може да доближи и над 1200 лв. за година.
Много от банките обаче залагат подводни камъни в договорите като да вземем за пример ограничавания за пазарната стойност не движимостите съхранявани в сейфа - при някои търговски банки до 40 000 лв., като концепцията е, че при нарушение на разпоредбите банката не носи отговорност за претърпени вреди.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ