Текила на разсъмване - цялата страст на лятото
Лято е - време за слънце, усмивки и...коктейли, несъмнено. В основата на всеки типичен коктейл стои най-малко един тип корав алкохол - водка, уиски, джин, ром, текила. Може би всички свързваме лятото с класическото Мохито, а най-популярен в света да е коктейлът Мартини. Но в един коктейл с нежно име - Маргарита, откриваме обичаната на доста хора текила.
Оказва се, че тя е доста по-специално и изтънчено пиво, в сравнение с даже не сте си помисляли, че е. Вкусът й няма по какъв начин да се сбърка, а наличието на алкохол, обратно на публикуваната й популярност, не е по-голямо от това в останалите спиртни питиета - 38% / vol 76 (установен градус). Интересен факт е изследване, което гласи, че захарите, съдържащи се в растението, от което се прави текилата, могат да намалят равнищата на кръвната захар при хора с диабет вид 2 и да спомогнат за свалянето на непотребни килограми. Каква по-хубава вест от тази за нас дамите?! А другояче си знаем, че алкохолът е много калоричен. Освен това, в случай че ви боли стомах, текилата също може да помогне.
История на " вулканичната " текила
Историята на текилата е хилядолетна. Смята се, че сходна на нея напитка била приготвяна 300 години преди Христа. Още ацтеките, населявали Мексико по това време, извличали сок от растението синьо агаве, който им служил за изработката на особено церемониално вино, наречено “pulque ”. През 1519 година испанците превземат Мексико и демонстрират на локалните метода на дестилацията. През 1600 година в западната част на Мексико в дребния град Текила, в своята хасиенда, дон Педро Санчес маркиз Алтамира основал първата фабрика за варене на текила. Широкото й разпространяване почнало през 80-те години на 19 век, след разцвета на железопътните линии. Тогава текилата почнала да се изнася и за Европа.
Насаждения със синьо агаве, Мексико
Избухналата гражданска война в Мексико през 1910 година, трансформирала това пиво в знак на национално избавление. Световна популярност й донесли и Олимпийските игри в Мексико през 1968 година. Чак през 1974 година пък мексиканските и производители получили правото да употребяват името „ текила ” на международния пазар.
На етикета на същинската такава, обаче наложително участва надписът Denominacion de Origon, който е разрешението на мексиканското държавно управление за потреблението на наименованието „ текила “ в сходство с района на произхода й, а също по този начин и цифрите от документ NOM-006-SCFI-1994, гарантиращи качеството.
Как и от какво се прави текила?
Но дано се върнем на синьото агаве (Agave tequilana Weber), от което се прави текилата. Познати са към 400 типа агаве, като по-голямата част от тях служат за производството на текила и мескал. Агавето в действителност е бодливо растение, виреещо в слънчеви територии, на към 1800 м надморска височина. Достига височина до 5 метра, а листата му - дължина до 3 метра. Въпреки бодлите, не е кактус и към момента се водят разногласия към принадлежността му. Спор няма в това, че растението доближава зряла възраст на към петата си година, а сок за филтрация от него се извлича чак, когато е достигнало 12-годишна възраст. Сърцевината му, от която се извлича сокът, наподобява на великански ананас и тежи от 40 до 90 кг. Смята се, че най-хубавата текила е тази, която отлежава най-малко 4-5 години и то в дъбови бъчви.
Като цяло има няколко съществени типа текила:
Бяла текила (сребърна)- престояваща до два месеца в железни цистерни и употребяваща се главно за плодови коктейли.
Златна текила (млада) - овкусена с карамел, много сладка и доста подобаваща за шотове.
Отпочинала - отлежала най-малко 60 дни в дървени бъчви и продаваща се най-вече поради неповторимия си усет.
Много отлежала – най-скъпата, отлежаваща във френски дъбови бъчви най-малко година.
Какво е мескал?
" Мескал " в действителност се назовава всяка спиртна напитка, дестилирана от който и да е тип агаве. Методът на филтрация при мескала е друг от този при текилата и по тази причина той има и друг мирис и усет от типичната текила. За някои типове мескал (не текила, както се бъркат доста хора) е особено слагането на червей (ларва на пеперудата нощенка), закачен на гърлото на бутилката. Всъщност, червеят се намира в памучна торбичка и е стрит на прахуляк, в „ компанията ” на сол и пикантен червен пипер. Въпросните съставки се изсипват в бутилката с мескала, преди консумация.
Как избираме да пием текила?
Текила на локалния акцент значи " вулкан " Същински вулкан настава и когато решите да си сипете една „ агаве ”. Начинът на консумация е изключително впечатляващ, а вкусовото чувство несъмнено прилича изригващ вулкан. В същото време текилата е мощната съставна част на не един и два известни коктейла.
Най-известният способ на пиянство е със сол и лимон. Върху горната страна на дланта, сред палеца и показалеца се изстисква резенче лимон и се поръсва със сол, която бързо се облизва и на екс се изпиват 50 мл текила. След това се взема късче лимон или зелен лайм. Текила може да пиете и с доматен сок и сок от лайм, с добавени дребни люти чушлета. Коктейлите, които се подготвят с текила са Маргарита (Margaritta), Текила сънрайз (Tequila Sunrise), Матадор (Matador), Палома (Paloma) и доста, доста техни вариации.
Наздраве за...лятото!
Оказва се, че тя е доста по-специално и изтънчено пиво, в сравнение с даже не сте си помисляли, че е. Вкусът й няма по какъв начин да се сбърка, а наличието на алкохол, обратно на публикуваната й популярност, не е по-голямо от това в останалите спиртни питиета - 38% / vol 76 (установен градус). Интересен факт е изследване, което гласи, че захарите, съдържащи се в растението, от което се прави текилата, могат да намалят равнищата на кръвната захар при хора с диабет вид 2 и да спомогнат за свалянето на непотребни килограми. Каква по-хубава вест от тази за нас дамите?! А другояче си знаем, че алкохолът е много калоричен. Освен това, в случай че ви боли стомах, текилата също може да помогне.
История на " вулканичната " текила
Историята на текилата е хилядолетна. Смята се, че сходна на нея напитка била приготвяна 300 години преди Христа. Още ацтеките, населявали Мексико по това време, извличали сок от растението синьо агаве, който им служил за изработката на особено церемониално вино, наречено “pulque ”. През 1519 година испанците превземат Мексико и демонстрират на локалните метода на дестилацията. През 1600 година в западната част на Мексико в дребния град Текила, в своята хасиенда, дон Педро Санчес маркиз Алтамира основал първата фабрика за варене на текила. Широкото й разпространяване почнало през 80-те години на 19 век, след разцвета на железопътните линии. Тогава текилата почнала да се изнася и за Европа.
Насаждения със синьо агаве, Мексико
Избухналата гражданска война в Мексико през 1910 година, трансформирала това пиво в знак на национално избавление. Световна популярност й донесли и Олимпийските игри в Мексико през 1968 година. Чак през 1974 година пък мексиканските и производители получили правото да употребяват името „ текила ” на международния пазар.
“Днес има над 300 типа текила. ”
На етикета на същинската такава, обаче наложително участва надписът Denominacion de Origon, който е разрешението на мексиканското държавно управление за потреблението на наименованието „ текила “ в сходство с района на произхода й, а също по този начин и цифрите от документ NOM-006-SCFI-1994, гарантиращи качеството.
Как и от какво се прави текила?
Сиропът от агаве е 1,5 пъти по-сладък от захарта, има невисок гликемичен показател и се усвоява напълно от организма. Поради посочените аргументи този сироп все по-често стартира да се явява сурогат на захарта в международен мащаб.
Като цяло има няколко съществени типа текила:
Бяла текила (сребърна)- престояваща до два месеца в железни цистерни и употребяваща се главно за плодови коктейли. Златна текила (млада) - овкусена с карамел, много сладка и доста подобаваща за шотове. Отпочинала - отлежала най-малко 60 дни в дървени бъчви и продаваща се най-вече поради неповторимия си усет. Много отлежала – най-скъпата, отлежаваща във френски дъбови бъчви най-малко година. Какво е мескал?
" Мескал " в действителност се назовава всяка спиртна напитка, дестилирана от който и да е тип агаве. Методът на филтрация при мескала е друг от този при текилата и по тази причина той има и друг мирис и усет от типичната текила. За някои типове мескал (не текила, както се бъркат доста хора) е особено слагането на червей (ларва на пеперудата нощенка), закачен на гърлото на бутилката. Всъщност, червеят се намира в памучна торбичка и е стрит на прахуляк, в „ компанията ” на сол и пикантен червен пипер. Въпросните съставки се изсипват в бутилката с мескала, преди консумация.
Как избираме да пием текила?
Текила на локалния акцент значи " вулкан " Същински вулкан настава и когато решите да си сипете една „ агаве ”. Начинът на консумация е изключително впечатляващ, а вкусовото чувство несъмнено прилича изригващ вулкан. В същото време текилата е мощната съставна част на не един и два известни коктейла.
Най-известният способ на пиянство е със сол и лимон. Върху горната страна на дланта, сред палеца и показалеца се изстисква резенче лимон и се поръсва със сол, която бързо се облизва и на екс се изпиват 50 мл текила. След това се взема късче лимон или зелен лайм. Текила може да пиете и с доматен сок и сок от лайм, с добавени дребни люти чушлета. Коктейлите, които се подготвят с текила са Маргарита (Margaritta), Текила сънрайз (Tequila Sunrise), Матадор (Matador), Палома (Paloma) и доста, доста техни вариации.
Наздраве за...лятото!
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ