НИЦШЕ и САЛОМЕ: Мъжът да се бои от жената, когато тя обича!
Лу Андреас-Саломе се ражда в Русия през 1861 и е първата жена психоаналитик в света – ученичка на Зигмунд Фройд и негов помощник в основаването на психоанализата.
Интелектуалните й ползи я водят до другарство с необятен кръг видни европейски персони като Ницше , Вагнер и Рилке , който е и огромната обич в живота й.
Освен стихотворец, Лу Саломе е създател на към 24 новели, пиеси и есета. Ницше не е от най-впечатляващите се хора, само че нейният „ Химн на живота “, го трогва толкоз надълбоко, че той го причислява към музиката.
Най-интересна е самата персона на Лу Саломе – млада жена, която си основава независимост и самостоятелност във времена, в които това е било на практика невероятно, независимост, за която даже актуалните дами могат единствено да мечтаят.
Тя става мъдрец във време, в което от дамите нито се е очаквало, нито са имали право да учат философия. Става муза на Райнер Мария Рилке , който й посвещава своята „ Книга на часовете “ и едни от най-изумителните любовни писма, писани в миналото.
Ницше написва своите „ 10 правила на писането “ в писмо до нея, а кореспонденцията й с Фройд съставлява интелектуална полемика върху най-дълбоките човешки паники – любовта, творчеството, духовността, гибелта, смисъла на живота и е самобитна хроника за зората на психоанализата.
Когато Фридрих Ницше среща Лу Саломе , тя е единствено на 21 години. Решава да я направи свое интелектуално протеже. Толкова мощно е впечатлен от умната и своеволна млада дама, че й предлага брак още на втората им среща. Тя отхвърля.
Поради тежестта на философията си, Ницше бива отритнат от университетските среди. След като Лу му отхвърля любовта си, съвсем изцяло се отдръпва от света. Изпраща й писма, цялостни с яд и обезсърчение, толкоз непримирими, че могат да бъдат родени единствено от дълбока и всепоглъщаща пристрастеност:
Лу,
Дали аз пострадвам доста, е без значение спрямо това дали вие, скъпа Лу, в миналото ще намерите още веднъж себе си. Никога до момента не съм си имал работа с толкоз ненавиждан човек като вас, която сте:
профан, въпреки и остроумна
умела в потреблението на общоизвестното
лишена от усет и наивно пренебрегваща този собствен минус
честна и обективна в дребните неща, нормално от дебелоглав,
нечестна в цялостното си отношение към живота
без всевъзможен нюх за това, кое да давате и кое да получавате
бездуховна и неспособна на обич
с нездрави страсти, постоянно на крачка от лудостта
неблагодарна, безсрамна с благодетелите си
и по-специално
ненадеждна
невъзпитана
недорасла за нещата на достойнството
с разум със зачатъци на душа
с темперамент на котка – див звяр в кожата на домакински любим
с достойнство като бледен спомен от общуването с благородни хора
с воля мощна, само че безцелна
неусърдна, без душевна непорочност
с грубо неуместна страст
по детски егоистична вследствие на полова недоразвитост
без обич към хората, само че с обич към Бог
жадна за завоевания
подла, въздържана в отношението си към мъжката половост
Ваш, Ф.Н.
1882
По време на изолацията, в която го хвърля обезверената му обич, написва най-великото си произведение „ Тъй рече Заратустра “, въодушевено от своенравната Лу Саломе :
Две неща желае същинският мъж: заплаха и игра. Затова желае той дамата като най-опасната играчка.
Мъжът да се бои от дамата, когато тя обича: тогава тя принася всякаква жертва и всичко друго няма никакво стойност за нея.
„ Виж, преди малко светът стана идеален! “ – по този начин мисли всяка жена, когато се покорява от цялата си обич.
А дамата би трябвало да се покорява и да откри дълбочина за своята повърхнина. Повърхност е душевността на дамата, бурно раздвижен покров над плитка река.
Ала душевността на мъжа е дълбока, неговата река бълбука в подземни пещери: дамата предчувства неговата мощ, само че не я схваща.
При жена ли отиваш? Не забравяй камшика!
Лу Саломе има щастието да бъде жена, обичана от най-големите мозъци на времето си.
Едно от нещата, които обича тя самата до края на живота си, е философията на Фридрих Ницше .
През 1894 му посвещава един от трудовете си – „ Ницше и неговите творби “ – една от най-информативните книги на 19 век по отношение на активността на Ницше – поклонение пред гениалното му творчество и невъобразимата му персона.
източници: Friedrich Nietzsche: „ Thus Spoke Zarathustra “;
Irvin D. Yalom: „ When Nietzsche wept “;
Lou Salome „ Nietzsche “
