Лопен
Лопенът /Verbascum Thapsus/ съставлява двугодишно влакнесто-мъхесто растение с бездънен корен, което принадлежи към семейство Живеничеви. През първата година лопенът образува розетка от листа, а през втората година образува окосмено право стъбълце, което има заострени и окосмени листа.
Цветовете на лопена са жълти и едри. Разположени са на върха на стъблото в клас с формата на пирамида. Чашката и венчето на лопена са петделни. Тичинки са пет на брой, срастнали с венчето. Плодът на лопена е многосеменна кутийка. Лопенът е прочут и с наименованията богородична хурка и овча опашка.
Лопенът вирее в песъчливи и тревисти места, край ниви, ливади и шубраци. Среща се до 2000 метра надморска височина. Разпространен е в Европа, Кавказ и Северна Африка.
Счита се, че латинското название на лопен произлиза от думата „ брада “, евентуално поради мъхестите му листа. Високите стъбла на растението в миналото са били изгаряни сходно на свещи в погребалните шествия.
Още индианците правели сироп от листата на лопена за облекчение на кашлицата. Чаят от лопен се употребявал и за облекчение на болки, най-много артритни. Чероките лекували подути лимфни възли посредством налагане на попарени листа от лопен.
Състав на лопен
В състава на лопен влизат слузни субстанции, сапонини, кумарин, каротиноиди, инозит, жълтото багрило кроцетин, минерални соли, етерично масло, флавоновия гликозид хесперидин, витамин С, органични киселини, пектин, алкалоиди като вербасин и вербаскин, инозит и други субстанции.
Събиране и предпазване на лопен
Използваемите елементи на лопен са венечните листа без чашката. Те се берат по време на цъфтежа на растението – месеците юни-септември. Самото бране би трябвало да се извърши в изсъхнало време, преди обяд. Цветовете в съцветието се отварят последователно изпод нагоре и по тази причина брането е от време на време, в продължение на цъфтежа на билката.
Всеки един цвят цъфти единствено ден – заран се отваря, а по здрач венчето увяхва. С ръка се откъсва единствено венчето и срастналите тичинки. Прецъфтелите венчета не се събират. Вече събраната билка не трябва да се мачка. Изсушава се незабавно на сянка, като допустимата мокрота е 11%. Срокът на валидност на задачите цветове е 2 години, на нарязаните – 1 година, а на смлените – 6 месеца.
Ползи от лопен
Растението има високо наличие на слузно вещество, което покрива и в това време успокоява възпалените и раздразнени лигавици. Това го прави изключително скъпо средство против възпалено гърло и други възпалителни болести.
Билката има омекчаващо, отхрачващо, хипотензивно, противовъзпалително деяние. Благотворните дейности се дължат на сърдечните гликозиди, слузестите субстанции и алкалоидите. Някои изследвания потвърждават и мощно понижаващо кръвното налягане деяние.
Лопенът се ползва при диария, болести на дихателната система, жлъчни и чернодробни болести. Клинични проучвания удостоверяват потребното деяние на лопена при бронхит, астма, хронична обструктивна белодробна болест, ушни инфекции и кашлица.
В Германия листата на лопена се накисват в зехтин, от което се получава нелетливо масло, употребявано за лекуване на ушни инфекции и хемороиди.
При ушни инфекции някои лекари ползват маслен дестилат непосредствено в ухото. Ако обаче тъпанчето е раздрано, безусловно нищо не трябва да се слага непосредствено в ухото.
Народна медицина с лопен
В българската национална медицина лопен се използва за лекуване на бронхит, чернодробни проблеми, зной и кашлица, при заболявания на далака, при пресипнал глас, за контролиране на оскъдната менструация, като леко слабително средство.
Външното налагане на билката се предлага при хемороиди, изгаряния, гнойни възпаления, за гаргара при зъбобол, за бани при пострадвания, екземи и лишеи. Счуканите листа и свинска мехлем в съответствие 2:10 се употребяват за мазана при рани и възпаления.
За вътрешно приложение 2 с.л. от цвета се заливат с 500 мл вряща вода. Оставят се да киснат 1 час, след което се пие по една винена чаша 15 минути преди ястие, 4 пъти на ден. Отварата може да се подслади с мед.
Силни настойки от листата се употребяват за хронична кашлица, възпалено гърло и защото те подтикват изпотяването, са потребни и при трескави положения.
