Учебник по бъдеща история или как Планът за възстановяване да стане зелен
Липсата на политическа воля и на институционален потенциал за асимилиране на европейското финансиране са главните спънки пред реализирането на Европейския зелен пакт в България. До този извод стига проучване на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), което проучва готовността на членките на Европейски Съюз да създадат европейската стопанска система въглеродно неутрална.
Възможността да се получи финансиране по европейския проект за възобновяване, е направила българската климатична тактика по-непоследователна. В последния вид на Плана за възобновяване и резистентност има по-амбициозни планове за газифициране на районите с европейски средства, увеличение на възобновимата сила и за създаване на нови нуклеарни мощности. Но запазването на въглищните централи, които създават 90% от СО2 излъчванията в България, за още 20 – 30 година се употребява с корав политически консенсус, се споделя в разбора.
" Правителство, медии и бизнес в България гледат на климата, като на следващата област, в която Европейски Съюз им се меси. "
Съветът регистрира, че дебатът за зелената стопанска система е бил подтиснат от политиците преди изборите и че Европейският зелен пакт рядко се е обсъждал у нас.
Зелени политики и България
Основната съпротива против климатичните политики у нас идва от минния бранш и от производителите на горива, както и от синдикатите, съгласно отчета. Подчертава се и енергийната взаимозависимост от Русия, като специалистите на ЕСВП считат, че " геополитическите съображения ускоряват несигурността в България по повод Европейския зелен пакт ".
В същото време 85% от българите дефинират измененията в климата като проблем.
Над 60 на 100 са подготвени да одобряват ограничения за понижаване на следствията от тях, които персонално биха ги засегнали като възбрана на вноса на остарели дизелови коли или въвеждане на такса върху нерециклируемите опаковки. Тази поддръжка дава повече независимост на водачите да вършат зелени промени, в сравнение с те допускат, изключително в случай че ги съчетават с европейското финансиране за намаляване на социално-икономическите последствия.
ЕСВП слага България и измежду страните, които нямат институционален потенциал да усвоят европейските средства и по тази причина предлагат Европейски Съюз да улесни достъпа им до финансиране посредством проекта за възобновяване на Европа.
Експертите считат, че консолидираното на София в районна група дружно с Гърция и Румъния, които са по-напред в климатичните политики, би било от изгода за реализацията на зелените цели в България.
Учебникът по бъдеща история
Специален Учебник по бъдеща история на България представя вероятното позитивно развиване на страната ни през идващите три десетилетия, в случай че през днешния ден стартираме основни промени, като планираме мъдро, дълготрайно и с визия Националния проект за възобновяване и резистентност по от механизма за възобновяване на Европа " Следващо потомство Европейски Съюз ".
Чрез него страната ни може да получи спомагателни 12 милиарда лв..
В Учебника България израства от страна – непретенциозен модернист със мощно ресурсоемка и въглеродно интензивна стопанска система до една от водещите страни в Европа с развит новаторски и зелен бизнес, предпазена природа и благополучен дом на просветени хора, които основават от страната ни планове и бизнеси, решаващи международни провокации.
Публикуван броени дни след парламентарните избори, Учебникът демонстрира значимостта на дълготрайното експертно обмисляне, оттатък съответните изборни цикли и ръководещи конфигурации. Чрез Учебника обединението " За зелен рестарт " настоява България да не пропуща историческия прозорец за промени , основан от коронакризата, климатичните промени и процесите на цифровизация и автоматизация в света.
Проектът е следващо начинание на обединението, която сплотява представители на новаторския бизнес и екологични организации: MOVE.BG, " Грийнпийс " – България, WWF България и " Институт Кръгова Икономика ". Обединението, основано при започване на пандемията през 2020 година по самодейност на MOVE.BG, работи в поддръжка зеленото възобновяване на България и зелената и цифрова промяна на българската стопанска система.
Какви са предложенията в Учебника?
Възможността да се получи финансиране по европейския проект за възобновяване, е направила българската климатична тактика по-непоследователна. В последния вид на Плана за възобновяване и резистентност има по-амбициозни планове за газифициране на районите с европейски средства, увеличение на възобновимата сила и за създаване на нови нуклеарни мощности. Но запазването на въглищните централи, които създават 90% от СО2 излъчванията в България, за още 20 – 30 година се употребява с корав политически консенсус, се споделя в разбора.
" Правителство, медии и бизнес в България гледат на климата, като на следващата област, в която Европейски Съюз им се меси. "
Съветът регистрира, че дебатът за зелената стопанска система е бил подтиснат от политиците преди изборите и че Европейският зелен пакт рядко се е обсъждал у нас.
Зелени политики и България
Основната съпротива против климатичните политики у нас идва от минния бранш и от производителите на горива, както и от синдикатите, съгласно отчета. Подчертава се и енергийната взаимозависимост от Русия, като специалистите на ЕСВП считат, че " геополитическите съображения ускоряват несигурността в България по повод Европейския зелен пакт ".
В същото време 85% от българите дефинират измененията в климата като проблем.
Над 60 на 100 са подготвени да одобряват ограничения за понижаване на следствията от тях, които персонално биха ги засегнали като възбрана на вноса на остарели дизелови коли или въвеждане на такса върху нерециклируемите опаковки. Тази поддръжка дава повече независимост на водачите да вършат зелени промени, в сравнение с те допускат, изключително в случай че ги съчетават с европейското финансиране за намаляване на социално-икономическите последствия.
ЕСВП слага България и измежду страните, които нямат институционален потенциал да усвоят европейските средства и по тази причина предлагат Европейски Съюз да улесни достъпа им до финансиране посредством проекта за възобновяване на Европа.
Експертите считат, че консолидираното на София в районна група дружно с Гърция и Румъния, които са по-напред в климатичните политики, би било от изгода за реализацията на зелените цели в България.
Учебникът по бъдеща история
Специален Учебник по бъдеща история на България представя вероятното позитивно развиване на страната ни през идващите три десетилетия, в случай че през днешния ден стартираме основни промени, като планираме мъдро, дълготрайно и с визия Националния проект за възобновяване и резистентност по от механизма за възобновяване на Европа " Следващо потомство Европейски Съюз ".
Чрез него страната ни може да получи спомагателни 12 милиарда лв..
В Учебника България израства от страна – непретенциозен модернист със мощно ресурсоемка и въглеродно интензивна стопанска система до една от водещите страни в Европа с развит новаторски и зелен бизнес, предпазена природа и благополучен дом на просветени хора, които основават от страната ни планове и бизнеси, решаващи международни провокации.
Публикуван броени дни след парламентарните избори, Учебникът демонстрира значимостта на дълготрайното експертно обмисляне, оттатък съответните изборни цикли и ръководещи конфигурации. Чрез Учебника обединението " За зелен рестарт " настоява България да не пропуща историческия прозорец за промени , основан от коронакризата, климатичните промени и процесите на цифровизация и автоматизация в света.
Проектът е следващо начинание на обединението, която сплотява представители на новаторския бизнес и екологични организации: MOVE.BG, " Грийнпийс " – България, WWF България и " Институт Кръгова Икономика ". Обединението, основано при започване на пандемията през 2020 година по самодейност на MOVE.BG, работи в поддръжка зеленото възобновяване на България и зелената и цифрова промяна на българската стопанска система.
Какви са предложенията в Учебника?
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ