Европа - нови постове, стари пушки
Лидерите резервираха статуквото, не се съобразиха с желанията на гласоподавателите Резервни претенденти застават отпред на съюза, Макрон усилва въздействието, Меркел си отдъхна
Лидерите на Европейски Съюз съумяха да намерят компромис за основните европейски постове като резервираха статуквото. Но по този начин и не се съобразиха с желанието на своите гласоподаватели за смяна.
По време на извънредно напрегната тридневна среща на върха в Брюксел (30 юни - 2 юли) държавните и държавните ръководители на Европейски Съюз съумяха в последната минута на продълженията на европейския мач да посочат номинациите, които да се трансфорат в назначения. Но оттук насетне на дузпата ще бъде всеки от запасите, които се вкараха на терена, в случай че не усети, че вятърът, който издухва застоя, се усеща и от запад, и от изток.
Имената на Великолепната петорка за Европа към този момент не са мистерия за никого от понеделник. За поста на ръководител на Европейската комисия (ЕК), Европейски Съюз реализира единодушие с кандидатурата на министъра на защитата на Германия Урсула фон дер Лайен. Лидерите предложиха белгийския министър председател Шарл Мишел за ръководител на Европейския съвет, испанският външен министър Жозеп Борел сяда в креслото на началник на дипломацията на Европейски Съюз, а ръководещият шеф на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард поема от Вашигтон към Франкфурт, където е хедофиса на Европейската централна банка (ЕЦБ).
Единственият претендент, който стана прочут ден по-късно, бе ръководителят на Европейския парламент(ЕП). Това е Давиде Сасоли – десен политик от Италия.
Европейските елити въобще не разчетоха сигнала, пратен им от гласоподавателите. Вместо нови лица, те си избраха остарели муцуни. Това ясно проличава от „ пакета “ на топ властници в Европейски Съюз. Няма нищо ново, с изключение на може би дамата от Германия на поста ръководител на Европейската комисия. Която се оказа компромисен вид, реализиран сред могъщите в Евросъюза Франция и Германия, и техните водачи Еманюел Макрон и Ангела Меркел.
Нова ли? Та Урсула фон дер Лайен към този момент 14 години е в държавното управление на Германия . Да не приказваме за белгийския длъжностен министър председател Анри Мишел. Или за французойката, която 8 години ръководи МВФ. Още по-малко за външния министър на Испания. С две думи всички те са остарели пушки в политиката. А в тази ситуация на Борел –направо антика в Европейския съюз. Отказът от проветряване на креслата в Брюксел занапред ще носи резултат. Негативен - за ръководещите партии, а положителен - за популисти и екстремисти.
Лагард връща на Франция банковите аса
Впрочем, огромната изненада измежду претендентите бе желанието на юристката Кристин Лагард да се кандидатира за началник на ЕЦБ. Но в това време това може да се окаже и мощен ход що се отнася до водачите на европейските страни.
От позиция на Г-20 или на Международния валутен комитет - това, несъмнено, е тъжно събитие, защото точно от Лагард вложи най-вече старания и реализира най-вече триумфи в обезпечаването на вноските за МВФ – сложна тематика, за която в никакъв случай не се намира решение, най-много поради неприятния образец на най-големия заемодател - Съединени американски щати.
От друга страна, номинирането на Лагард за началник на ЕЦБ не беше изненада, изключително откакто тя се появи и обилно раздаваше препоръки по време на срещата на Г-20 в Осака предходната седмица. Да, там център на вниманието бяха Путин, Тръмп, Си Цзинпин и други по тази причина никой не обърна съществено внимание на бюрократката от МВФ. Но е реалност, че на " фамилното " фото с изключение на нея, женско наличие записаха единствено Ангела Меркел и Тереза Мей.
Независимо от приповдигнатия звук на срещата, Лагард предизвести международните водачи, че главната опасност за растежа на световната стопанска система остава комерсиалната политика, в това число митата, налагани в борбата за превъзходство на пазара, стартирана сред Съединени американски щати и Китай. Ако това продължи, тя предсказа понижаване на вложенията, закъснение на стокообмена, който към този момент е стигнал дъното от края на последната финансова рецесия.
Съвсем скоро ще разберем дали Кристин Лагард ще придвижи целия си опит в интернационалните стопански връзки като капиталов капитал на новия си пост. Що се отнася до политическо въздействие, тя има мощното рамо на френския президент Макрон. И разчита на банковото си лоби във Франкфурт, с цел да няма проблем с Берлин. Още повече, че скоро там следва промяна по върховете – Меркел си отива от властта.
Назначаването на Лагард за президент на ЕЦБ обаче крие и закани. В внезапен контрастност с Марио Драги, французойката няма никаква биография в стопанската система или във образуването на парична политика. Това слага на дневен ред бързото назначение на правоприемник на чудесно квалифицирания, само че постоянно умислен Беноа Кьоре като действен шеф, който при други условия и сделки би бил идеалният избор за правоприемник на Драги.
Но това, което Лагард има като несъмнено предимство е, че от дълго време е в огромната игра. Тя е направи улегнала, мъдра и с лекост ще разпореди на свои правилни помощници – някои от които са най-хубавите икономисти в Европа – да й оказват помощ в ръководството.
А във Франфурт, Лагард ще занесе звездния си статут на политик - от френски финансов министър по време на финансовата рецесия през ръководещ шеф на Международния валутен фонд до началник на ЕЦБ. Тя ли ще бъде секретната гореща връзка, бутонът на аления телефон сред Брюксел и Вашингтон? Ще четем по знаците…
Урсула фон дер Лайен успокои Меркел
Другата дама (и кралица по разпоредбите на шаха) е Урсула фон дер Лайен – храбрият министър и първа жена отпред на защитата на германия. Тя в този момент чупи нови върхове като става първата дама, заемаща поста на началник на Еврокомисията.
Като министър на защитата, Фон дер Лайен бързо се оправя с проблемите на въоръжените сили. Бундесверът беше и към момента е обиден от остаряло и дефектно съоръжение, неприятно замислени планове за въоръжаване и сериозен дефицит на специалисти. Чрез използването на доста политически напън и посредством обществени акции от името на въоръжените сили тя реализира нарастване на бюджета си за защита - въпреки и към момента да не доближава задачите на НАТО. А под „ катурване на личния състав “ първият немски министър на отбраната-жена спря да редуцира въоръжените сили, като за първи път от края на Студената война ускори броя на войските.
Репутацията на Фон дер Лейен като жена, която поправя нещата обаче много пострада през последните години. Това се дължи на редица кадрови решения, само че и на редица кавги. По време на нейния мандат също бяха отсрочени огромни планове за въоръжаване и по едно и също време с това се появиха десните екстремистки дейности във въоръжените сили и унизителните практики, засягащи нови чиновници. Проблемите не стопират дотук, само че до момента те си бяха вътрешни, единствено за Германия. Сега ще забележим дали ще трансфорат в проблеми за Европа.
Фон дер Лайен поддържа европейското военно съдействие и отделянето на повече разноски за защита. Иска Съединени европейски щати, бори се за това, въпреки и да е реакционер. Една европейска войска като дълготрайна цел и НАТО не са противоположности, а две страни на една и съща монета, повтаря Фон дер Лайен. Дали тези думи галят ухото на американския президент Доналд Тръмп, надали.
Номинирането й без подозрение е реванш за Ангела Меркел след отстрелването на Манфрид Вебер. И непредвидена победа за канцлера в Берлин. Минали са 50 години, откогато последно сме имали немски водач в Европейската комисия. И в случай че това е лебедовата ария на политичесата игра на Меркел, няма съображение да е недоволна. Независимо, че това решение пристигна като краен компромис откакто всички други разновидности се провалиха. А номинацията пристигна от индивида, за който се говореше, че е станал върл неин зложелател - френският президент Емануел Макрон. И той има мотив през днешния ден да отваря шампанско. Макара новата му система за номиниране на водещи претенденти от всеки главен политически блок за най-високо място да удари на камък, той реализира повече в сравнение с очакваше. Французин влиза след 8 години още веднъж в ЕЦБ, а приятелите му от Испания и Италия има защо да му се реваншират години наред. Германците са щастливи, въпреки и с дубльор. Белгийците му остават правилни, запазвайки място във Великолепната петица.
Разочарованието остава за Вишеградската четворка (Полша, Чехия, Унгария и Словакия), само че виновността е и тяхна. Направиха всичко допустимо, с цел да провалят кандидатурата на социалиста Франс Тимерманс. Холандският политик е недолюбван, тъй като като еврокомисар, отговарящ за върховенството на закона, прекали в преследването на техни правни провинения. Успяха да блокират избора му, само че заплатиха висока цена - останаха отвън масата с огромните порции.
Еманюел Макрон обаче няма с кого да подели виновността за неуспеха на консервативния претендент Манфред Вебер. И несъмнено дълго това ще му бъде напомняно. Защото с младостта си, немецът можеше да донесе предстоящата смяна. Но старите лъвове съумяха да подчертават върху неналичието му на опит.
Анри Мишел резервира блясъка на Бенелюкс
В сянката на избора на двете дами останаха и новият ръководител на Европейска съвет Анри Мишел, и „ външният министър “ на Европейски Съюз Жозеп Борел. И при тук прозира дългата ръка на Макрон. С тези двамата той обезпечи от една страна свои поддръжници в лицето на страните от Бенелюкс (Белгия, Холандия и Люксембург) поради Мишел, а от друга се съобрази с набиращите мощност испански социалисти, които получиха поста на външен министър.
Целият този мизансцен обаче се оказа същинско злополучие за Европейския парламент. Депутатите имаха положителното предпочитание да създадат избора на началник на Европейската комисия по-демократичен, по-разбираем за жителите. Лидерът на Европейски Съюз трябваше да бъде определен от дребния брой „ шпиценкандидати “ от огромни политически блокове в Екологичен потенциал. Но и това в огромна степен беше обречено на неуспех, тъй като въпреки и евродепутати, множеството от тях се борят за националните си ползи в Евросъюза.
Урокът от това крушение е, че формулата за избора куца. Манфред Вебер беше слаб претендент, нямаше опит в ръководството. Но беше заедно подкрепян през цялата акция поради спазването на дисциплината във фракциите и в името на дългогодишните съюзи.
Оказа се, че това не стига. Затова и държавите-членки ще би трябвало отсега нататък да мислят по-съсредоточено върху това какви номинации вършат за „ шпиценкандидати “.
Така водачите на страните ще бъдат облекчени от това да се борят едни с други като глигани и да не спят по цели нощи в Брюксел. А на евродепутатите ще се валожи да се морят върху избирането на водачи.
Италианските тв водещи - запазена марка за ЕП
Последното бе на път да се случи при избора на ръководител на Европейския парламент. Там четиримата претенденти сякаш се бориха, само че най-после бе определен, освен това напълно предстоящо, номинираният от социалистите италианец Давид Сасоли. Той е евродепутат втори мандат, а преди този момент е имал дълга кариера на публицист в италиански вестници, осведомителни организации и малките екрани. В последните пет години той бе един от 14-те заместник-председатели на Европейския парламент. За втори следващ мандат Екологичен потенциал ще бъде управителен от някогашен италиански ефирен водещ, какъвто бе и досегашният ръководител на институцията Антонио Таяни. И това в случай че не е забавно?!
Сасоли счита, че Екологичен потенциал има потребност от ново мислене, мъдрост и храброст, с цел да се върне Европейски Съюз към духа на създателите на Общността. На плещите му обаче ще лежи огромна отговорност. Именно той би трябвало да възобнови процеса на доближаване от една страна сред политическите фракции, с цел да има естествена политика в Европарламента. От друга Сасоли би трябвало да регистрира ползите на жителите на Евросъюза. Резултатът е реализиран, в този момент се чакат идващите стъпки.
Лидерите на Европейски Съюз съумяха да намерят компромис за основните европейски постове като резервираха статуквото. Но по този начин и не се съобразиха с желанието на своите гласоподаватели за смяна.
По време на извънредно напрегната тридневна среща на върха в Брюксел (30 юни - 2 юли) държавните и държавните ръководители на Европейски Съюз съумяха в последната минута на продълженията на европейския мач да посочат номинациите, които да се трансфорат в назначения. Но оттук насетне на дузпата ще бъде всеки от запасите, които се вкараха на терена, в случай че не усети, че вятърът, който издухва застоя, се усеща и от запад, и от изток.
Имената на Великолепната петорка за Европа към този момент не са мистерия за никого от понеделник. За поста на ръководител на Европейската комисия (ЕК), Европейски Съюз реализира единодушие с кандидатурата на министъра на защитата на Германия Урсула фон дер Лайен. Лидерите предложиха белгийския министър председател Шарл Мишел за ръководител на Европейския съвет, испанският външен министър Жозеп Борел сяда в креслото на началник на дипломацията на Европейски Съюз, а ръководещият шеф на Международния валутен фонд (МВФ) Кристин Лагард поема от Вашигтон към Франкфурт, където е хедофиса на Европейската централна банка (ЕЦБ).
Единственият претендент, който стана прочут ден по-късно, бе ръководителят на Европейския парламент(ЕП). Това е Давиде Сасоли – десен политик от Италия.
Европейските елити въобще не разчетоха сигнала, пратен им от гласоподавателите. Вместо нови лица, те си избраха остарели муцуни. Това ясно проличава от „ пакета “ на топ властници в Европейски Съюз. Няма нищо ново, с изключение на може би дамата от Германия на поста ръководител на Европейската комисия. Която се оказа компромисен вид, реализиран сред могъщите в Евросъюза Франция и Германия, и техните водачи Еманюел Макрон и Ангела Меркел.
Нова ли? Та Урсула фон дер Лайен към този момент 14 години е в държавното управление на Германия . Да не приказваме за белгийския длъжностен министър председател Анри Мишел. Или за французойката, която 8 години ръководи МВФ. Още по-малко за външния министър на Испания. С две думи всички те са остарели пушки в политиката. А в тази ситуация на Борел –направо антика в Европейския съюз. Отказът от проветряване на креслата в Брюксел занапред ще носи резултат. Негативен - за ръководещите партии, а положителен - за популисти и екстремисти.
Лагард връща на Франция банковите аса
Впрочем, огромната изненада измежду претендентите бе желанието на юристката Кристин Лагард да се кандидатира за началник на ЕЦБ. Но в това време това може да се окаже и мощен ход що се отнася до водачите на европейските страни.
От позиция на Г-20 или на Международния валутен комитет - това, несъмнено, е тъжно събитие, защото точно от Лагард вложи най-вече старания и реализира най-вече триумфи в обезпечаването на вноските за МВФ – сложна тематика, за която в никакъв случай не се намира решение, най-много поради неприятния образец на най-големия заемодател - Съединени американски щати.
От друга страна, номинирането на Лагард за началник на ЕЦБ не беше изненада, изключително откакто тя се появи и обилно раздаваше препоръки по време на срещата на Г-20 в Осака предходната седмица. Да, там център на вниманието бяха Путин, Тръмп, Си Цзинпин и други по тази причина никой не обърна съществено внимание на бюрократката от МВФ. Но е реалност, че на " фамилното " фото с изключение на нея, женско наличие записаха единствено Ангела Меркел и Тереза Мей.
Независимо от приповдигнатия звук на срещата, Лагард предизвести международните водачи, че главната опасност за растежа на световната стопанска система остава комерсиалната политика, в това число митата, налагани в борбата за превъзходство на пазара, стартирана сред Съединени американски щати и Китай. Ако това продължи, тя предсказа понижаване на вложенията, закъснение на стокообмена, който към този момент е стигнал дъното от края на последната финансова рецесия.
Съвсем скоро ще разберем дали Кристин Лагард ще придвижи целия си опит в интернационалните стопански връзки като капиталов капитал на новия си пост. Що се отнася до политическо въздействие, тя има мощното рамо на френския президент Макрон. И разчита на банковото си лоби във Франкфурт, с цел да няма проблем с Берлин. Още повече, че скоро там следва промяна по върховете – Меркел си отива от властта.
Назначаването на Лагард за президент на ЕЦБ обаче крие и закани. В внезапен контрастност с Марио Драги, французойката няма никаква биография в стопанската система или във образуването на парична политика. Това слага на дневен ред бързото назначение на правоприемник на чудесно квалифицирания, само че постоянно умислен Беноа Кьоре като действен шеф, който при други условия и сделки би бил идеалният избор за правоприемник на Драги.
Но това, което Лагард има като несъмнено предимство е, че от дълго време е в огромната игра. Тя е направи улегнала, мъдра и с лекост ще разпореди на свои правилни помощници – някои от които са най-хубавите икономисти в Европа – да й оказват помощ в ръководството.
А във Франфурт, Лагард ще занесе звездния си статут на политик - от френски финансов министър по време на финансовата рецесия през ръководещ шеф на Международния валутен фонд до началник на ЕЦБ. Тя ли ще бъде секретната гореща връзка, бутонът на аления телефон сред Брюксел и Вашингтон? Ще четем по знаците…
Урсула фон дер Лайен успокои Меркел
Другата дама (и кралица по разпоредбите на шаха) е Урсула фон дер Лайен – храбрият министър и първа жена отпред на защитата на германия. Тя в този момент чупи нови върхове като става първата дама, заемаща поста на началник на Еврокомисията.
Като министър на защитата, Фон дер Лайен бързо се оправя с проблемите на въоръжените сили. Бундесверът беше и към момента е обиден от остаряло и дефектно съоръжение, неприятно замислени планове за въоръжаване и сериозен дефицит на специалисти. Чрез използването на доста политически напън и посредством обществени акции от името на въоръжените сили тя реализира нарастване на бюджета си за защита - въпреки и към момента да не доближава задачите на НАТО. А под „ катурване на личния състав “ първият немски министър на отбраната-жена спря да редуцира въоръжените сили, като за първи път от края на Студената война ускори броя на войските.
Репутацията на Фон дер Лейен като жена, която поправя нещата обаче много пострада през последните години. Това се дължи на редица кадрови решения, само че и на редица кавги. По време на нейния мандат също бяха отсрочени огромни планове за въоръжаване и по едно и също време с това се появиха десните екстремистки дейности във въоръжените сили и унизителните практики, засягащи нови чиновници. Проблемите не стопират дотук, само че до момента те си бяха вътрешни, единствено за Германия. Сега ще забележим дали ще трансфорат в проблеми за Европа.
Фон дер Лайен поддържа европейското военно съдействие и отделянето на повече разноски за защита. Иска Съединени европейски щати, бори се за това, въпреки и да е реакционер. Една европейска войска като дълготрайна цел и НАТО не са противоположности, а две страни на една и съща монета, повтаря Фон дер Лайен. Дали тези думи галят ухото на американския президент Доналд Тръмп, надали.
Номинирането й без подозрение е реванш за Ангела Меркел след отстрелването на Манфрид Вебер. И непредвидена победа за канцлера в Берлин. Минали са 50 години, откогато последно сме имали немски водач в Европейската комисия. И в случай че това е лебедовата ария на политичесата игра на Меркел, няма съображение да е недоволна. Независимо, че това решение пристигна като краен компромис откакто всички други разновидности се провалиха. А номинацията пристигна от индивида, за който се говореше, че е станал върл неин зложелател - френският президент Емануел Макрон. И той има мотив през днешния ден да отваря шампанско. Макара новата му система за номиниране на водещи претенденти от всеки главен политически блок за най-високо място да удари на камък, той реализира повече в сравнение с очакваше. Французин влиза след 8 години още веднъж в ЕЦБ, а приятелите му от Испания и Италия има защо да му се реваншират години наред. Германците са щастливи, въпреки и с дубльор. Белгийците му остават правилни, запазвайки място във Великолепната петица.
Разочарованието остава за Вишеградската четворка (Полша, Чехия, Унгария и Словакия), само че виновността е и тяхна. Направиха всичко допустимо, с цел да провалят кандидатурата на социалиста Франс Тимерманс. Холандският политик е недолюбван, тъй като като еврокомисар, отговарящ за върховенството на закона, прекали в преследването на техни правни провинения. Успяха да блокират избора му, само че заплатиха висока цена - останаха отвън масата с огромните порции.
Еманюел Макрон обаче няма с кого да подели виновността за неуспеха на консервативния претендент Манфред Вебер. И несъмнено дълго това ще му бъде напомняно. Защото с младостта си, немецът можеше да донесе предстоящата смяна. Но старите лъвове съумяха да подчертават върху неналичието му на опит.
Анри Мишел резервира блясъка на Бенелюкс
В сянката на избора на двете дами останаха и новият ръководител на Европейска съвет Анри Мишел, и „ външният министър “ на Европейски Съюз Жозеп Борел. И при тук прозира дългата ръка на Макрон. С тези двамата той обезпечи от една страна свои поддръжници в лицето на страните от Бенелюкс (Белгия, Холандия и Люксембург) поради Мишел, а от друга се съобрази с набиращите мощност испански социалисти, които получиха поста на външен министър.
Целият този мизансцен обаче се оказа същинско злополучие за Европейския парламент. Депутатите имаха положителното предпочитание да създадат избора на началник на Европейската комисия по-демократичен, по-разбираем за жителите. Лидерът на Европейски Съюз трябваше да бъде определен от дребния брой „ шпиценкандидати “ от огромни политически блокове в Екологичен потенциал. Но и това в огромна степен беше обречено на неуспех, тъй като въпреки и евродепутати, множеството от тях се борят за националните си ползи в Евросъюза.
Урокът от това крушение е, че формулата за избора куца. Манфред Вебер беше слаб претендент, нямаше опит в ръководството. Но беше заедно подкрепян през цялата акция поради спазването на дисциплината във фракциите и в името на дългогодишните съюзи.
Оказа се, че това не стига. Затова и държавите-членки ще би трябвало отсега нататък да мислят по-съсредоточено върху това какви номинации вършат за „ шпиценкандидати “.
Така водачите на страните ще бъдат облекчени от това да се борят едни с други като глигани и да не спят по цели нощи в Брюксел. А на евродепутатите ще се валожи да се морят върху избирането на водачи.
Италианските тв водещи - запазена марка за ЕП
Последното бе на път да се случи при избора на ръководител на Европейския парламент. Там четиримата претенденти сякаш се бориха, само че най-после бе определен, освен това напълно предстоящо, номинираният от социалистите италианец Давид Сасоли. Той е евродепутат втори мандат, а преди този момент е имал дълга кариера на публицист в италиански вестници, осведомителни организации и малките екрани. В последните пет години той бе един от 14-те заместник-председатели на Европейския парламент. За втори следващ мандат Екологичен потенциал ще бъде управителен от някогашен италиански ефирен водещ, какъвто бе и досегашният ръководител на институцията Антонио Таяни. И това в случай че не е забавно?!
Сасоли счита, че Екологичен потенциал има потребност от ново мислене, мъдрост и храброст, с цел да се върне Европейски Съюз към духа на създателите на Общността. На плещите му обаче ще лежи огромна отговорност. Именно той би трябвало да възобнови процеса на доближаване от една страна сред политическите фракции, с цел да има естествена политика в Европарламента. От друга Сасоли би трябвало да регистрира ползите на жителите на Евросъюза. Резултатът е реализиран, в този момент се чакат идващите стъпки.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ