Добрите лидери имат свои идоли. Ето на кого се възхищава Бойко Борисов, ще се изненадате
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов през днешния ден в Силистра напомни славните подвизи един малко прочут за българите военачалник.
„ От първия ден на войната в Украйна ГЕРБ смени политиката, тъй като агресорът е Русия. Винаги съм казвал, че сме признателни за руско-турската освободителна война. Църквата в „ Шипка “ щеше да падне, ние я укрепихме. Фантастична и свети отвред. Плюс семинария и митрополията – ГЕРБ ги направи, страната ги направи. През 1916 година, двама славни генерали – Колев и Киселов, на които българите не им знаят имената, връщат славата на България. Нашите деца би трябвало да знаят за тях и за Шипка. Защото историята е такава – били сме и врагове, и съдружници “, изясни някогашният министър председател. Утре водачът на ГЕРБ ще посети и паметника на ген. Колев, написа Tribune.
Ето кой е военачалник Иван Колев:
След 1944 година името и делото на ген. Иван Колев са подложени на целенасочена давност, поради това, че се бори против руснаци, а най-много за това, че си разрешава да ги побеждава. За благополучие в последните години името на героя на сегашния роман бе изтупано от от прaхта като даже през септември 2016 година в град Добрич бе открит негов монумент.
Роденият в Бесарабия Иван Колев гради удачна чиновническа кариера в София, само че избухналата през 1885 година Сръбско-българска война прекатурва живота му. Той се записва доброволец и взема решение да се отдаде на военна кариера. През 1886 година Колев към този момент е юнкер във Военното учебно заведение. Като русофил взе участие интензивно в детронацията на княз Александър І. Заради това е разжалван и отхвърлен за малко от Военното учебно заведение. Все отново съумява да го приключи като кавалерист и да продължи военното си обучение във Военната академия в Торино.
Отдал се напълно на армията, той няма време за персонален живот. Успява да се ожени едвам през 1897 година и доста му тежи, че няма деца. Вероятно заради това прекарва цялото си време в казармата.
Може би тъй като не е „ паркетен лъв ”, поради присъединяване му в детронация на княз Батенберг и русофилството, цар Фердинанд го недолюбва. Все отново Иван Колев 4 години е пълководец на елитния Лейбгвардейски конен полк.
С началото на Балканската война той е отхвърлен от конницата и локален като щабен офицер на разнообразни места. Все отново качествата му не остават незабелязани и в Междусъюзническата война е към този момент началник-щаб на Пета войска под командването на ген. Стефан Тошев. Тук той натрупва генералщабен военен опит в действителна обстановка, макар че не стои в щаба, а на бойната линия.
През 1914 година Иван Колев е нараснал в чин генерал-майор и става пълководец на Десета Беломорска дивизия. Две години е престоят му в Западна Тракия и има действителен принос в налаганего на българската власт в тази присъедидена към България през 1913 година област.
През май 1915 година ген. Колев към този момент е отпред на Първа конна дивизия. Това не е инцидентно. Предстои война против Румъния, а само в Добруджа има удобни условия за изява на кавалерията. Щастие за дивизията е, че получава подобен пълководец – деятелен и неуморен, ген. Колев се е сраснал с конницата и откровено я обича. За малко време съумява да я стегне и трансформира в добре смазана бойна машина. Тя е осъвременена, към нея са въведени спомагателни пехотни, колоездачни и картечни елементи.
Когато на 1 септември 1916 година стартира войната против Румъния, правилен на себе си, ген. Колев персонално взе участие в бойните дейности. Легендарен е казусът, в който персонално той, дружно с още седем кавалеристи, съумява да плени румънски взвод от 40 боеца.
На 4 септември за пръв път ген. Колев се сблъсква с съветски войски. Той – русофилът, би трябвало да се бори против руснаци. И го прави без сантименти и съмнения. При това се сблъсква с опитни елементи, имащи към този момент двугодишен военен опит. Емблематични са думите му, които той изрича пред подчинените си:
„ КАВАЛЕРИСТИ, БОГ МИ Е СВИДЕТЕЛ, ЧЕ СЪМ ПРИЗНАТЕЛЕН НА РУСИЯ ЗАДЕТО НИ ОСВОБОДИ. НО КАКВО ТЪРСЯТ СЕГА КАЗАЦИТЕ В НАШАТА ДОБРУДЖА? ЩЕ ГИ БИЕМ И ПРОГОНИМ КАКТО ВСЕКИ ВРАГ, КОЙТО ПРЕЧИ ЗА ОБЕДИНЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ! ”
Както признават разрушените казаци: „ Ние мислехме, че българите няма да стрелят по нас. Между това, обаче, те се хвърлят като кучета… и 10 индивида нападат четиридесет. ”
Светкавичните дейности на Първа конна дивизия зашеметяват съперника. Няма случай в Южна Добруджа, в който българската кавалерия да не одобри стълкновение, нормално против надминаващ по бройка съперник. Но освен това – няма случай да не победи. Българските кавалеристите работят, въодушевени от възприятието за отплата за неправдата от 1913 година, а и от желанието да се измият незаслужените упреци към конницата, че не способства във войната.
Вдъхновен от шеметния ход на Първа конна дивизия, Иван Вазов написа:
„ Не конниза-буря от гневни демони… Не кавалерия – лава в димящи вълни. “
За четири месеца непрекъснати бойни дейности Първа конна дивизия изминава над 1000 км., помитайки всичко по пътя си. Тя дава 189 убити, а пленява 490 офицери, над 6000 боеца, 1 знаме, 14 оръдия, доста коне и коли. Заслугата е на първо място на военачалник Иван Колев.
Той се демонстрира като отличен пълководец и стратег, който взема бързи решения, даже нарушава заповеди, единствено и единствено да не изпусне самодейността.
Безразличен към заплахите и гибелта, ген. Колев не търси улеснения, храни се с бойците, спи под дъжда, почива по 2-3 часа дневно и се стреми да заобикаля непотребни жертви. Затова и бойците го обичат.
С разтърсено здраве още преди навлизането в Добруджа, физическото и нервно напрежение изтощават организма на ген. Колев. Оцелял измежду патрони и снаряди, той угасва в санаториум във Виена, лишен от героична гибел. На 29 юли 1917 година той умира едвам на 54 години, с видението за своята обичана дивизия в разгара на стълкновение. Последните му думи са: „ Обграждат ни! Обграждат ни! По-скоро конницата в офанзива! Марш! Марш! ”
Както споделя един негов зависещ: „ Щастливец, той си отиде, като отнесе в сърцето си облика на една велика и обединена България… ”
„ От първия ден на войната в Украйна ГЕРБ смени политиката, тъй като агресорът е Русия. Винаги съм казвал, че сме признателни за руско-турската освободителна война. Църквата в „ Шипка “ щеше да падне, ние я укрепихме. Фантастична и свети отвред. Плюс семинария и митрополията – ГЕРБ ги направи, страната ги направи. През 1916 година, двама славни генерали – Колев и Киселов, на които българите не им знаят имената, връщат славата на България. Нашите деца би трябвало да знаят за тях и за Шипка. Защото историята е такава – били сме и врагове, и съдружници “, изясни някогашният министър председател. Утре водачът на ГЕРБ ще посети и паметника на ген. Колев, написа Tribune.
Ето кой е военачалник Иван Колев:
След 1944 година името и делото на ген. Иван Колев са подложени на целенасочена давност, поради това, че се бори против руснаци, а най-много за това, че си разрешава да ги побеждава. За благополучие в последните години името на героя на сегашния роман бе изтупано от от прaхта като даже през септември 2016 година в град Добрич бе открит негов монумент.
Роденият в Бесарабия Иван Колев гради удачна чиновническа кариера в София, само че избухналата през 1885 година Сръбско-българска война прекатурва живота му. Той се записва доброволец и взема решение да се отдаде на военна кариера. През 1886 година Колев към този момент е юнкер във Военното учебно заведение. Като русофил взе участие интензивно в детронацията на княз Александър І. Заради това е разжалван и отхвърлен за малко от Военното учебно заведение. Все отново съумява да го приключи като кавалерист и да продължи военното си обучение във Военната академия в Торино.
Отдал се напълно на армията, той няма време за персонален живот. Успява да се ожени едвам през 1897 година и доста му тежи, че няма деца. Вероятно заради това прекарва цялото си време в казармата.
Може би тъй като не е „ паркетен лъв ”, поради присъединяване му в детронация на княз Батенберг и русофилството, цар Фердинанд го недолюбва. Все отново Иван Колев 4 години е пълководец на елитния Лейбгвардейски конен полк.
С началото на Балканската война той е отхвърлен от конницата и локален като щабен офицер на разнообразни места. Все отново качествата му не остават незабелязани и в Междусъюзническата война е към този момент началник-щаб на Пета войска под командването на ген. Стефан Тошев. Тук той натрупва генералщабен военен опит в действителна обстановка, макар че не стои в щаба, а на бойната линия.
През 1914 година Иван Колев е нараснал в чин генерал-майор и става пълководец на Десета Беломорска дивизия. Две години е престоят му в Западна Тракия и има действителен принос в налаганего на българската власт в тази присъедидена към България през 1913 година област.
През май 1915 година ген. Колев към този момент е отпред на Първа конна дивизия. Това не е инцидентно. Предстои война против Румъния, а само в Добруджа има удобни условия за изява на кавалерията. Щастие за дивизията е, че получава подобен пълководец – деятелен и неуморен, ген. Колев се е сраснал с конницата и откровено я обича. За малко време съумява да я стегне и трансформира в добре смазана бойна машина. Тя е осъвременена, към нея са въведени спомагателни пехотни, колоездачни и картечни елементи.
Когато на 1 септември 1916 година стартира войната против Румъния, правилен на себе си, ген. Колев персонално взе участие в бойните дейности. Легендарен е казусът, в който персонално той, дружно с още седем кавалеристи, съумява да плени румънски взвод от 40 боеца.
На 4 септември за пръв път ген. Колев се сблъсква с съветски войски. Той – русофилът, би трябвало да се бори против руснаци. И го прави без сантименти и съмнения. При това се сблъсква с опитни елементи, имащи към този момент двугодишен военен опит. Емблематични са думите му, които той изрича пред подчинените си:
„ КАВАЛЕРИСТИ, БОГ МИ Е СВИДЕТЕЛ, ЧЕ СЪМ ПРИЗНАТЕЛЕН НА РУСИЯ ЗАДЕТО НИ ОСВОБОДИ. НО КАКВО ТЪРСЯТ СЕГА КАЗАЦИТЕ В НАШАТА ДОБРУДЖА? ЩЕ ГИ БИЕМ И ПРОГОНИМ КАКТО ВСЕКИ ВРАГ, КОЙТО ПРЕЧИ ЗА ОБЕДИНЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ! ”
Както признават разрушените казаци: „ Ние мислехме, че българите няма да стрелят по нас. Между това, обаче, те се хвърлят като кучета… и 10 индивида нападат четиридесет. ”
Светкавичните дейности на Първа конна дивизия зашеметяват съперника. Няма случай в Южна Добруджа, в който българската кавалерия да не одобри стълкновение, нормално против надминаващ по бройка съперник. Но освен това – няма случай да не победи. Българските кавалеристите работят, въодушевени от възприятието за отплата за неправдата от 1913 година, а и от желанието да се измият незаслужените упреци към конницата, че не способства във войната.
Вдъхновен от шеметния ход на Първа конна дивизия, Иван Вазов написа:
„ Не конниза-буря от гневни демони… Не кавалерия – лава в димящи вълни. “
За четири месеца непрекъснати бойни дейности Първа конна дивизия изминава над 1000 км., помитайки всичко по пътя си. Тя дава 189 убити, а пленява 490 офицери, над 6000 боеца, 1 знаме, 14 оръдия, доста коне и коли. Заслугата е на първо място на военачалник Иван Колев.
Той се демонстрира като отличен пълководец и стратег, който взема бързи решения, даже нарушава заповеди, единствено и единствено да не изпусне самодейността.
Безразличен към заплахите и гибелта, ген. Колев не търси улеснения, храни се с бойците, спи под дъжда, почива по 2-3 часа дневно и се стреми да заобикаля непотребни жертви. Затова и бойците го обичат.
С разтърсено здраве още преди навлизането в Добруджа, физическото и нервно напрежение изтощават организма на ген. Колев. Оцелял измежду патрони и снаряди, той угасва в санаториум във Виена, лишен от героична гибел. На 29 юли 1917 година той умира едвам на 54 години, с видението за своята обичана дивизия в разгара на стълкновение. Последните му думи са: „ Обграждат ни! Обграждат ни! По-скоро конницата в офанзива! Марш! Марш! ”
Както споделя един негов зависещ: „ Щастливец, той си отиде, като отнесе в сърцето си облика на една велика и обединена България… ”
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ