За да възпитате детето, първо възпитайте себе си!
„ Личният образец не е просто най-важното средство, с което можем да влияем на другите. Той е единственото средство. “ – Алберт Швайцер
Не възпитавайте децата си. Те по този начин или другояче ще наподобяват на вас. Възпитавайте себе си!
Всеки се ражда и „ попада ” в ръцете на своите родители. Те го обгрижват, възпитават и пазят. Без тях животът на едно дете е невъобразим. Дават му освен физическите потребности като храна, вода и топлота, само че и духовни – любов, доверие, внимание, разтуха.
Та кой няма потребност от тях, даже да е към този момент възрастен? Когато детето отрасне родителите са тези, които го направляват, дават му препоръки, поддържат го.
Така от дете се трансформира в пълноценна персона, способна да се оправи с всички трудности и неволи по пътя си. И му дават крила – да отлети, да следва своя вятър, където и да го отвее той.
Учим децата си непрекъснато, само че в действителност те постоянно ни дават уроци. Стига обаче да успеем да ги разберем и ние.
Децата научават не това, което им споделяме, а това, което са изпитали.
ДЕЦАТА НАУЧАВАТ ОНОВА, КОЕТО СА ИЗПИТАЛИ!
Ако децата получават несправедливи упреци,
те се научават да презират.
Ако децата са заобиколени с неприязън,
те се научават да се бият.
Ако децата порастват в боязън,
те се научават да се тревожат.
Ако изпитвате към децата страдание,
те се научават да се самосъжаляват.
Ако към децата се отнасяте с подбив,
те се научават да се срамят.
Ако децата се изтезават от ревнивост,
те научават какво е злоба.
Ако децата живеят с възприятие за позор,
те се научават да се усещат отговорни.
Ако проявявате към децата приемливост,
те се научават да бъдат търпеливи.
Ако вдъхвате на децата кураж,
те се научават да бъдат уверени.
Ако децата получават хвалба,
те научават какво е признателност.
Ако децата срещат утвърждение,
те се научават да харесват себе си.
Ако се отнасяте към децата с отзивчивост,
те се научават да търсят любовта в света.
Ако децата получават самопризнание,
те се научават да следват задачата си.
Ако обграждате децата с схващане,
те се научават да бъдат великодушни.
Ако децата живеят измежду почтеност и честност,
те научават какво е истина и правдивост.
Ако децата живеят в сигурност,
те се научават да имат вяра в себе си и в хората.
Ако децата опознаят другарството,
те научават, че светът е хубаво място за живеене.
Ако децата живеят в успокоение,
те реализират естетика на духа.
Дороти А. Нолт
