Има два начина за бягство от нещастията в живота: котките и музиката - АЛБЕРТ ШВАЙЦЕР
Личният образец не е просто най-важното средство, с което можем да влияем на другите. Той е единственото средство.
Не знам каква ще бъде вашата орис, само че едно нещо знам сигурно: единствените всред вас, които ще бъдат в действителност щастливи, ще са тези, които са потърсили и разкрили по какъв начин да служат.
При никакви условия не искам да бъда експерт по всичко. Имам право да изляза отвън рамките… Пожелавам си късмет, а не сигурност… Искам да се срещна с риска, да жадувам за нещо и да го реализира, да преживея поражение и триумф. Отхвърлям всяко предложение да продам порива си за дребни бакшиши.
Предпочитам да се изправя пред компликациите на живота, в сравнение с да повеждам застраховано битие. По-добре напрегнатата възбуденост на личния триумф, в сравнение с безличния покой на утопиите.
Не замествам нито свободата си против благодеяния, нито човешките си достолепия за великодушни блага. Научил съм се самичък да мисля, да работя, да виждам света право в лицето и да декларирам: „ Това Творение е мое. “ Всичко се съдържа в думите: „ Аз съм свободен човек. “
Успехът не е ключът към щастието – щастието е ключ към триумфа. Когато вършим това, което обичаме, сигурно ще успеем.
Щастието не е нищо друго с изключение на положително здраве и неприятна памет.
Едно е несъмнено. Всичко, което се случва в международната история, се корени в нещо духовно.
Етиката е безгранична отговорност за всичко живо.
Греши този, който се мисли за християнин, единствено тъй като върви на черква.
За да се научиш да молиш, първо би трябвало да се научиш да благодариш.
Знанията ми са песимистични, само че вярата ми е оптимистична.
Истинската нравственос стартира там, където престават да употребяват думи.
И тъкмо както вятърът нахлува със своята мощност в големите празни пространства, по този начин и хората, които познават закона на духа, би трябвало да отидат там, където те са най-нужни.
На двадесет години всеки от нас има лице, обещано му от Бог; на четиридесет — лицето, което ни е дало животът; на шестдесет — лицето, което сме заслужили.
Най-удивителната концепция в Християнството – в това Християнство, което е проповядвано от Иисус и е разбираемо за разсъдъка – е концепцията, че само посредством любовта ние можем да реализираме духовна връзка с Бога. Всяко живо познание за Бога почива върху фундаменталната истина, че в нашия живот ние претърпяваме Бога като Воля-за-Любов.
Не е наложително да бъдеш ангел, с цел да станеш светец.
Разумният човек би трябвало да застане против всички жестоки традиции, без значение какъв брой надълбоко вкоренени в традицията и до каква степен заобиколени от ореол са те. Когато имаме избор, би трябвало да заобикаляме да предизвикваме премеждия и болежка в живота на друго, даже и най-низше създание. Ако не вършим това, си навличаме виновност, която нищо не оправдава.
Само хората, които са откровено признателни на Бога, са в действителност богати. Така че нашето вътрешно благополучие не зависи от положителните или неприятните събития, които ни се случват, а от степента на нашата признателност към Бога.
Според мен ориста на религията е заложена на карта. Да си набожен за мен значи да бъдеш човек, просто човек – по образеца на Иисус.
Това е ориста на всяка истина — да бъде обект на подбив, когато за пръв път е изказана. Някога се е считало за смешно да се допусна, че чернокожите са в действителност човешки същества и че би трябвало да се третират като такива. Това, което в миналото е било смешно, в този момент е неопровержима истина. Днес се счита за пресилване да се прокламира непрекъснато почитание към всяка форма на живот като съществено условие на рационалната нравственос. Но идва времето, когато хората ще бъдат удивени, че човешката раса е съществувала толкоз дълго преди да осъзнае, че неразумното посегателство на живота е несъвместимо с същинския морал. Моралът в своята безспорна форма обгръща отговорността към всичко живо.
Философията наподобява на подредено жилище, в което не се пуска да влезе животно.
Човек овладява природата, ненаучил се към момента да владее себе си.
Има два метода за бягство от нещастията в живота: котките и музиката.
Алберт Швайцер (1875 – 1965) е немски доктор, мъдрец, теолог, органист, музиколог и държавник. Носител на Нобелова премия за мир за 1952 година
Философията на Швайцер е близка до така наречен „ философия на живота “. В центъра ѝ стои самият факт на живота.
В етически проект е изведен правилото за страхопочитание към живота самичък по себе си. Швайцер възразява против Декартовото „ Мисля, затова живея “, противопоставяйки своята идея: „ Аз съм живот, който желае да живее измежду животи “.
Основните си възгледи излага в книгите: „ Философия на културата I: Упадък и възобновление на цивилизацията “ и „ Философия на културата II: Култура и нравственос “.
