Личната изгода е плод на слепия импулс. Тя е краткосрочна

Личната полза е плод на слепия подтик. Тя е краткосрочна премия, повърхностна и егоистична. Готова е да излъже, с цел да реализира своето. С никого и с нищо не се преценява. Тя е незряла и безотговорна.

Смисълът е нейната зряла диаметралност. Той се демонстрира, когато импулсите са под надзор, когато са подчинени на по-висшия ред и естетика. 

Всъщност смисълът се поражда от взаимоотношението сред опциите, които светът предлага, и ценностната система, на която той се крепи.

Ако ценностната система е ориентирана към възстановяване на Битието, смисълът ще се прояви като утвържадване на живота и ще предложи противоотрова против хаоса и страданието.

Тогава всяко нещо ще придобие значение и ще стане по-добро.

Когато постъпвате вярно, дейностите ви разрешават да бъдете психически интегрирани и през днешния ден, и на следващия ден, и в далечното бъдеще, като по този метод облагодетелствате себе си, фамилията си и заобикалящия ви свят.

Тогава всичко се синхронизира и сплотява към една и съща смислова ос. Всичко се подрежда в идеална естетика. Животът се изпълва със смисъл.

Това синхронизиране се случва на едно особено място във времето и пространството, чието битие съумяваме да осезаем с онази дарба да усещаме неща, които са недоловими за сетивата, лимитирани до функционалността да събират информация и да я предават на мозъка.

Затова смисълът е доста повече от изгодата. Смисълът задоволява всички импулси, в този момент и вечно. Точно по тази причина съумяваме да го осезаем.

Ако решите, че няма причина да негодувате против Битието, макар неговата неправда и свирепост, ще започнете да забелязвате какво можете да поправите, с цел да намалите най-малко малко ненужната болежка и страдалчество. 

Ще си задавате въпроса: „ Какво мога да направя през днешния ден? “, или с други думи: „ Как да оползотворя деня си по този начин, че да направя света по-добър вместо по-лош? “ .

Отговорът може да е пред очите ви: растящият куп документи, които от дълго време упорстват за вашето внимание, стаята, която може да стане малко по-уютна, или ястието, което бихте могли да приготвите с повече предпочитание и да поднесете с обич на фамилията си.

Ако сложим „ подобряването на света “ на върха на моралната си подчиненост и се придържаме към това морално обвързване, ще долавяме съществуването на все по-дълбок смисъл.

Това не е самодоволство. Не е и благополучие. А по-скоро възмездие, тъй като сме позволили Битието ни да бъде опорочено и осакатено.

Това е отплатата, която изискуем за безумното и плашещо знамение на личното си битие.

Това е вдишване на отговорност като евентуални поданици на Ада. А също и подготвеност да служим като пазители на Доброто.

Личната полза значи да крием скелети в дрешника. Да крием под килима следите от непознатата кръв, която сме пролели. Това е бягство от отговорност. Нещо неприлично, незадълбочено и неправилно.

Погрешно е, тъй като, когато търсенето на полза прерасне в модел на държание, индивидът се трансформира в страшилище. 

Погрешно е, тъй като преследването на полза значи да снемем проклятието от себе си и да го прехвърлим на някой различен или на бъдещото си „ аз “, при което и нашето бъдеще, и бъдещето изобщо, ще стане по-лошо, а не по-добро.

Да правиш това, което е преференциално, е несъвместимо с вярата, със смелостта и саможертвата. Както и с наблюдението, че дейностите и желанията ни имат значение и че светът, подобен, какъвто е, има смисъл.

В живота е по-добре да имаме смисъл, в сравнение с да имаме това, което желаеме, тъй като доста постоянно ние не знаем нито какво желаеме, нито от какво имаме потребност.

Смисълът е това, което ни спохожда по лична воля. Ние можем да създадем подобаващи условия за него и да го последваме, щом се прояви, само че не можем да го създадем с изпитание на волята.

Смисълът е знак, че се намираме на вярното място в верния миг и балансираме на границата сред хаоса и реда, където всичко се подрежда по най-хубавия метод.

Това, което е преференциално, работи единствено в този миг. То е ненадейно, импулсивно и лимитирано. Докато смисълът трансформира елементарната полза в симфония на Битието.

Смисълът е това, което намира мощна изява не в думите, а в музикални творби като „ Ода на насладата “ на Бетовен – триумфална детонация от прелестни претекстове, които един след различен се оформят от нищото. Всеки инструмент свири своята партия в идеално благозвучие с хор от гласове, обхващайки цялото разнообразие от човешки страсти, от отчаянието до радостната възбуденост.

Смисълът е това, което се демонстрира, когато многочислените пластове на Битието – от микрокосмоса на атомите, през клетките и органите, индивида, обществото и природата, чак до необятния Космос – се настройват в безупречно функционираща естетика по този начин, че действието на всяко от тези равнища улеснява действието в цялото, при което минало, настояще и бъдеще неотложно биват изкупени и съгласувани.

Смисълът е свежата розова пъпка, която красиво и тържествено се ражда от нищото и се разтваря за светлината на слънцето и на Бога.

Смисълът е лотосът, насочен нагоре от тъмните дълбини на езерото към пречистващите води, който разцъфва на самата повърхнина и черз съвършенството си разкрива съвършенството на Златния Буда, тъй че Божествената воля да откри изява с всяка негова дума и жест.

Смисълът – това е, когато всичко съществуващо се съединява и се понася във възхитен танц с една-единствена цел: възхвала на живота /и няма значение какъв брой добър е станал внезапно, той може да става все по-добър и по-добър, и още по-добър, и по този начин до безкрай/.

Смисълът се демонстрира, когато танцът стане толкоз въодушевен, че всички ужаси на предишното, всички ужасни премеждия, които произтичат от живота и които е претърпяло човечеството, се трансфорат в неизбежна, значима част от все по-успешния опит да изградим нещо трайно и положително.

Смисълът е съвършената естетика сред хаоса на смяната и новите благоприятни условия, от една страна, и дисицплината на идеалния ред, от друга.

А задачата на тази естетика е от съществуващия безпорядък да сътвори нов, по-съвършен порядък, който може да породи още по-голяма и плодотворна естетика сред безпорядък и ред.

Смисълът е Пътят – пътят на изобилието, мястото, където живеете, когато се ръководите от Любовта и говорите Истината, и когато не вършиме компромис с всичко това поради нещата, които желаете или може да поискате.

Преследвайте това, което е изпълнено със смисъл, а не това, което е преференциално.

из „ 12 правила за живота – противоотрова против хаоса “