Тарек Мегриси: Западът не се ангажира достатъчно с демократичния процес в Либия
Либия - още една от към този момент многото проблематични за Европейския съюз горещи точки на границите му - е пред сериозно значимо за бъдещето ѝ събитие.
След 6 седмици там би трябвало да се проведат избори - за президент и вероятно за парламент - основна стъпка към стабилизиране на Либия след рухването на Муамар Кадафи преди 10 години.
Напрежението сред Триполи и Киренайка обаче остава нажежено до прекаленост и не се изключва след вота на 24 декември гражданската война още веднъж да се разгори.
Главните играчи в борбата за президентския пост са Халифа Хафтар, който през 2019-а не съумя да превземе с военна мощ столицата; актуалният министър председател в Триполи Абдулхамид Дабейба; и Фатхи Башага - някогашен министър от предходното краткотрайно държавно управление.
В Париж през вчерашния ден световни и районни фактори, измежду които президентите на Франция и на Египет, вицепрезидентът на Съединените щати, канцлерът на Германия и министър председателят на Италия заплашиха със наказания всеки, който саботира либийските избори. Русия и Турция, знаково показани на доста по-ниско равнище в Париж, охладиха обаче упованията за скорошно евакуиране на 20-те хиляди, съгласно Организация на обединените нации, задгранични военни наемници, огромна част от които са техни.
Според Тарек Мегриси от Европейския съвет за външна политика има разминаване сред това, което се чака от Запада, и това, което той прави, с цел да оправдае тези упования - тъй като не се ангажира задоволително с демократичния развой в някогашната джамахирия:
" В това е казусът. Миналата година либийците бяха доста въодушевени, че ще имат избори и опция да трансформират страната си. Но Западът не се ангажира задоволително с демократичния развой в Либия и го остави в ръцете на хора, които спъват страната и към този момент проиграха две благоприятни условия такива избори да се случат. Затова, в случай че се чака същите тези хора внезапно да решат да мислят предпочитано за националните ползи и да се посветят на свободен и почтен избирателен развой, би било наивно, меко казано ".
Писахте през седмицата, че либийските избори сякаш се провеждат по този начин, че още от в този момент да е ясно, че резултатите ще бъдат дискредитирани. Какво тъкмо имате поради?
" Изборните правила изкристализираха съвсем в последния миг, макар че провеждането на вота се възнамерява цяла година. Само преди два месеца ръководителят на Народното събрание в Тобрук Агила Салех подписа разпоредбите без да се допита даже до самия парламент. Те, несъмнено, са обект на рецензии от останалите политически лагери. За тях е недопустимо да се върви към мощна президентска система. Не са съгласни военачалник Хафтар да има късмет да се кандидатира и да след това да може да се върне отпред на армията си, в случай че загуби вота.
От друга страна Салех, Хафтар и всички останали политически врагове на Триполи са срещу министър председателят Дабейба да може да се кандидатира за президент. Той обаче наподобява ще го направи. И по този начин - видяно в профил - всички се готвят да вземат решение различията си не на изборите, а със разногласия и договаряния в следствие ".
Позволява ли актуалното статукво в Либия изобщо да са вероятни свободни и почтени избори?
" Дори изборите на локално равнище в Либия през последните години бяха опорочавани от намесата на въоръжени групировки. Който и да било в източната част на страната ще ви каже, че никой няма да може да се кандидатира за народен представител там без позволение от Хафтар и от хората му. Те към този момент подхващат ограничения изборните кутии в следените от тях региони да се пълнят единствено с бюлетини за неговата кандидатура.
И по този начин - в случай, че самият избирателен закон е противоречив, че честността на вота не може да бъде обезпечена и че няма по какъв начин да се води акция без боязън от тормоз от страна на Хафтар и бойците му - няма по какъв начин тези избори да бъдат естествени. Няма по какъв начин да са по-несвободни и по-нечестни ".
Защо тогава са тези безпочвени очаквания, че с изборите дефинитивно ще бъде преодолян към този момент 10-годишният безпорядък в Либия?
" В най-хубавия случай, мисля, че те биха могли да приготвят почвата за следващ интервал на разногласия сред същите остарели към този момент муцуни от последните 6-7 години и още веднъж за краткотрайно държавно управление на националното единение, като това сега. Експериментът ще продължи да се повтаря още веднъж и още веднъж с вярата нещо да се промени от единствено себе си. Айнщайн обаче май беше дефинирал това като безумство ".
Неизбежна ли е война, без значение от това кой ще се разгласи за победител във вота? Все някой няма да признае резултата...
" Хубавото на тази обстановка е, че няма огромна възможност да избухне огромна война. Никоя от забърканите външни сили няма интерес от възобновяване на бойните дейности. А Хафтар не би могъл да предприеме нова атака без поддръжката на руснаците. Западните сили пък няма да тръгнат да се бият без Турция. Възможно е да има маломащабни битки в обособени елементи на Либия, само че не и огромна революция. Поне към този момент.
Смятате ли, че външните сили биха се съгласили в действителност да изтеглят от Либия армиите си от наемници?
" Няма причина, заради която да си тръгнат. Африканските наемници не могат да се върнат в техните страни. Тези от Чад са във война с управляващите там. За суданците пък не е безвредно да се връщат при целия безпорядък в Хартум в този момент.
Турците пък считат, че са в Либия изцяло законно, тъй като имат съглашения за това с две следващи държавни управления в Триполи. Те ще изтеглят сирийските бойци, само че не и личния си контингент. А в това време руснаците са удовлетворени, че цялото внимание на Европа е концентрирано в Турция и по тази причина освен не изтеглят своите хора, а дори струпват още.
Съединените щати към този момент неведнъж повдигат въпроса, че Русия има освен наемници, само че и постоянни военни в Либия - че си приготвят морски и въздушни бази и че заемат стратегически позиции за надзор върху петролната индустрия. И не виждам по какъв начин либийците биха могли да ги накарат да се махнат ".
Какъв знак разчитате във обстоятелството, че Москва и Анкара пратиха на конференцията в Париж единствено външен и заместител външен министър?
" Това е следващ знак, че въздействието на Европа, на Запада, на Организация на обединените нации в Либия гасне прогресивно. Парижката конференция е трета подред в границите на Берлинския развой. И с всяка последваща конференция все по-малък и по-малък става задължението към този развой от страна на двамата съществени играчи в Либия - Русия и Турция.
По тази причина си костват напъните тези избори да не се провалят, макар че това наподобява съвсем неизбежно. Защото тогава репутацията на Европа и на Организация на обединените нации ще понесе в действителност тежък удар. Събитията ще бъдат диктувани от Турция и Русия, а европейците ще могат единствено да гледат в профил и да недоволстват ".
Как бихте дал отговор на тезата, че либийците просто не са подготвени за народна власт и че страната им би се нормализирала единствено под ръководството на някой нов деспот?
" Либия е такава каша сега, таман тъй като 42 години беше доминирана от подлудял тиранин, който за цялото това време не построи нито институции, нито същинско гражданско общество. Докато в демокрациите е допустима мирна промяна на властта и те да не престават да се развиват, диктатурите постоянно се срутват, когато тиранинът слезе от власт. Защото това не са същински страни, а кухи егоцентрични планове ".
Един от синовете на Кадафи - Сейф ал Ислам - даде преди няколко месеца поръчка, че желае да ръководи...
" Това е, както се споделя, въздух под налягане. Интервюто му за " Ню Йорк таймс ", в което приказва за завръщането си при либийския народ, е част от поредност такива позвънявания, с които, съвсем като стриптийз, лека-полека той разкрива нещо за себе си. Този човек не може да се кандидатира за президент, тъй като в Либия има заповед за ареста му. Съдът в Хага също му е повдигнал обвинявания. Освен това той е доста повече ненавиждан, в сравнение с обичан от либийците. Затова не го одобрявам съществено ".
Как би изглеждала някогашната джамахирия с Хафтар отпред? Или с Дабейба или Башага?
" Нека стартира с най-лесната прогноза. Ако Хафтар завоюва, цяла Западна Либия ще оспори успеха му. Ще го обвинят в изборни измами и ще откажат да бъдат ръководени от този, който от 3 години се пробва да ги избие. Това най-вероятно ще докара до война. Защото Хафтар ще се опита да влезе в Триполи по сюжета от 2019-а.
Ако Дабейба завоюва изборите, обстановката ще е сходна на сегашната. Той ще управлява Триполи, само че не и доста други територии с изключение на западната част на страната. Политическите сили в Източна Либия ще откажат да го признаят и ще се опитат да сформират лично държавно управление. Хафтар няма да се подчинява на Дабейба, а външните сили, които поддържат фелдмаршала, ще натискат Хафтар да управлява силовите структури.
А победа на Башага би била същинска изненада за мнозина. Лайтмотивът на акцията му ще е превъзмогване на разликите сред Запада и Изтока в Либия. И най-вероятно още първоначално ще номинира някой от Източна Либия за министър председател - Агила Салех да вземем за пример. В този сюжет е допустимо изборните резултати да не бъдат оспорени ".
Интервюто на Деян Йотов с Тарек Мегриси в предаването " Събота 150 " можете да чуете от звуковия файл.
След 6 седмици там би трябвало да се проведат избори - за президент и вероятно за парламент - основна стъпка към стабилизиране на Либия след рухването на Муамар Кадафи преди 10 години.
Напрежението сред Триполи и Киренайка обаче остава нажежено до прекаленост и не се изключва след вота на 24 декември гражданската война още веднъж да се разгори.
Главните играчи в борбата за президентския пост са Халифа Хафтар, който през 2019-а не съумя да превземе с военна мощ столицата; актуалният министър председател в Триполи Абдулхамид Дабейба; и Фатхи Башага - някогашен министър от предходното краткотрайно държавно управление.
В Париж през вчерашния ден световни и районни фактори, измежду които президентите на Франция и на Египет, вицепрезидентът на Съединените щати, канцлерът на Германия и министър председателят на Италия заплашиха със наказания всеки, който саботира либийските избори. Русия и Турция, знаково показани на доста по-ниско равнище в Париж, охладиха обаче упованията за скорошно евакуиране на 20-те хиляди, съгласно Организация на обединените нации, задгранични военни наемници, огромна част от които са техни.
Според Тарек Мегриси от Европейския съвет за външна политика има разминаване сред това, което се чака от Запада, и това, което той прави, с цел да оправдае тези упования - тъй като не се ангажира задоволително с демократичния развой в някогашната джамахирия:
" В това е казусът. Миналата година либийците бяха доста въодушевени, че ще имат избори и опция да трансформират страната си. Но Западът не се ангажира задоволително с демократичния развой в Либия и го остави в ръцете на хора, които спъват страната и към този момент проиграха две благоприятни условия такива избори да се случат. Затова, в случай че се чака същите тези хора внезапно да решат да мислят предпочитано за националните ползи и да се посветят на свободен и почтен избирателен развой, би било наивно, меко казано ".
Писахте през седмицата, че либийските избори сякаш се провеждат по този начин, че още от в този момент да е ясно, че резултатите ще бъдат дискредитирани. Какво тъкмо имате поради?
" Изборните правила изкристализираха съвсем в последния миг, макар че провеждането на вота се възнамерява цяла година. Само преди два месеца ръководителят на Народното събрание в Тобрук Агила Салех подписа разпоредбите без да се допита даже до самия парламент. Те, несъмнено, са обект на рецензии от останалите политически лагери. За тях е недопустимо да се върви към мощна президентска система. Не са съгласни военачалник Хафтар да има късмет да се кандидатира и да след това да може да се върне отпред на армията си, в случай че загуби вота.
От друга страна Салех, Хафтар и всички останали политически врагове на Триполи са срещу министър председателят Дабейба да може да се кандидатира за президент. Той обаче наподобява ще го направи. И по този начин - видяно в профил - всички се готвят да вземат решение различията си не на изборите, а със разногласия и договаряния в следствие ".
Позволява ли актуалното статукво в Либия изобщо да са вероятни свободни и почтени избори?
" Дори изборите на локално равнище в Либия през последните години бяха опорочавани от намесата на въоръжени групировки. Който и да било в източната част на страната ще ви каже, че никой няма да може да се кандидатира за народен представител там без позволение от Хафтар и от хората му. Те към този момент подхващат ограничения изборните кутии в следените от тях региони да се пълнят единствено с бюлетини за неговата кандидатура.
И по този начин - в случай, че самият избирателен закон е противоречив, че честността на вота не може да бъде обезпечена и че няма по какъв начин да се води акция без боязън от тормоз от страна на Хафтар и бойците му - няма по какъв начин тези избори да бъдат естествени. Няма по какъв начин да са по-несвободни и по-нечестни ".
Защо тогава са тези безпочвени очаквания, че с изборите дефинитивно ще бъде преодолян към този момент 10-годишният безпорядък в Либия?
" В най-хубавия случай, мисля, че те биха могли да приготвят почвата за следващ интервал на разногласия сред същите остарели към този момент муцуни от последните 6-7 години и още веднъж за краткотрайно държавно управление на националното единение, като това сега. Експериментът ще продължи да се повтаря още веднъж и още веднъж с вярата нещо да се промени от единствено себе си. Айнщайн обаче май беше дефинирал това като безумство ".
Неизбежна ли е война, без значение от това кой ще се разгласи за победител във вота? Все някой няма да признае резултата...
" Хубавото на тази обстановка е, че няма огромна възможност да избухне огромна война. Никоя от забърканите външни сили няма интерес от възобновяване на бойните дейности. А Хафтар не би могъл да предприеме нова атака без поддръжката на руснаците. Западните сили пък няма да тръгнат да се бият без Турция. Възможно е да има маломащабни битки в обособени елементи на Либия, само че не и огромна революция. Поне към този момент.
Смятате ли, че външните сили биха се съгласили в действителност да изтеглят от Либия армиите си от наемници?
" Няма причина, заради която да си тръгнат. Африканските наемници не могат да се върнат в техните страни. Тези от Чад са във война с управляващите там. За суданците пък не е безвредно да се връщат при целия безпорядък в Хартум в този момент.
Турците пък считат, че са в Либия изцяло законно, тъй като имат съглашения за това с две следващи държавни управления в Триполи. Те ще изтеглят сирийските бойци, само че не и личния си контингент. А в това време руснаците са удовлетворени, че цялото внимание на Европа е концентрирано в Турция и по тази причина освен не изтеглят своите хора, а дори струпват още.
Съединените щати към този момент неведнъж повдигат въпроса, че Русия има освен наемници, само че и постоянни военни в Либия - че си приготвят морски и въздушни бази и че заемат стратегически позиции за надзор върху петролната индустрия. И не виждам по какъв начин либийците биха могли да ги накарат да се махнат ".
Какъв знак разчитате във обстоятелството, че Москва и Анкара пратиха на конференцията в Париж единствено външен и заместител външен министър?
" Това е следващ знак, че въздействието на Европа, на Запада, на Организация на обединените нации в Либия гасне прогресивно. Парижката конференция е трета подред в границите на Берлинския развой. И с всяка последваща конференция все по-малък и по-малък става задължението към този развой от страна на двамата съществени играчи в Либия - Русия и Турция.
По тази причина си костват напъните тези избори да не се провалят, макар че това наподобява съвсем неизбежно. Защото тогава репутацията на Европа и на Организация на обединените нации ще понесе в действителност тежък удар. Събитията ще бъдат диктувани от Турция и Русия, а европейците ще могат единствено да гледат в профил и да недоволстват ".
Как бихте дал отговор на тезата, че либийците просто не са подготвени за народна власт и че страната им би се нормализирала единствено под ръководството на някой нов деспот?
" Либия е такава каша сега, таман тъй като 42 години беше доминирана от подлудял тиранин, който за цялото това време не построи нито институции, нито същинско гражданско общество. Докато в демокрациите е допустима мирна промяна на властта и те да не престават да се развиват, диктатурите постоянно се срутват, когато тиранинът слезе от власт. Защото това не са същински страни, а кухи егоцентрични планове ".
Един от синовете на Кадафи - Сейф ал Ислам - даде преди няколко месеца поръчка, че желае да ръководи...
" Това е, както се споделя, въздух под налягане. Интервюто му за " Ню Йорк таймс ", в което приказва за завръщането си при либийския народ, е част от поредност такива позвънявания, с които, съвсем като стриптийз, лека-полека той разкрива нещо за себе си. Този човек не може да се кандидатира за президент, тъй като в Либия има заповед за ареста му. Съдът в Хага също му е повдигнал обвинявания. Освен това той е доста повече ненавиждан, в сравнение с обичан от либийците. Затова не го одобрявам съществено ".
Как би изглеждала някогашната джамахирия с Хафтар отпред? Или с Дабейба или Башага?
" Нека стартира с най-лесната прогноза. Ако Хафтар завоюва, цяла Западна Либия ще оспори успеха му. Ще го обвинят в изборни измами и ще откажат да бъдат ръководени от този, който от 3 години се пробва да ги избие. Това най-вероятно ще докара до война. Защото Хафтар ще се опита да влезе в Триполи по сюжета от 2019-а.
Ако Дабейба завоюва изборите, обстановката ще е сходна на сегашната. Той ще управлява Триполи, само че не и доста други територии с изключение на западната част на страната. Политическите сили в Източна Либия ще откажат да го признаят и ще се опитат да сформират лично държавно управление. Хафтар няма да се подчинява на Дабейба, а външните сили, които поддържат фелдмаршала, ще натискат Хафтар да управлява силовите структури.
А победа на Башага би била същинска изненада за мнозина. Лайтмотивът на акцията му ще е превъзмогване на разликите сред Запада и Изтока в Либия. И най-вероятно още първоначално ще номинира някой от Източна Либия за министър председател - Агила Салех да вземем за пример. В този сюжет е допустимо изборните резултати да не бъдат оспорени ".
Интервюто на Деян Йотов с Тарек Мегриси в предаването " Събота 150 " можете да чуете от звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ